23 Септември 2021четвъртък12:22 ч.

Бюджет 2011

"Като им спрем парите, сами ще се закрият"

Средства в държавата има, ако кабинетът свие собствените си харчове и промени порочните приоритети, които си е избрал

/ брой: 240

автор:Велиана Христова

visibility 3892

Все е било, но такъв финансов погром над науката и висшето образование не е имало в България нито по време на войните, нито при националните катастрофи, сполетявали страната. И то в момент, когато Европа си поставя за цел в кризата да издърпа нагоре образованието и научните изследвания, понеже само те могат да я измъкнат от трапа и да й осигурят развитие. Европейският съюз, на който България е божем член, прие стратегия "Европа 2020", в която пред всички приоритети посочи един - науката и иновациите, родени от нея. Постави целта инвестициите за този свръхприоритет като процент от Брутния вътрешен продукт (БВП) да растат постепенно, но задължително. Докато стигнат 3% от БВП, като 1% трябва да дава държавата и 2% да инвестира бизнесът.
Българският кабинет имаше едно заседание за това каква пушилка да хвърли пред Еврокомисията по повод на "2020". И въпреки съпротивата на просветния министър (!) прие, че ще увеличава парите за наука в следващите 10 години, докато стигнат 2% от БВП. Разбира се, там никой не си даде труда да посочи колко ще инвестира държавата и колко - почти липсващият у нас производствен бизнес. След това МС внесе в парламента проекта си за бюджет 2011, изработен от финансовото министерство. От него се разбра, че министърът Симеон Дянков

така е осчетоводил държавата

че я е превърнал в тотален пасив. Сякаш нито е присъствал, нито е чул за споменатотот заседание на кабинета, в което са "планирани" ония 2% за наука.
Няма пари, това е положението, е комай единственото изречение, което счетоводител номер 1 на България може да произнесе.    При първия поглед към бумагите на проектобюджета обаче личи, че това "няма пари" просто не е вярно и цели да прикрие случайното или напълно съзнателното лошо разпределение на същите държавни пари. Този път няма да говорим дори за вечния таен бюджетен "резерв" на всяко правителство - записаните ниски приходи от митниците (в случая 100 млн. лв.). Знаем, че още в края на първото тримесечие митниците отчитат приходи в милиардни стойности. Хитрият правителствен трик със записаните занижени приходи позволява след това да има тайни разходи, които никой никъде на хартия не вижда.
Няма нужда да влизам в сложен и дълбок анализ на държавния бюджет за идната година. Няма да акцентирам, макар че си заслужава, и върху това, че при уж липсата на пари за всичко друго

МС си е увеличил субсидиите със 17,2%

без да има в него каквито и да било структурни промени, както си пише в доклада към проектобюджета. Напомням обаче, че езиците на журналисти и политици се изтъркаха да повтарят за 100-те милиона лева за подслушване. Но всъщност дисбалансът е още по-лош. Защото имаме общо 5 силови държавни служби: МВР, МО, атгенцията "Национална сигурност", Националната служба за охрана, Национална разузнавателна служба. Като сумираме парите от хазната, които са предвидени за тях, се получават едни 1 992 526 400 лв. Което прави точно 2,59% от БВП. Много красиво на фона на 2,1% за цялото средно образование с 800 000 ученици или на 0,4% от БВП за 37 държавни висши училища с около 250 000 студенти. Още по-красива е тази грижа за силовите формации на фона на 0,16% от БВП за цялата наука на страната, 0,5% от БВП за култура и 0,8% от БВП за опазване на околната среда. Можем да уточним също, че ръстът на парите за всяко от тези ведомства спрямо 2010-а е от 5,3% до 11,7%. Докато за цивилните държавни висши училища и БАН увеличението спрямо мизерната за тях 2010 г. ще е нула процента.


Силови ведомства   - 1 992 526 400 лв.
Средно образование - 1 631 000 000 лв.
Култура            -   360 700 000 лв.
Цивилни вузове     -   310 973 200 лв. 
Наука              -   119 468 300 лв.
   
Сама по себе си ситуацията с висшите училища е безкрайно любопитна и говори за същото случайно или съзнателно

неумение да се управляват пари

в полза на нацията. Сред нашите вузове има три военни - Военната академия, Националният военен университет и Висшето военноморско училище. Те също ще се радват идната година на  прилично увеличение на субсидията с 16,2% (3 млн. лв.). За разлика от 34-те цивилни висши училища, които за пръв път, откак се помнят бюджети, са поставени в абсурдната ситуация да се вземе от едни и да се даде на други, като не се променя общата сума. Ако това се прави на фона на някаква оценка, която показва, че едните обучават по-качествено от другите и правят по-добра наука, това би било за приветстване. Да, ама не. Циркът с парите се прави заради

хрумката на просветния министър

Сергей Игнатов, който неизвестно защо реши, че спешно трябва да се увеличат парите за инженерните вузове и за сметка на това да се намалят тези на медицинските и художествените. Не се е чуло в България някой да отваря индустриални предприятия, които да изискват в близките години повече инженери. Но се знае добре, че по брой на учените на глава от населението сме на дъното в ЕС, а и учителите дружно вървят към пенсия, нови няма. Вече не достигат и лекари, защото доста от тях се изнасят да работят в чужбина. Та какво общо има с реалността финансовата политика спрямо висшите училища? Може би правителството предвижда и в бъдеще масово да се ликвидират болници и здравни заведения и тогава - за какво са ни наистина лекари.
Самото разпределение на субсидиите по почина "Игнатов & ко" също плаче за неласкаво потупване по долната част на гърба. Има ли разумно обяснение защо на сродни вузове се дава различно увеличение. Безспорният лидер във висшето ни образование в обучението и в науката - Софийският университет (в международните класации той е единствен от България и безспорен), има ръст на парите с 1,8%, а Югозападният университет например ще се радва на 2%, докато пък Великотърновският университет е лишен от цели 6% от субсидията за тази година. Никой никога не попита защо финансирането тъкмо на Алма матер изостава в последните години и за две десетилетия СУ е последен по ръст на субсидиите? Ако гледа човек на кого как са увеличавани парите, ще рече, че лидерите на висшето образование у нас са ЮЗУ в Благоевград или Русенският университет, да речем.
Също с 6% за 2011 г. е намалена субсидията на УНСС - водачът в икономическото образование. Говорим за проценти, не за суми, защото сумите са според броя студенти, който е различен във всеки вуз, докато процентите на увеличение или спад показват отношението на държавата.

Бюджетът е философията на държавата

Увеличението за техническите университети също не е с еднаква квота - то варира между 4,4 и 8%. От това остава впечатлението, че някакви хора в някакъв кабинет са се отдали на забавна аритметика кому какво да дадат. Ако, разбира се, не става дума за подходящи ректорски теманета.        
И така, в продължение на политиката "разделяй и владей" висшите училища са противопоставени едни на други, общност те вече не са и всеки се оправя сам, както може. Най-ощетените, оставени без пари за издръжка (парно и ток), затварят врати за зимните месеци - нещо, което не се е случвало в историята на България. И излизат на улични протести.
Още по-тежки, направо невъзможни за цивилизована държава, са финансовите и моралните

удари, които понася науката

Делът от БВП, който държавата инвестира за наука, се срива от 0,18% през сегашната година до 0,16% за 2011 г. Такъв нисък дял публични средства за научни изследвания имаше само по времето на кабинета на Иван Костов. При предишното правителство делът от БВП за наука бе увеличен до 0,35%  и това ниво трябваше да създаде поне някакъв буфер при кризисното намаляване на парите за изследвания. Уви, мястото на науката в държавата се срина с цели 0,19% от БВП надолу, тези проценти са отишли явно в други сектори. Дянков намали квотата от БВП за наука напълно съзнателно заради своя откровен и отдавна заявен каприз да ликвидира знанието в България. За сумите изобщо не говорим, понеже при нашия нисък БВП те са поначало смешни. Но няма европейска държава, която да инвестира толкова нисък процент от БВП за най-приоритетния сектор според ЕС. Май че и в Африка останаха само 2-3 такива безперспективни и унили държави.
В стремежа

някак да замаже провала си

кабинетът е записал в консолидараната фискална програма на бюджета, че средствата за наука били 204 млн. лв. Само че това е сума, включваща и собствените приходи на учените главно от международни проекти, тя няма нищо общо с държавния бюджет. Записано е, че 96 млн. лв. щели да се дадат на министерствата за наука. Това са пари, оставени за пилеене. По света държавите правят национален фонд за финансиране на научни проекти, в който министерствата дават заявка, а учените кандидатстват. Нашият фонд "Научни изследвания" е заврян едностранчиво в МОМН, намален е тази година от 100 млн. лв. на 50 млн., а за 2011-а му дават 59 млн. лв., част от които са за вноски в ЦЕРН и други евроорганизации. А възможности - много, стига да има воля за приоритет на науката. Но няма.  
 Фалцетният писък

"пари срещу реформи"

вече стана за смях и на гаргите. Едва ли има българин, неразбрал, че "реформа" за Дянков и за цялото правителство означава само едно - масови съкращения на хора и намаляване на "разходите" от бюджета. За този кабинет думата "инвестиция" не е позната, хеле пък инвестиция в бъдещето. Но и реформите с така поставената порочна цел не вършат работа, както показва примерът на БАН. 500 водещи учени бяха пратени скоропостижно в пенсия, институтите се претопиха едни в други с предизвестен изход (добър плюс лош прави среден), вървят атестации с цел нови съкращения, младите бягат заради символичните подаяния, които получават вместо заплата. За българските научни школи вече не се и споменава. Учените в БАН за парно и ток дори не мечтаят, понеже в момента са по половин месец в неплатен отпуск и с намалена наполовина заплата с тенденция да останат в близките месеци без пукнат грош. Сега вземат по 270 лв. средно. Международният одит, който доказа, че имат "впечатляващи резултати", е напълно забравен. Не бе изпълнено и личното обещание на Бойко Борисов академията да стане първостепенен разпоредител с бюджета си. Дянков пък така превежда месечните лимити за вузовете и научните организации, че в тях липсват и парите от международните проекти, пратени в т.нар. единна сметка от чужбина!
Да не говорим какво се е случило с БАН за 20 години - това е институцията у нас с най-нисък ръст на субсидията за този период. Големият проблем на науката ни днес са именно парите, не друго. БАН ли е най-малко заслужилата пред страната, знаем какво и колко е дала за това време (ако това изобщо интересува някого), за разлика от повечето други държавни служби. От 1991 г. досега бюджетът на парламента например се е увеличил 2415 пъти, докато този на БАН - 308 пъти. И докато през 1991 г. държавата е давала за науката в БАН 2,8 пъти повече пари, отколкото за парламента например, днес народното представителство се издържа с почти същите субсидии, които има и цялата академия. Министерският съвет - също. А в бюджета на МВР академията се вписва 15 пъти. Коментарът е излишен.
Резултатът всъщност е един - лидерът на българската наука си отива. Какви проекти може да се печелят и работят изобщо,

ако няма ток и хора в лабораториите?

Ако изследователите са се деморализирали, скукожени като учителя на джедаите Йода след целенасочено пробутваните пред обществото хули по техен адрес. Идната година ще отчетем, че пари от европейските фондове за наука не са нито спечелни, нито усвоени. А досега учените ни възвръщаха в страната много повече средства от вноските, които се плащат за участие в такива програми. За фонда за наука в МОМН вече стана дума, той също съзнателно е орязан, конкурси по теми вече не се и обявяват. Кой губи? Учените? Да, и те. Но губи повече България, понеже утре и плодовите сокове, които пием; и мехлемите, с които лекуваме открити рани и кошмарния декубитус; и скоростния интернет вкъщи и по фирмите и какво ли не още - няма да ги има. Създадени са и се поддържат в БАН. Духовното ниво на нацията е производно на присъствието на учените в обществото - без лидерите на знанието "този народ" скоро изобщо няма да знае защо му трябва да знае. И защо е срамно да не знае. А ние си приказваме за метерологичната прогноза и земетръсите. БАН е много повече от това. Днес, не само преди 141 години. Алма матер е много повече от 20 000 студенти. Не може стожери на нацията да се оставят в лапичките на "слънчицето на премиера" - един псевдоминистър, който отдавна каза: "Като им спрем парите, сами ще се закрият."
Това е бюджет 2011.  



За сравнимост на политиката данните са според записаните стойности на БВП в бюджетите по години. Във функция "Наука" тук са включени субсидиите за БАН, Селскостопанската академия (17 млн. лв. за 2011 г.), за изследвания във вуз (8 млн. лв. за 2011 г.) и фонд "Научни изследвания" (59 млн. лв. за 2011 г. с вноските за ЕС).

      
   

Над 82 млрд. лв. прахосала администрацията за 23 г.

автор:Дума

visibility 257

/ брой: 182

Цигарите и алкохолът - с нови бандероли от януари

автор:Дума

visibility 198

/ брой: 182

Правителството изтегли още 300 млн. лв. заем

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 182

Ще мислят как да подпомогнат авиопревозвачите

автор:Дума

visibility 175

/ брой: 182

Словакия осъди прокурор, разследващ корупцията

автор:Дума

visibility 205

/ брой: 182

Европейците не желаят Студена война срещу Китай и Русия

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 182

Радев призова за реформа на ООН

автор:Дума

visibility 206

/ брой: 182

Виена затяга мерките срещу КОВИД-19

автор:Дума

visibility 183

/ брой: 182

Момчето си отива

автор:Деси Велева

visibility 354

/ брой: 182

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ