Оставете Куба да живее!

Къдринка Къдринова

Луд умора няма. Не, слабо е. Маниаците, обсебени да измислят все по-гадни изтезания за жертвите си, се качиха на следващото стъпало. Не знам вече кой поред пакет с антикубински санкции обяви на 13 юли бащинията на американо-кубинеца Марко Рубио – Държавният департамент на САЩ. 
Под вашингтонската инквизиция сега минава и Министерството на туризма на Куба поради много „страшната“ си функция – осигурявало средства за „режима“ в Хавана чрез приходите от международния туризъм... Няма значение, че „режимът“ има отговорността да разпределя бюджетни средства и за безплатните за населението здравеопазване и образование... 
Да не пропуснем: всички чуждестранни партньори на кубинската туристическа индустрия също вече са на мушката на психопатите с обсесията да убият Куба възможно най-мъчително.
Има и още. Не им е достатъчно явно на Марко и на Оранжевия му шеф в Белия дом досегашното задушаване на кубинския народ с геноцидната петролна блокада, която държи хората на острова без ток денонощия наред. Увеличават тормоза: сега за врагове, застрашаващи САЩ и затова подлежащи на пълен търговски и финансов блокаж, са обявени и две държавни фирми, осигуряващи импорт-експорт на горива и смазочни материали, както и внос на твърди, течни и газообразни горива и свързани с тях продукти. Та да не може Куба вече никак да купува нужните й мазут и дизел за задвижване на генераторните станции при срив на изтощената й от 60-годишната блокада електросистема. Санкционирана е и държавната компания „Група за морски пристанищен транспорт“ – та да не може вече нищо да се докарва или откарва по море на и от Острова.
Санкционен юмрук се стоварва и по още сериозни „заплахи“ за САЩ – блокират се всички хипотетични сметки в американски банки на ветеранската Асоциация на бойците от Кубинската революция и на Бригадите за бърз отговор (граждански военизирани формирования за реакции при извънредни ситуации). Кого смята да убеди Марко Рубио, че въобще е възможно хората от тези организации някога да са притежавали банкови сметки в САЩ? Вероятно подбраната по специални умствени показатели аудитория от около 60 страни, която ще кани на замислената от него конференция за борба „с крайнолевия тероризъм“...

На 7 юли САЩ за пореден път бяха принудени да чуят ясния глас на огромното мнозинство в Общото събрание на ООН, гласувало да се проведе дебат за античовешката блокадна политика на Вашингтон срещу кубинския народ. С много данни и факти външният министър на Куба Бруно Родригес недвусмислено очерта в словото си колко тежки са пораженията от над 60-годишната американска блокада върху живота на кубинците и колко засилено е въздействието й след особеното ожесточаване на санкциите през последната половин година. На свой ред американският представител в световната организация Майкъл Уолц държа контраатакуваща реч, с която се опита да внуши, че блокада на САЩ въобще няма, а за всички неволи на кубинците е виновен само „режимът“. В остра полемика Бруно Родригес на няколко пъти прекъсна Майкъл Уолц, обвинявайки го в лъжи, манипулации и обиди, неподобаващи за трибуната на ООН. 
Целта на Уолц беше да убеди присъстващите държави членки на световната организация, че никакъв дебат за Куба не е нужен. Но не успя. Със 136 гласа „за“, 9 „против“ (Аржентина, Израел, Коста Рика, Мароко, Република Северна Македония, Парагвай, САЩ, Украйна, Чехия) и 30 „въздържали се“, Общото събрание на ООН все пак одобри провеждането на дебат. И той се състоя същия ден, на 7 юли. Доста високо и твърдо прозвучаха гласовете, осъждащи американската блокада като антихуманна и настояващи за незабавното й вдигане.
Трябва да обърна внимание, че сред 30-те „въздържали се“ бе и България, което е прецедент. България досега неизменно е гласувала „за“ отмяната на блокадата на Куба, както са правили и всички държави от Европейския съюз, откакто от 1992 г. насам кубинската делегация всяка есен внася резолюция за вдигане на тази блокада. Такава резолюция предстои да се разглежда и тази есен. Сегашният дебат бе подготовка за нея.
Миналата есен, през октомври 2025 г., България се изложи, като за първи път изневери на традиционната си позиция – делегацията въобще не влезе в залата при гласуването на кубинската резолюция. Така постъпиха тогава и някои други европейски делегации.
Но се оказа, че може да има и още по-голямо излагане. Ето, сега българската делегация официално гласува „въздържал се“. И не ставаше даже дума за резолюция, а само за решение дали да има дебат или да няма (както искаха САЩ). „Въздържал се“ сега избраха и още страни от ЕС. Ето тези: Германия, Естония, Италия, Латвия, Литва, Нидерландия, Полша, Словения, Румъния, Унгария, Хърватия. С България правят 12.
А „за“ дебата по Куба дадоха вот следните членки на ЕС: Австрия, Белгия, Гърция, Дания, Ирландия, Испания, Кипър, Малта, Португалия, Словакия, Сърбия, Финландия, Франция, Швеция. Общо 14.
По-горе отбелязах, че Чехия – 27-та от членките на ЕС, беше сред гласувалите „против“.
За първи път се оформя такова разделение между членките на ЕС по кубинската тема. А иначе пределно ясната и многократно изразявана обща позиция на ЕС, че екстратериториалното действие на американската икономическа, търговска и финансова блокада на Куба ощетява интересите на Евросъюза и нарушава нормите на международната търговия, бе потвърдена в изказването на постоянния представител на ЕС в ООН и бивш зам.-председател на Европейския парламент Ставрос Ламбринидис. Той припомни, че общото законодателство на ЕС забранява прилагането на американския закон, постановяващ такова екстратериториално действие на санкциите, но отделни страни-членки все пак го прилагат.
Ламбринидис изтъкна, че ЕС потвърждава своята подкрепа за търсене на решения в отношенията САЩ-Куба по пътя на диалога и въз основа на международното право. Също така наблегна, че ЕС признава негативния хуманитарен ефект върху кубинския народ на задушаващите американски санкции, причиняващи все по-тежки страдания на хората на Острова, като настоя да се спазва Уставът на ООН. 
„Пледираме достъпът до хуманитарна помощ да бъде осигуряван на всяка цена,“ посочи представителят на ЕС. Той напомни, че милиони кубинци страдат от ежедневни спирания на тока, от недостиг на медикаменти и храни, от нарушено заради липсата на горива осигуряване на базови обществени услуги, включително медицински.
Ставрос Ламбринидис посочи, че ЕС ще продължи конструктивните си контакти с Куба и ще подпомага нейната модернизация – институционална, икономическа, социална и политическа. 
„Готови сме да споделяме нашия опит и също така ще продължим да подпомагаме хуманитарно кубинското население в отговор на спешните му нужди,” увери той.
Ламбринидис не пропусна да изрази и другата неизменно застъпвана теза на ЕС, че не само блокадата, но и управлението в Куба „носи вина“ за сегашното положение в страната, като настоя бързо да се приложат икономически и политически реформи, „с пълно зачитане на човешките права и основните свободи“.
Куба винаги е отхвърляла всякакви указания отвън за нейното вътрешно устройство и е отстоявала позицията, че тези въпроси са обект само на нейни собствени суверенни решения. 
Както е известно, миналия месец Националното събрание на Куба одобри пакет от мерки за сериозни икономически промени, които според мнозина наблюдатели целят въвеждане на елементи от китайския и виетнамския стопански модел, за да бъде даден тласък към икономическо оживление чрез децентрализция и частна инициатива. Дава се възможност за повече самостоятелна инициативност на общините, както и на предприятията, чийто мениджмънт и външни инвестиционни партньорства ще се определят от самите работещи в тях хора. Промените са амбициозни, но трудни, защото се осъществяват в условията на особено ожесточена блокада, чиято примка, както виждаме, Вашингтон не спира да затяга.
Единственият хуманен отговор на света може да е все по-категоричната позиция, отдавна превърната в слоган и от много почтени хора в самите САЩ: „LET CUBA LIVE! ОСТАВЕТЕ КУБА ДА ЖИВЕЕ!“

Фейсбук