29 Март 2020неделя04:05 ч.

ново:

#ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО #ОСТАНЕТЕ СИ ВКЪЩИ #ОТГОВОРНИ ЗАЕДНО

Георги Първанов:

Като не могат да управляват, правят скандали

Обществото ни няма нужда от нови партии, а от силни граждански дебати, заявява президентът на Републиката в разговор с Ивелин Николов

/ брой: 268

автор:Дума

visibility 1400

- Господин президент, на дискусията "На следващия ден" вие оценихте управлението като безпомощно. Какви са конкретните ви аргументи за това?
- Продължавам да смятам, че въпреки демонстрираната силовост, резултатите показват, че управляващите не се справят с кризата, особено в икономическата и в социалната сфера. И това не е само мое мнение. Питайте лекарите, питайте и пациентите. Чуйте хората от науката, хората от бизнеса. Те ще кажат същото, защото България видимо изостава в сравнение с другите европейски страни по основни показатели. Преди всичко от гледна точка на ръста на брутния вътрешен продукт, на състоянието на реалната икономика, а аз мисля, че това е основният критерий, който трябва да имаме предвид в оценката на правителството.
- Споменахте науката. Кой според вас има интерес от съсипването на БАН, на висшето образование?
- Тук въпросът може би трябва да бъде зададен в две части. Първо, защо няма интерес в институциите, в хората, които олицетворяват държавността, от продукта на българската наука. И това го казвам не само като упрек към сегашното правителство, това за съжаление е един от дефектите на прехода. Но сега това е доведено до крайност със заявените намерения на практика да се ликвидира БАН със структурни промени, които ще я обезличат, ще я обездвижат. Тъкмо поради тази причина заявих, че ако бъде приет такъв законопроект, аз ще съм един от онези, които най-категорично ще се противопоставят. Успоредно с това веднага искам да кажа, че съм за това да се обсъдят внимателно и то вътре, в самата академия, не само на ниво ръководство, но и в научните звена, идеи за трансформацията на академията, за да може тя да бъде едно модерно научноизследователско звено. Да се обсъдят идеи за много по-ефективни връзки с университетите, а не за механично прехвърляне на отделни институти към тях, за една по-голяма и реална мотивация на бизнеса да инвестира в българската наука и обратно - за обвързване на научните изследвания с реалната икономика. Защото действително ние не можем да си позволим да произвеждаме продукти, които са никому ненужни.
- Може би има сфери, в които тръгва някакъв напредък. Например в съвместните енергийни проекти с Русия се усеща през последните дни някакво раздвижване. Вие през 2002 г. обосновахте идеята за България като енергиен център на Балканите.
- По-скоро бих казал, че излизаме от състоянието на блокиране на тези проекти, което беше характерно в последната година и половина. След една много тежка и изтощителна обществена и експертна дискусия, натоварена с много квалификации, с негативни емоции. Добре е, че правителството направи тези малки, но необходими стъпки преди всичко по отношение на "Южен поток" - създаването на съвместната компания. Но тук веднага трябва да подчертаем, че става дума за реализация на нещо, което вече беше договорено. Защото това съотношение 50:50 беше договорено още през януари 2008 г. Тогава беше коментирано и решено да се изграждат нови тръби, успоредно на сега съществуващото трасе на нашата газопреносна мрежа. Тоест правителството просто реализира онова, което беше постигнато в един друг период. По отношение на "Белене" обаче остават много неясни въпроси. Винаги съм бил за това да се търси европейски инвеститор. Такъв имаше и той беше прогонен от недалновидните изказвания на това правителство. Винаги съм бил за това да се създаде атмосфера на съпричастност от балканските страни. Участието на нашите съседи в проекта "Белене" е важно не с оглед на реална финансова подкрепа, а по-скоро като гарантиране на пазара. Но всички тези неща или още не се случват, или се случват прекалено бавно. А динамиката на процеса в енергетиката е особено важна, първо, заради цената и, второ, заради запазването на пазара. Виждаме, че съседите с бързи темпове изграждат свои мощности. А когато става дума за цената, мисля, че въпросът е поставен слабо от българска страна - ние искаме Русия да каже цената. Ние трябваше да излезем и да кажем, че нашите изчисления са за такава и такава цена, която включва базовата плюс ескалацията на цените за оборудване например. Винаги съм подчертавал и съм водил разговори в Москва по този въпрос, че ние трябва да сменим схемата на индексацията на цените и да възприемем европейската скала, защото тя ще намали цената на самия проект. Тоест виждам, че нещата се правят мудно и се опасявам, че така, както стартирахме първи "Южен поток", но последни подписахме споразумение за съвместна компания, така и по отношение на "Белене" ние ще загубим безвъзвратно ценно време.
- С други думи казано - връщаме се на началната позиция след две години инат.
- На практика сме твърде близо до началното, до онова, което тогава беше договорено политически.
- Все пак на какво ниво са ни взаимоотношенията с Русия? Успяваме ли други договорености да постигнем?
- За мен е важно оживлението след това замразяване, след този хлад, който се усещаше в първите месеци след идването на сегашното правителство. Правят се и тук малки стъпки. Социалната спогодба беше подписана в началото на 2009 г. и сега просто се направи една техническа стъпка. Това е важно действително за много работници - българи в Русия, руски в нашата страна.
Стана дума за един проблем, който аз поставих пръв в Москва - връщането на българските архиви преди всичко от времето на Втората световна война и непосредствено след това. Очевидно е, че ние трябва да настояваме за промяна в Закона за културните ценности пред Думата на Руската федерация, който ни нарежда сред агресорите, на които се забранява връщането на подобни ценности. Искам да припомня на нашите руски приятели, че България формално е член на Пакта, но няма нито един български войник на Източния фронт. Така че моралното право е на наша страна и ние трябва да настояваме за решаването на този въпрос. Досега можеше да имаме поне копия на оригиналните документи. Доколкото си спомням, през 2009 година с решение на Министерския съвет бяха отпуснати средства за тази цел, какво се случи след това?
- Вас Ви обвиняват и от двете страни. От едната, че ориентирате проруски България и водите само проруска политика. От другата страна ви обвиняват, че вие сте превърнали България в натовска държава и водите антируска политика. Накъде е ориентирана външната политика на страната?
- Да. Дори го бях казал образно, че България може да води външна политика, която позволява руски тръбопроводи - газопроводи и петролопроводи, и други енергийни проекти и американски бази. И това вече се реализира. Но ние не сме изключение от европейската политика. Ето сега предстои форум на НАТО, който включва и среща НАТО - Русия. В хода на тази среща очаквам да бъде постигната висока степен на съгласуваност между НАТО и Русия по темата за противоракетната отбрана, защото и натовските страни, и Русия са заплашени потенциално от действията на терористи и взаимодействието е добре дошло. Но стратегическият избор на България е европейската политика и каквото искат да говорят нашите опоненти, най-добрите неща, които са се случили в европейския път на България, са точно в последните 7-8 години.
- След като имаме такива добри партньорства, от нищо ли се появяват скандалите в специалните служби, около техните ръководства? Защо се появяват?
- Това е наследство от първите години на прехода. Ето имаме даже актуална ситуация - вчера (в сряда - б.р.) министърът на отбраната ме заподозря, че искам да получавам информация от Българското военно разузнаване. Информация, която на държавния глава му се полага по конституция и по законите на страната. Това е информация, засягаща далечни райони, в които има българско присъствие или има съюзнически интерес. Едва ли на някоя партия може да й върши особена работа ситуацията в Афганистан или в Ирак, но, разбира се, има формации, които отдават прекомерно голяма роля на службите и на бившите служители. Във всеки случай аз самият никога не съм проявявал интерес, по-голям от служебния към тази тема.
- Върховен главнокомандващ - реформите в армията завършиха ли, или предстоят и докога ще ги има?
- Въоръжените ни сили са най-реформираният сектор, сегмент в българското общество дотолкова, доколкото там има едно непрекъснато напрежение, едно непрекъснато редуциране на състава на въоръжените сили, а това напрежение в един момент става вече нездравословно. То сериозно намалява мотивацията на военнослужещите. Като прибавите към това, че по инициатива на сегашния министър бяха приети промени в закона, които окастриха социалните придобивки на военнослужещите, мисля, че ние сме изправени пред реални проблеми. Най-важният елемент от реформата в армията трябва да бъде мотивацията, социалната мотивация на военнослужещите, на техните семейства. Защото каквато и техника да имаме, все пак хората са тези, които правят армията, а не само техниката.
- Непрекъснато се говори, че всичко е само криза. Все пак има ли ляв и десен изход от кризата, може ли да няма лява политика?
- И лява, и дясна трябва да има. Въпросът е в намирането на разумния баланс, когато става дума за изхода от кризата. Защото, за да има силна лява политика, трябва да има добро производство, трябва да има какво да се преразпределя, това е азбучна истина. На този етап е много важно да ги има стимулите на производство. Лява политика не в стария смисъл на думата, не като раздаване на държавни средства на калпак, а лява политика, която да минава преди всичко чрез оживяването на бизнеса, чрез създаването на повече работни места, а оттам, разбира се, и засилването на социалните елементи на държавната политика.
- Вашият граждански проект беше натоварен с много и противоречиви очаквания. Все пак какъв е той - политически проект ли е, или не е?
- Първо, това не е мой граждански проект. Аз съм съпричастен към него, но той не е персонален, там има едно многообразие от личности, от авторитети в обществото, някои от които, разбира се, имат и своите политически пристрастия. За сетен път искам да кажа, че обществото няма нужда от нова партийна формация, от нещо, което да се регистрира в дългия списък на партии в България. Имаме нужда от силен граждански дебат. Имаме нужда от това да се чуе мнението на професионалистите. Да се чуе и, разбира се, от самите партии, но да се чуе и в обществото. Това е основният замисъл на АБВ.
- Точно и ясно - ще правите ли партия, или няма да правите?
- Да не прозвуча патетично, но след като съм бил член и лидер на една партия, в живота ми не може да има място за друга.
- Добре, ще питам и по друг начин - движението АБВ ще участва ли в избори? Законът не позволява на движения да участват в избори.
- Ето това е и отговорът. Нямаме такива амбиции, но, разбира се, теми, свързани с развитието на българската политика, на управленската политика, теми, свързани с формирането на изборните правила, ако щете, тези теми не могат да не се обсъждат от гражданското общество. В това число АБВ няма да остане безучастно към тази проблематика, напротив ще бъдем активен фактор. Аз съм удовлетворен, че АБВ става територия за сближение между различни крила на земеделското движение, между течения на българската социалдемокрация, територия на автентичния патриотизъм.
- В Народното събрание се прие проектът за нов Изборен кодекс. Каква е оценката Ви за него?
- От онова, което научавам от медиите, първо, мога да кажа, че мнозинството закъсня в реализацията на този свой ангажимент, който трябваше да бъде един от първите в дневния ред на парламента. Но това е по-малката беда. По-скоро ме притесняват сигналите за намерения на мнозинството да си осигури служебна победа, поставяйки твърде висока граница за регистрация на отделни формации. Това означава да се удушат по-малките партии. Аз съм за това да има сито, да има селекция. Имаме 380 партии, прекалено много са, но нека да го поставим на друго ниво, в това число и ако щете, при регистрацията на една или друга партия. Второ, бих възразил срещу идеята да се премахне изборността в малките населени места или подът там да бъде 500 жители, както и срещу премахването на изборността на районните кметове в по-големите градове. Това са все неща, които ни отдалечават от демократичните елементи в политическата реформа, която вървеше на приливи и отливи в последните години. Срещу това би трябвало да се възрази и на политическо, и на гражданско ниво.
- След като на гражданско ниво създадете управленски идеи, алтернативни политики. Как мислите да ги реализирате?
- Първо, много важно е онова, което ние произвеждаме, да бъде достатъчно убедително, да бъде отстоявано и да получи подкрепата на по-широк кръг формации. Говоря вече и за граждански, защо не и за политически, ако се прояви такъв интерес. Ние говорехме за енергетиката. Как беше наложена тази визия за развитието на големите енергийни проекти? Чрез граждански натиск, чрез обществен дебат, който, разбира се, имаше своето продължение и в политиката на отделни парламентарни формации. За мен това е много важно. Когато има силни експертни аргументи и когато има мощно гражданско общество, мисля, че все повече ще се чуват тези гласове. Това е пътят.
- А структури ще изграждате ли и с какво ще се занимават те?
- Има изразено намерение по места да бъдат изграждани дискусионни клубове, в които да бъдат включени ярки фигури на местните общности - лекари, учители, хора, които биха могли да дадат своя принос точно във формирането на местната политика. Говорихме например за Северозападна България, забравена от Бога, от институциите. Там би трябвало да има не един, повече от един клубове. Проблемите за инфраструктурата, за здравеопазването и образованието в тези гранични, периферни райони, за трансграничното сътрудничество - това са все теми, към които би трябвало местните хора да бъдат приобщени. Защото и партиите имат своя дефект в това, че произвеждат на жълтите павета своята политика и тогава тръгват активистите да я свеждат по места. Може би трябва да обърнем малко механизмите, начините на подготвяне на позиции и политика.
- Не знам дали знаете, има хора в различните общини, които се представят като представители на новото движение и набират хора. Знаете ли за това?
- Мераклии сигурно ще има, интересното е, че понякога става дума за хора, които са винаги готови и които вероятно са си приписвали тази роля и при НДСВ, и при ГЕРБ. Никой не е упълномощен да прави това и този въпрос не е на дневен ред преди самото учредяване на АБВ. Смятам, че никой не би трябвало да си присвоява правото да бъде говорител.
- А ще бъде ли АБВ опасност за БСП и за левицата?
- АБВ не може да бъде опасно за никого, но ще бъде алтернатива на безидейността, на бездействието, на безличието. В този смисъл би могло да бъде полезно и наляво, и надясно с идеи. Стига да има кой да ги чуе и да ги реализира.
- В събота ръководството на БСП каза, че е естествено да си партнирате, но ще ви наблюдава внимателно. Говорите ли си с тях, или само ви наблюдават?
- Чувствам се наблюдаван в последно време от много места. Мисля, че БСП трябва внимателно да анализира проблемите, без да давам съвети нито на Социалистическата партия, нито на която и да е формация. Големият проблем на партиите в момента и отляво, и отдясно е затварянето в твърдите ядра. Големият проблем е в това, че много избиратели отново, за пореден път, не припознават в партиите реални изразители на техните интереси. Голям проблем е раздробяването на политическото пространство. Ако този проблем не бъде преодолян, едното е, че партии като БСП ще имат трудности, по-големият проблем е, че следващият парламент би бил също много фрагментиран, а това е вече сериозен риск за управлението.
- Според Вас дали са объркани симпатизантите на левицата, социалистите, от посланията през последните дни, от идеята за движението, от коментарите в публичното пространство?
- Коментари всякакви, възможно е това да обърква, но затова е важно да има лидерство, да има хора, които ясно да изразяват посланията и да ги обясняват. Помня, че в БСП имаше много сериозно объркване, когато стартира създаването на Нова левица. Ако си спомняте, в Лесидрен отидох, без да питам ИБ, след това имаше заплаха за конгрес, искания за оставки. По същия начин имаше колебания, когато се създаваше Коалиция за България, когато се реализира гражданската квота... Но това бяха все действия, които, както показа последвалата история, бяха добри не само за левицата, но и за страната. Не се съмнявам в мъдростта на социалистите и на българските избиратели като цяло. Казах го вече и неслучайно, ще го повторя и пред вас: в актуалната политическа ситуация, в своя страх може би преди всичко, управляващите изтикаха на преден план много подлеци на прехода. Можете да чуете всякакви истории, всякакви измислици, претопляни, защото много от тях съм ги слушал от 4 февруари 1997 година насам безброй пъти. Но все пак всички тези неща са минали през оценката на хората и това ме прави оптимист.
- Нямате ли дежа вю за 1997 г. и за същите говорители?
- Лицата са сходни. Даже някои са и отпреди 1997-а...
- Оценката Ви за борбата с престъпността?
- Рано или късно ще се разсее "мъглата", ще се разсее пушилката и зад нея ще се видят твърде нищожните резултати в борбата с престъпността. Ще се види, че в реализацията на този уж най-значим ангажимент на управляващите всъщност не се случва почти нищо. Какво стана с "октопода"?! Обвиненията към Алексей Петров са за 1997-1998 година. По времето, когато е имал бизнес отношения със сегашния премиер. Ще даде ли все пак отговор Атанас Атанасов защо е вкарал Алексей Петров в службите и какви задачи му е възлагал? Вместо ясни отговори и аргументи, слушаме абсурдни внушения и твърдения, защото "имало говорене". Всъщност има говорене - на Наглите в политиката. Усеща се вече, че има двоен стандарт. Няма ги, не са преследвани ефективно, не са зад решетките и няма показни акции срещу босовете на организираната престъпност, както навремето бях казал - срещу акулите. Няма я ефективността в борбата с масовата престъпност, по-скоро имаме данни за нейното нарастване, което сигурно има и своето обективно обяснение в кризата. Не е мой изводът за това, че в борбата с корупцията нещата не изглеждат по-добре от 2004 или от 2007 г. Казаха го хората на "Трансперънси интернешънъл" - "Прозрачност без граници", които не могат да бъдат обвинени в симпатии към мен или към вас. Тоест ГЕРБ не оправдава ангажимента да бъде морален стожер и да се справи с този действително много тежък недъг на обществото - борбата с престъпността.
Многократно съм го казвал, в това число и на 11 ноември, че съм готов заедно с екипа си да излезем и да водим тази битка на полето на морала. Защото ние няма от какво да се притесняваме.
- А как гледате на идеята за нов опит за отстраняването ви от длъжност, защото се занимавате с политика?
- Ако президентът не се занимава с политика, то с какво. Пак ще кажа, че президентът не е деловодител, за да преподписва онова, което му изпращат от другата страна на "Дондуков". Разбира се, че ще се занимавам с политика, но не с партийна политика. И всъщност искам да реабилитираме политиката, защото политиката наистина означава да направиш нещо в името на това, за което си избран, да направиш нещо за гражданите от отделните социални слоеве, дори ако щете - за отделен гражданин. Винаги съм бил удовлетворен, когато мога да помогна на гражданин, който е дошъл в приемната с някакъв реален проблем, на един гражданин дори ако ще да е, но да има реален ефект. Тогава хората ще повярват в политиката, а не, когато водим безкрайни, натоварени негативно, личностни дискусии. Тези, които не могат да правят управление и политика, правят скандали, защото там отговорността се размива.
- Четете ли ДУМА?
- Винаги. Чета всички вестници. Бих искал ДУМА наистина да играе ролята на един честен, почтен коректив на всекиго - и на управляващи, и на опозиция, така, както е било от първите години, от времето на Стефан Продев до днес.

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ