22 Септември 2021сряда21:53 ч.

ново:

България празнува 113 години Независимост България празнува 113 години Независимост

Казанлък чества Петко Стайнов

Започват празниците, посветени на големия композитор по повод 115 години от рождението му

/ брой: 276

автор:Христо Христов

visibility 1355

Традиционните музикални празници в чест на композитора академик Петко Стайнов започват от петък в родния му град Казанлък. Те са посветени на 115-та годишнина от рождението му и създаването на пловдивското певческо дружество "Ангел Букорещлиев".
Организаторите на проявата са община Казанлък, историческият музей "Искра", фондация "Петко Груев Стайнов" и домът музей на композитора.
При официалното откриване ще бъде представена филмова импресия по концертната увертюра "Балкан", а възпитаници на Националното училище по изкуствата "Панайот Пипков" - Плавен, ще изнесат концерт с негови призведения. В програмата са включени и изпълнения на Златина Денкова от СОУ "Д-р Иван Шишманов" - Варна.
В събота в залата на казанлъшката художествена галерия ще бъде големият концерт с участието на смесен хор "Света София" към Столичната община, пловдивското певческо дружество "Ангел Букорещлиев" и смесен хор "Петко Стайнов" към казанлъшкото читалище "Искра-1860". Зад диригентския пулт ще бъдат академик Валентин Бобевски, Татеос Санджакян и Младен Станев.
Петко Стайнов е роден на 1 декември 1896 г. в града на розите, едва 11-годишен загубва зрението си, за пръв път музикалната му дарба се проявява, докато учи в Института за слепи - София, когато прави и първите си композиции. След като завършва Дрезденската консерватория (1924), се завръща отново в родината и създава една от най-значимите си творби - симфоничната сюита "Тракийски танци" в три части (1925), впоследствие допълнена с още една част - "Мечкарско" (1926). Петко Стайнов води широка музикално-обществена дейност като председател на Съюза на народните хорове в България (Български певчески съюз) и на Дружеството на българските композитори "Съвременна музика". В периода 1941-1944 г. е директор на Народната опера. През 1941-а е избран за редовен член на БАН, а от 1948 г. до смъртта си на 25 юни 1977-а е ръководител на Института за музика с музей при академията.
 

Независимостта се гради с усилията на посветени държавници

автор:Дума

visibility 40

/ брой: 182

Обезличаването на партийните идеологии може да е опасно

автор:Дума

visibility 39

/ брой: 182

Бизнесът иска 840 млн. лв. компенсация за скъпия ток

автор:Дума

visibility 45

/ брой: 182

Борисов поискал оставката на шефа на Столичния общински съвет

автор:Дума

visibility 47

/ брой: 182

Над 82 млрд. лв. прахосала администрацията за 23 г.

автор:Дума

visibility 65

/ брой: 182

Цигарите и алкохолът - с нови бандероли от януари

автор:Дума

visibility 66

/ брой: 182

Правителството изтегли още 300 млн. лв. заем

автор:Дума

visibility 69

/ брой: 182

Ще мислят как да подпомогнат авиопревозвачите

автор:Дума

visibility 63

/ брой: 182

Словакия осъди прокурор, разследващ корупцията

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 182

Европейците не желаят Студена война срещу Китай и Русия

автор:Дума

visibility 74

/ брой: 182

Радев призова за реформа на ООН

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 182

Виена затяга мерките срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 182

Момчето си отива

автор:Деси Велева

visibility 25

/ брой: 182

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ