Кажи ми, речи, братанче...

Защо пеем: "Ой, прости ми, ой, душице..."? Или "Прости, в живота пречка си ми ти..." И - още: "Кажи ми, речи, братанче, прошката как да си взема, като земята не дума и греха не прощава!"
В нашите обреди, в нашето поведение има духовен акт, с който можеш да се освободиш от чувствата си на негодувание и гняв заради сторени желани и нежелани обиди и злини... Това според нашата религия става в последния ден преди началото на Великия пост... И е част от бита ни, от общественото ни поведение. Не знам дали по същите подбуди Христо Ботев е написал: "Не плачи, майко, не тъжи, че станах ази хайдутин, хайдутин, майко, бунтовник..." Прощаването има повече значение за прощаващия. А майка Тереза го е оставила в по-точно послание: "Най-красивият подарък е прошката". При Фридрих Ницше поръката е по-философска: "Не трябва да се прощава на онзи, който не умее да прощава!"
А най-великата проява на прошката е да  подадеш оставка, когато тя се налага... Е, у нас точно това поведение няма много положителни примери. Нали помните как Радан Кънев в първата нощ след изборите се извини на избирателите, поиска им прошка, че не е спазил уговорката. Божидар Лукарски го нарече "трик", за да спечелят повече гласове... Яне Янев уволняваше Борисов, а сега му е съветник в 124 кабинет на Министерския съвет!
Моят приятел от Антоново Бойчо Стефанов поиска извинение, прошка от всички, заради това че е гласувал за СДС, поиска извинение за избитите невинни антифашисти и деца в Търговищкия край, поиска извинение от баща си, от съгражданите си за излъганите надежди, които са били негово верую в началото на прехода... Сергей Станишев поиска извинение за възродителния процес, който проведе баща му в миналия век. После поиска прошка и от социалистите за бедите, които повика с "ината си политически" и прекалено многото изборни загуби в последните години. Бойко Борисов се извини за шегите по повод "напъването и слагането на жена за президент"! Кирил Добрев поиска прошка от Корнелия Нинова за зле употребени глаголи по адрес на жените в политиката...
Общо взето, ако трябва да поискат прошка всички, които са помогнали българският преход да протече именно по начина, по който всички виждаме, че още върви, ще настане направо национално Всеопрощение... А по-голямо значение прошката има за прощаващия, а не за онзи, който я иска... И още повече от прошката има смисъл понякога да забравиш, а не само да простиш! Така омразата, враждата, ненавистта, завистта може и да намалеят. Нещо, от което имаме най-много нужда, особено по нашите географски ширини...
За да имаме по малко поводи да пеем: "Хора от прошки се връщат. Ванчо на прошка отива, ала сърце му се свива, прошка от мъртви ще иска... Откак се тате помина, толкова време изтече, пред него аз съгрешил съм напреко думи изрекох. Напреко и във сърцето за неговата любима, за майчицата рождена България разделена. Тате я искаше цяла, свободна, силна, голяма. Аз делих я със други и се от нея отрекох."
Кажи ми, речи, братанче, прошката как да си взема...