Каузата на нормалността

Теофан Германов

Нерядко политическите клишета са изпразнени от съдържание или съдържанието е толкова блудкаво и досадно, че създава лоша емоция у този, който го слуша. Много от клишетата дотолкова се изцапаха от употреба, че започнаха да звучат като виц или се изговарят безсъзнателно и без мисъл, какво означават. Сред тях са думички като "Стратетия", "Стратегически", "Приоритет", "Европейски", "Да правим политики", "Да се обърнем към реалните проблеми на хората", "Нужна е промяна", "Нов морал" и т.н. Така е, но има едно политическо клише, което противно на правилото за клишетата, към днешна дата е абсолютно вярно. Става дума за израза "Предстоят решаващи избори". Обективната обстановка в България показва, че това е истина, и че предстоят

избори, които ще маркират съдбата ни

за години напред. Единият сценарий е управлението на ГЕРБ не просто да продължи, а да се укрепи, превземайки президентската институция и местната власт в по-голямата част от общините, превръщайки президента и кметовете, а чрез тях и Сдружението на общините, в един придатък на правителството на Бойко Борисов. И така да принизи институции с традиции и добро име до поредните "отдели" в централата на партия ГЕРБ, както вече се случи с прокуратурата, Столична община, Административния и Градския съд, Сметната палата, Комисията по досиета и други "независими" регулаторни органи, които бяха или подменени, или подчинени на железния юмрук на управляващите.
Няма да е страшно, ако ГЕРБ победи в реален вот и на базата на реални постижения. Но това няма да се случи - пред очите ни Цветан Цветанов най-невъзмутимо се разпорежда и в МВР, и в Щаба на ГЕРБ, превръщайки МВР във филиал на Щаба, и партията - в "работодател" на специалните служби. Случва се и това, че местните избирателни комисии се дирижират от ГЕРБ. Сталин правилно бе казал, че не е важно кой как гласува, а кой брои бюлетините...Ако първият сценарий успее, тоталитарните прийоми на ГЕРБ няма да имат спирачки вече. Няма да има и коректив в държавата, който да се справи с безумието, което ни залива. Правителството ще продължи да взима решения средно за под две минути, без да ги чете, ще дава стотици обещания, от които ще изпълнява няколко, ще се режат лентите на по няколко стотин метра пътища, тези пътища ще се напукват при първия сняг, но телевизорът бодро ще рапортува, че сме по-добре от САЩ и Европа взети заедно. Пенсиите и заплатите няма да се вдигат, а цените ще си растат - щото и Бойко Борисов не е чак такъв факир, че едновременно да угоди на народа и на новите олигархии, които крепнат и растат под крилото на ГЕРБ. Но няма да има кой да протестира във властта или кой да подкрепи гражданите, ако те се вдигнат на протест. Тъжната истина е, че докато гледаме това театро, контрабандата ще расте, бюджетът ще е постна пица, младите ще бягат от страната, а пенсионерите ще изживяват живота си в мизерия и под "грижите" на здравната реформа, средната класа ще се топи, а безработицата ще се увеличава. И точно както в Оруел и "1984" ще благодарим на ГЕРБ и Бойко Борисов за нашия нов и щастлив живот - със сигурност под звуците на "Нашата полиция" на Веселин Маринов и на абсурдния "Химн на ГЕРБ", който ни обяснява, че те били нашата надежда и вяра.
Вторият сценарий е също простичък - промяна и нормализация. Промяна на всичко това и нормализация на управлението в страната.
Някой би опонирал, че промяната няма да настъпи от президентския и местния вот. Но пътят към

спирането на ГЕРБ минава през победа

 на тези избори на опозицията. Загубата на ГЕРБ на 23 октомври не значи падане на правителството, но значи край на мераците на ГЕРБ за тотална и тоталитарна власт, за прилапване на цялата държава.
Именно това е фронтът и крайната цел на битката, която опозиционните кандидати, и най-вече тези на БСП, ще водят в следващите два месеца. Това ще е и битката, която те ще продължат да водят и в следващите години като един градивен, но безкомпромисен коректив на това правителство и този модел на правене на политика, символизиран от хора като Бойко Борисов, Цветан Цветанов, Волен Сидеров или Симеон Дянков. И тук няма място за прекомерна дипломатичност, за академизъм или за тънки сметки. Има място за истината, а тя е, че повече България не може да живее така, че на хората все повече им писва, че тези, на които им пука за страната, трябва да започнат промяната тук и сега - с бюлетина срещу ГЕРБ на идващите избори.
Това показва колко голяма и тежка ще е отговорността на основните кандидати на опозицията и особено на този за президент, на кандидата за кмет на София, на Варна, на кандидатите в областните градове, в малките общини и селата. Техният кръг от отговорности и задачи е различен. Кандидатът за президент стъпва върху десет години успешно президентство на социалиста Георги Първанов. Кандидатът за кмет на София ще има друга задача - столицата от две десетилетия няма ляв кмет и това трябва да се промени. Считана за бастион на СДС, а днес - на ГЕРБ, София е град, затънал в проблеми, въпреки фасадните успехи - метро, Южна дъга и Спортна зала. Но и двамата ще имат да отстояват една обща цел - тези институции да имат различен модел на управление от модела

"ГЕРБ" - Глупост, Еснафщина, Раболепие, Бруталност

който характеризира работата в звената, доминирани от днешните управляващи.
Кандидатът на БСП за кмет на Варна пък ще трябва да се противопостави на едно може би ново и интересно, но може би добре забравено старо, явление в политиката - ренегатството и кражбата на кадри. Днешната власт показва, че всеки политик може да бъде примамен или притиснат, че няма вечни приятели и вечни врагове, а един вечен интерес, че един "гъвкав" политик може да е на мода при всички партии и във всички сезони, и че той може да си купи индулгенцията за всички свои дела, като сменя партиите със скоростта, с която една дама от шоубизнеса мени роклите или любовниците си...
Кандидат-кметовете на по-малките общини също имат своята задача - да отстояват правото на хората там да не бъдат притискани и манипулирани, изборите да не бъдат купени и продадени по схеми на властта.
Тоест кандидатите на левицата не са просто отделни лица, случили се като участници в едни и същи избори, а отбор, който трябва да пренесе тези политически битки до един успешен край. Факт е, че своеобразен капитан на този отбор - човекът, който ще бъде най-много публично презентиран, но и който носи най-сериозната отговорност, е кандидатът за държавен глава Ивайло Калфин, знаково лице ще е кандидатът за кмет на София Георги Кадиев. Разбира се, лице на тази кампания, на този отбор ще е всеки кандидат, доколкото БСП наистина е единствената от големите партии днес, която може да покаже цялостна алтернатива - като стил, като ниво и компетентност - на управляващата партия.
Първият положителен факт, е че и двете лица, които ще символизират "Отбора на левицата за 2011 година" са лица със сходен профил. Те принадлежат, ако не на младежката, то при всички случай на новата генерация политици - хората на и малко над 40 години. Това е поколението, което помни и носи традициите на левицата, но и което умее да работи по новите европейски правила и процедури. Това е поколението, което загуби най-много от прехода - днешният четиридесетгодишен едва започва живота си като професионалист и глава на семейство, когато у нас идва вълната на прехода, на стихийното разграждане на старата държавност, последвано от дълъг вакуум, от хаос и дефицит на справедливост. Днешните 40-годишни са и тези, които имаха най-сложните предизвикателства в това време. Това поколение стана основа на българската средна класа, но днес също е

изправено пред съвсем конкретни предизвикателства

Като пенсионната реформа на ГЕРБ, която ги осъжда да работят пожизнено, кризата, която поставя пред опасност не само апартамента и колата на лизинг, а и това утре да фалира бизнесът им, да загубят работата си заради елементарната липса на антикризисна политика. Тези хора са пред опасността и техните деца, както много от техните съученици и състуденти, просто да си тръгнат от България... Всъщност с кандидати от това поколение българското ляво има един важен шанс - да направи по-траен мост чрез послания и политики към тази средна генерация, защото без политика към това поколение е невъзможен и така желаният пробив на левите идеи и каузи към най-младите. Впрочем младите в БСП също ще са по-добре представени на този вот. Расте броят на кандидати под 35 години, при това не в дъното на листите, както бе станало традиция по едно време, а все повече в реално избираемата зона. Това е залог за постепенно обновление, но и за повишаване на доверието по места. Безспорно навлизането на тези по-млади лица в кампанията е добър знак, доколкото показва, че българската левица е преодоляла станалото традиционно в последните години твърдение, че младите още трябва да се учат, че тяхното време ще дойде, но не сега... 
Освен хора "на попрището жизнено в средата",

лицата на тази кампания са технократи и мениджъри

Изборът на левицата да повери най-тежките битки на този вот в ръцете на икономисти всъщност е добър ход. Днес основните проблеми на България са икономически и социални. Президентът като първи по ранг в държавата, а и кметът на София като символичен "четвърти" в тази скала, са длъжни да дават работещи алтнернативи по парещите социално-икономически теми. Защото другото би било риск да се получи един фарс, който всекидневно виждаме в управлението - пожарникарят Бойко Борисов, който говори за икономика, както и потенциалният фарс - иначе добрият бизнесмен Росен Плевнелиев да срича написани от друг тези по външна политика и национална сигурност, ако случайно ГЕРБ го лансира за президент.
Още един плюс за кандидатите на БСП за "Дондуков" 2 и "Московска" 33 е, че са нови лица в политиката, но не са лица, които за пръв път се занимават с политика. Много смешно и тъжно е това, което виждаме в групата на ГЕРБ в Народното събрание, в тяхното правителство - хора, заели висок пост без съответната подготовка, без познаване на властовите механизми, без владеене на процедурите. "Немите" депутати на ГЕРБ, послушното натискане на бутоните за всякакви управленски безумия, несвързаното и противоречиво говорене, лобистките решения и закони са само част от резултата на това, че в политиката влязоха неподготвени и незнаещи хора. Участието на левите кандидати и преди в политиката сигурно ще стане обект на изтърканите атаки за тройната коалиция, гьола в Белене, "Цанков камък" и розовите БМВ-та, но е залог, че в Президентството и Столична община ще влязат хора, които знаят какво правят.
Важно е и това, че левицата въпреки някои колебания се спря и на

кандидати с ясна политическа окраска

с ясен идеологически профил. Това е достойна позиция - на решаващите избори се залага на политически дейци, които носят отговорност пред издигналата ги партия и не се крият зад гърба на разтегливото понятие "гражданско общество". Разбира се, и тук има известно "профилиране". Кандидатът за президент е човек на по-широкото ляво пространство, преминал през част от сложните процеси в българската левица. Но той е лоялен представител на БСП в предишното Народно събрание, в Европейския парламент, както и в правителството от името на БСП като външен министър и вицепремиер.
В този смисъл БСП избра един отбор за тези избори, който има сериозен шанс за победа. И тя ще е факт при три условия - отборът да работи като отбор, кандидатите да търсят път към широките кръгове избиратели, защото кампанията не минава само в ТВ студиата и заседателните зали с партийтния актив, и трето и може би най-важно - редовите социалисти да усетят кампанията не като задължение да отидат на събрание и да пуснат бюлетина в изборния ден, а като два месеца на постоянна и активна работа, на всекидневнен разговор, на активна подкрепа за партийната кауза.
А този път тя не е просто БСП да победи или ГЕРБ да загуби. Тя е каузата на промяната и нормалността в България.