Каца без дъно

Още преди да дойде ново правителство, на родна почва зачестиха мераците това да расте, онова да расте - все промени със знака на растежа. Той, растежът, не е лошо нещо, стига да бъде подплатен със съответното съдържание. След пенсионните растежи дойде ред на вноската за здраве - Българският лекарски съюз предлага от сегашните 8 процента тя да порасне догодина с 1 на сто и плавно до към 12 на сто до няколко години. Това бил оптималният вариант, за да се радваме на добро здравеопазване на европейско равнище.
Звучи познато, нали? Но и в случая идеята ще срещне и съмишленици, и опоненти. Страхуваме се, че вторите ще бъдат повече. Защото досегашният български опит показва, че колкото и пари да се наливат в каца без дъно, тя остава празна. И накрая излиза, че я един Дянков идва и слага ръка на милиони народни пари, я тези пари отиват в други пера на хазната за нечие прехласване по широките магистрали, както стана по времето на ГЕРБ. А колкото до растежа, на българския пациент вече свят му се завива. И той все не успява да порасне толкова, че да види горния край на ямата...
Нека не бъдем разбрани погрешно - ако по-високата вноска подобри наистина нашето здравеопазване - чудесно. "За" сме. "За" ще са и останалите в битката за здраве хора. В другия случай ще останат излъгани и съмишлениците на идеята. А лъжи без край могат да си позволят само врачките. Сериозната медицина - не. И щом медиците предлагат промяна за по-добро, нека застанат зад нея с лична отговорност и висок професионализъм. Наред с държавата и заплащаните от нея здравни вноски за деветте категории, които осигурява. Когато се срещнат интересите и на трите страни - лекарите, държавата и пациентите, ще знаем и защо трябва да внасяме повече за здраве.
Стига и доходите ни да носят знака на растежа...