Роботи вместо имигранти

Иван Спиридонов 

Френският политик Ерик Земмур твърди, че роботиката представлява истинското икономическо бъдеще на Франция, предлагайки технологично решение за недостига на работна ръка във фабриките и фермите, вместо да разчита на масова имиграция.
„Роботиката е икономическото бъдеще на Франция. Роботите ще осигурят на нашите фабрики и на нашите фермери оръжията, които им липсват. Франция може да избере технологиите, а не нови потоци от мигранти. За вечна, могъща и суверенна Франция в модерността: повече роботи, по-малко имигранти“, пише Земмур в X.
Публикацията на Земмур директно препраща към интервю, проведено от френското издание Le Journal du Dimanche с Ерик Маршиол, директор на Renault по индустриалната метавселена и качеството.
В интервюто Маршиол разказа подробно за разработката на Renault на Calvin, нов хуманоиден робот, създаден в партньорство с френската компания Wandercraft. Проектиран за индустриална среда, Calvin е компактен, способен да обработва тежки товари до 40 килограма (88 паунда) и е адаптивен към реални фабрични условия – като например придвижване по неравни настилки или малки стъпала на поточните линии.
Renault вече управлява около 11 000 традиционни промишлени робота и 8000 автономно управляеми превозни средства. Роботът Calvin представлява следващото поколение: по-гъвкав, интелигентен и пространствено ефективен от по-старите системи с фиксирано рамо. Компанията го тества за повтарящи се, физически взискателни задачи, като например работа на бързо движещи се производствени линии.
Маршиол подчерта, че роботизацията е от съществено значение за конкурентоспособността: „Без автоматизация и без роботизация няма по-конкурентна индустрия.“ Той отбеляза, че Франция в момента има около 190 робота на 10 000 работници – значително зад Китай с 380 и Германия.
Целта, каза той, е тези хуманоидни роботи да бъдат широко разпространени в Renault и неговите доставчици през следващите четири до пет години, насочени към трудни за запълване, физически натоварващи работни места.
Автоматизацията, роботиката, а сега и изкуственият интелект все по-често се разглеждат като основно решение за недостига на работна ръка, а масовата имиграция може дори да възпрепятства развитието на тези технологии. Западните работодатели, вместо да разработват тази новаторска технология за работа във фабрики и селско стопанство, често все още разчитат на човешки труд, обещан им от западните либерални лидери, макар и този човешки труд да е свързан с огромни разходи за социално подпомагане и културна асимилация.
Земмур, както много други, посочва автоматизацията като истинско решение на недостига на работна ръка. Той описа инициативата на Renault като доказателство, че Франция може да реши недостига на работна ръка в промишлеността чрез иновации, вместо чрез мащабна имиграция. 
Вместо да приемат евтина работна ръка и милиони културно чужди имигранти, азиатски страни като Япония, Китай, Южна Корея и Тайван се фокусират върху местното си население и въвеждат строги имиграционни ограничения.
Тези азиатски страни сега са водещи в много области в Европа, включително изкуствен интелект, роботика, възобновяеми енергийни източници, електрически автомобили и технологии за автоматизация във фабриките.
Струва си да се замисли човек дали това не е по-доброто решение и за нас. Както е тръгнало, скоро и тук мигрантите ще станат милион. Макар и с трудови визи, те са хора от друга цивилизационна общност и, както показва горчивият опит от Западна Европа, едва ли ще се интегрират в нашето общество. 
Разбира се, в България ще е трудно скорошното и масовото въвеждане на роботи, тъй като не особено интелигентната и напълно недалновидна огромна част от родния бизнес ще се стиска да инвестира в нови технологии и роботика и ще предпочете да вкарва евтина работна ръка от Азия и Африка. Затова, ако решим да тръгнем по този път, ще е нужна решителна намеса на държавата - на първо време, чрез ограничаване на имигрантския поток, а после - чрез подпомагане и насърчаване на иновациите. 

По материали от европейската преса