Казусът ДДС

Невърнатото на бизнеса ДДС стана обект на спор от страна на експерти и опозиционни партии - не заради друго, а защото е един от мотивите за актуализацията на бюджета. Кабинетът заяви намерения за нова политика спрямо бизнеса, а именно - навременно разплащане на задълженията, за да не се спъва икономиката. Факт е, че вече изпълнява обещанията си - само за юли правителството е изплатило 563 млн. лв. ДДС на бизнеса, или близо 80% от дължимия налог. Същевременно, въпреки хвалбите, че сме "финансов отличник", Борисов не успя да събере пари, за да изплати държавните задължения към бизнеса. Анализ на МФ показа, че най-голямата платена сума към бизнеса за 4-те години на ГЕРБ е в периода януари - юни 2013 г., когато е възстановен ДДС за 612 млн. лв. - почти толкова, колкото сегашният кабинет изплати само за месец. Значи можело? Нека припомним и как започна кризата? Не, не с вятъра на промяната от затегнатите международни пазари - това дойде по-късно. У нас кризата започна с решението на Симеон Дянков да не плати едни 600 млн. редови задължения към бизнеса през 2009-а. Пицата била малка, малко гърла щяла да нахрани - бизнесът няма да е сред тях. Последваха години на неплащане към корпоративния сектор - както от страна на държавата, така и от страна на общините. Забавяне на плащанията имаше както по обществени поръчки и ДДС, така и по европроекти. Бизнесът се принуди да ограничи разходите си, а това значи - намаляване на инвестиции, съкращаване на персонал, а мнозина и фалираха. Като резултат след 4 години политика на неплащане малкият и среден бизнес беше съсипан (над 100 хил. фалита), 450 хил. работни места бяха ликвидирани, а безработицата и бедността удариха рекордни за последните няколко кабинета нива. Е, още ли има някой, който да смята, че крайната стагнация може да доведе до бюджет на растежа и че актуализация не е нужна?