Като на пазара

За пореден път вчера в парламента се развихри (не)умението на българските народни представители да говорят пред публика. Пленарната зала се превърна в трибуна за всевъзможни изказвания, които изместиха същината на проблема. Темата беше извънредната оставка на вътрешния министър Веселин Вучков, но не това стана повод за поредицата емоционални изблици от парламентарната трибуна и размяната на реплики кой от кого е по-голям ксенофоб. По време на вчерашната дискусия последното, за което стана дума, беше въпросната оставка. Говореше се за възродителния процес, ромските общности, платените избиратели, военните локации на силите на Алианса и КТБ.
Никой не отговори на основателния въпрос защо вътрешният министър преди седмица подаде оставка, кой или какво го подтикна. Нито беше отговорено на общественото питане доколко социологът по образование Румяна Бъчварова може да се справи с работата и на вътрешен министър. Не липсваха шедьоври, при които хора бяха наричани "полуживотни" и пр.
За мнозина причината за словесната какофония идва от факта, че заседанието се излъчва пряко по телевизионния канал, което прави депутатите неконтролируеми в желанието им да блеснат пред своите лидери и електорат. Разбира се, има изключения, но проблемът с годините е масов.
В България стана практика за водещи политически постове да се предлагат хора със съмнителни качества, просто защото са "хора на този или онзи" от властта. И никой дори не си прави труда да убеди обществото, че някой е по-подходящ от друг. Казусът със замяната на Вучков с Бъчварова е плод на същата порочна система. В държавите с традиции подобен феномен не се случва или поне обществото е нетърпимо към грубата политическа протекция.
 Така у нас живеем в своеобразен Вавилон с хора, които уж говорят един език, но нито се слушат, нито се разбират. Нито искат някой да ги разбере. А всъщност темата бе повече от важна - оставка и избор на нов вътрешен министър в правителство, оглавявано от топ полицая на държавата.