Като слънцето и въздуха...

Тезата за болшевишкия характер на агресивната част от българска десница от маргинално твърдение допреди няколко години започва все повече да добива публична популярност. Макар да не е първооткривател на явлението, за "десния болшевизъм" заговори председателят на ДПС Лютви Местан. "Задава се много опасно задкулисие, което ще се крие зад един нов политически параван - на идеологемата за добрите и лошите. Този нов феномен се определя от нас като десен морален абсолютизъм", каза г-н Местан, когато коментираше уникалните изборни резултати на Реформаторския блок в Хасково.
Макар г-н Местан да има предвид вътрешната ситуация в страната, няма да сбъркаме, ако направим "обосновано предположение", че феноменът на "десния морален абсолютизъм" се проявява, дори още по-силно и във външната политика, а може би дори външният фактор е определящ за съществуването на

"десния болшевизъм"

Ярко свидетелство за такава идеология е изявлението на председателя на ДСБ Радан Кънев, че партията му заедно с ГЕРБ ще спасява България от Русия. Въпроси от рода на: "Това ли е най-важното за партия, която се кани да управлява в коалиция, в много тежко за страната време?", в случая с ДСБ и другите деривати на бившата единна десница са напълно излишни. Тези хора имат свръхценна идея и подобно на болшевиките, които са били готови да пожертват Русия в името на тържеството на комунизма, изглежда, че те са готови да пожертват интересите на България в името на борбата с Русия. Как точно тази борба помага на България също не е въпрос, който те си задават. За тях важното е как да се навреди на руската страна. Няма друго рационално обяснение на отношението на политиците от Реформаторския блок към големите енергийни проекти с руско участие, нито на агресивната им риторика, която използваха далеч преди украинската криза.
ГЕРБ в това отношение са по-премерени, да не кажем по-хитри. Първичността на "реформаторите" по темата Русия е потресаваща със своята ирационалност и дори инфантилност от гледна точка на българския интерес. Нещо повече - тя няма и нужната обществена подкрепа. Нека не ви заблуждава резултата от парламентарните избори, който получи Реформаторският блок. Той няма никаква връзка с отношението на Кънев, Кунева и Ко към Русия. Само един пример - социологическо проучване на агенция "Алфа Рисърч" показа, че дори в дясна София желаещите да бъде премахнат Паметникът на Съветската армия са малцинство - едва 17% от анкетираните. При това дори сред идеологизираните "реформатори" няма пълно единодушие - противниците и привържениците на неговото запазване са горе-долу наполовина. Имайте предвид, че Паметникът на Съветската армия в момента се схваща по-скоро като символ на Русия и победата над фашизма, отколкото на комунистическата идеология.
Често десните у нас са обвинявани в

патологична омраза към Русия

като причините се търсят в историческото разделение на "фили" и "фоби" в България, тежко детство през социализма, а също и в лакейското им поведение спрямо Запада. Нещата обаче са малко по-трагични. Може би става дума не за банална русофобия, а за някакъв вид мизантропия. Тези момчета (и момичета) обичат да мразят. За това свидетелства по друг повод и политологът Евгени Дайнов, който наскоро в "Дневник" описа по следния начин драмата на СДС след поражението от НДСВ: "СДС доста бързо се затвори в едно послание: "Да мразим комунистите!" (впоследствие съкратено до "Да мразим!")". Това е печално за България, но устройва западните правителства, които искат страната ни да остане вовеки веков привързана към тях.
Когато Радан Кънев казва публично, че партиите от блока ще спасяват заедно с ГЕРБ България от Русия, той не се обръща към избирателите на двете формации. В голямата си част те са далеч от "радините вълнения" на Кънев, или на колегите му като Мартин Димитров, спрямо Москва. Да не говорим за ГЕРБ, които са далеч по-умерени в изказванията си към Русия. Лидерът на ДСБ се обръща всъщност към външни фактори, на които засвидетелства намерението си: ако участва във властта, да изпълнява ролята на коригиращ поведението на ГЕРБ политик по отношение на външната политика. Т.е. ще следи за провеждането на правилната идеологическа линия. Достатъчно беше Бойко Борисов да реагира гневно (друг въпрос е доколко искрено) на намерението да се купуват стари американски изтребители при дефицит на здравната каса, за да му скочат медиите на свързания с Реформаторския блок издател Иво Прокопиев.
Впрочем западните ни партньори не би следвало да имат особени опасения за следването на

правилната външнополитическа линия

от страна на България, наричана "евроатлантическа ориентация". Нито десните, нито тези от ГЕРБ, нито дори БСП в лицето на ръководството й имат каквито и да било намерения да изоставят тази линия. Причините са банални. Българската държава се е вкопчила отчаяно в Евроатлантика, защото е бедна, защото е слаба, защото "елитът" ни не вярва във възможностите на страната за самостоятелно развитие, защото нямаме алтернатива. Любовта ни към Евроатлантика е силна, защото се измерва с пари и с нищо друго, но пък трябва усилено да се изобразява емоционална привързаност, която понякога достига патетични висоти.
Другата ни любов - към Русия, не се измерва с пари, поне не сред народа. И това безпокои евроатлантиците. Ясно си дават сметка, че един ден, ако на западняците грубо казано им свършат парите (не че го вярват сериозно), любовта към тях ще олеква заедно с банковите сметки. Докато към Русия нещата стоят по друг начин, дори ако щете са на по-твърда основа.
Много е тъжно, че над 20 години след разпадането на Съветския съюз отношението на официална София е същото към новите съюзници. Ако в известната фраза на Георги Димитров "Дружбата със СССР е нужна на България така, както въздухът и слънцето за всяко живо същество" смените името на съветската държава с ЕС и САЩ, няма да сбъркате особено. Тази дружба, както и предишната, трябва непрекъснато да бъде препотвърждавана. Не е случайно, че например по време на сегашните преговори за съставяне на правителство партиите задължително заявяват своята

привързаност към евроатлантическия курс

на България. Сакън някой да каже нещо наопаки, мигом ще се превърне в маргинал или в дисидент - зависи от гледната точка.
Десният морален абсолютизъм в България е призван да играе ролята на кучето-пазач, което да строява в редичка правоверните евроатлантици и да следи сутрин три пъти да казват "Слава на ЕС", а вечер, преди да си легнат, да пеят "Боже, пази САЩ". И това трябва да се прави с действително комсомолски плам, за да не те заподозрат в неискреност, защото Големият брат е по-скоро строг, отколкото справедлив. Не им е лесно.
Обаче и в тази стройна редичка на родния евроатлантизъм има персонажи, които изпъкват. Президентът Росен Плевнелиев стана вече пословичен в демонстрацията на любовта си към Евроатлантика и противопоставянето си на Русия. И то до степен, че на моменти остава усещането, че преиграва. Плевнелиев е първият български държавник, който се изхитри в словата си за Трети март да не спомене думата Русия. Да не говорим, че още в предизборната кампания през 2011 г. екипът му подскочи като ужилен, когато Плевнелиев беше цитиран да казва, че ще имаме добри отношения с Русия. Човекът, така да се каже, е последователен. А антируската му риторика само набира обороти с времето. Плевнелиев е сред малкото европейски държавни лидери, които си позволяват

недипломатичен език спрямо Москва

Конкуренция може да му прави само бившият ръководител във Вилнюската партийна школа на КПСС, а сега президент на Литва, Даля Грибаускайте. Дори новият ръководител на европейската дипломация Федерика Могерини каза, че към Русия ЕС трябва да се отнася твърдо, но с такт. От тази препоръка за действие Плевнелиев май е възприел само първата част и побърза да я използва. Пред германския в. "Франкфуртер алгемайне цайтунг" той нарече Русия "националистическа, агресивна държава при един президент, който разглежда Европа не като партньор, а като противник". Очаквано последва дипломатически скандал, а невъздържаната реакция на лидера на руската Либералдемократическа партия Владимир Жириновски, който отправи персонални обиди към Плевнелиев, само показа, че всеки медал има две страни -

за каквото си плащаш, това и получаваш

Опитът на президента да заглади ситуацията с обяснението, че "...с моето интервю аз помагам за добрите отношения между руския и българския народ, като казвам истината за действията на днешното руско управление в Крим..." само показва, че в държавната глава доста работи са се омешали.
За сведение на Плевнелиев думата "Крим" изчезна вече дори от лексикона на украинските политици. Просто има някои неща, които не подлежат на промяна. Както не може новородено дете да се върне в майка си, така и полуостровът няма да се върне в Украйна. Мандатът на президента вече преполови, но не е късно да се намери все пак някой съветник, който да му обясни, че има политическа фразеология, има идеологическо говорене, но има и прагматично отношение към нещата, има и реален живот. И много често едното не се припокрива с другото.
В реалния живот светът де факто призна съединението на Крим с Русия.
В реалния живот санкциите срещу Москва рано или късно ще започнат да падат, защото алтернативата на помиряването е толкова ужасна, че всъщност няма алтернатива.
В реалния живот Украйна е провалена държава и в много голяма степен сама си го причини с крадливостта и некадърността на управляващите я, и с обзелите я националистически бесове.
В реалния живот се появиха нови центрове на сила в света и ние ще трябва да се съобразяваме с тях, независимо дали ни харесва или не. "Моралният абсолютизъм" няма място в реалната политика. Той може да живее комфортно във философския факултет на някой университет, но не и във външната политика.
В реалния живот ние не можем да си позволим да гледаме на Русия през очите на Полша, Прибалтийските страни или пък Румъния. Нямаме техните исторически основания за страховете им.

Нашата "руска история" е друга

- противоположна на тяхната, и не намесвайте призраците на комунизма, Русия пострада от тях повече от Източна Европа. 
В какъв свят живеят евроатлантиците в България и чии интереси защитават?
Само да им напомним, че убедеността, че сме на страната на силния се е оказвала измамна за България през XX век и последствията винаги са били катастрофални за нас. Има ли нужда да експериментираме и през XXI век?


Лидерът на ДСБ Радан Кънев ще спасява България от Русия заедно с ГЕРБ. С тези си думи Кънев се обръща всъщност към външни фактори, на които засвидетелства намерението си: ако участва във властта, да изпълнява ролята на коригиращ поведението на ГЕРБ политик по отношение на външната политика


Президентът Росен Плевнелиев стана пословичен в демонстрацията на любовта си към Евроатлантика и противопоставянето си на Русия
Снимка БГНЕС