Безумието на колективната "елена поптодорова"

"Седим настрани при тъчлинията". С тези думи въздесъщата Елена Поптодорова - телевизионен призрак, който броди от сутрешен блок в сутрешен блок, за да плаши хората на зазоряване - описа своето разочарование от факта, че България не е в т.нар. "коалиция на желаещите". Изборът на думи е коварен и доста подъл. Ако човек не знае за какво става дума, ще си каже, че не участваме в някакво мега-състезание, в епично събитие, в небесна лига на богоизбраните... А е точно обратното - става дума не за развиване на отбранителни способности, не за някаква хуманна мисия, а за съучастие във война, която отдавна трябваше да е спряла и конфликтът да е пренесен върху масата за преговорите. Точно заради това позицията на правителството е добра. България не може да е заложник на едно кресливо малцинство, което се опиянява от възможността за война до последния украинец.
Точно тук обаче медиите са от партията на войната. Заради това подборът на анализаторите е точно такъв - ала "елена поптодорова" - колективно и безлично чудовище, което настоява България да е ястреб с балистични ракети в зъбите. Потресаващо е, че такива хора ходят сред нас. Точно те представят тази политика на определени страни в Европа като неотменима, като някакъв халюцинаторен ценностен избор, като игричка с най-голямата ядрена сила. Ако това е игралното поле, най-добре е да си край тъчлинията, а дори и в съблекалнята. 
България, да си припомним, един път вече беше в Коалиция на желаещите. В началото на този безумен век ни присъединиха към една такава групичка, която щеше да освобождава Ирак. И пак абсолютно същите телевизионни ястреби ни казваха, че един ден тази позиция ще ни осигури тлъсти сделки във възстановяването на Ирак. Соломон Паси бълнуваше как в Багдад ще има булевард "България" и доста българи - войничета и шофьори - платиха с кръвта си тази авантюра. И за какво? За абсолютно нищо. Просто, защото все не трябваше да стоим край тъчлинията, за да може госпожа Елена Поптодорова да е доволна и да пръска акъл от екрана.
Сега пак сме в същата ситуация. Медиите ни бомбардират с халюцинацията за изтощената Русия, за това, че ни трябва още малко, година, две, три, най-много четири, и атомната мечка ще падне поразена, а телевизионните войнолюбци най-накрая ще отворят тайните каси с украинска горилка и ще черпят. Нищо от това няма да се случи. Повече никакви коалиции на желаещите. Който иска да воюва - знае къде се хваща влака за Киев. Никой не ги е спрял.