Катастрофата, която предстои да преодолеем

Икономически растеж от 4 на сто годишно е реална възможност за страната ни при запазване на стабилността. Това в последните дни преди изборите заяви с патос на студент, тепърва откриващ дебрите на финансите, ексминистърът по управление на еврофондовете в кабинета "Борисов" Томислав Дончев. 
По думите му този ръст е изпълним при няколко конкретни условия: европейските средства да бъдат адекватно използвани, да се запази стабилността и балансираният бюджет и "бизнесът да може да диша, т.е. преди държавата да реши как да му помага, трябва да реши как да не му пречи". ГЕРБ пък предизборно обеща подкрепа за малкия и среден бизнес, връщане на ДДС за 7 дни и... "работа, работа, работа".

На фона на актуалните събития всичко това е толкова абсурдно, че ако ГЕРБ не се готвеха да опонират разрушително на евентуалното бъдещо правителство, щеше да е нелепо смешно. Защото има общо с реалността толкова, колкото Азис с класическата музика, "Къртицата" - с интелектуалното развитие и Симеон Дянков - с финансовата компетентност. Ако сравнението ви се струва гротескно или нелепо, нека припомним фактите. Защото

когато една лъжа мине определени граници

тя не просто провокира цинизъм, а се превръща в обида за интелекта на българина.
Току преди изборите стана ясно, че кабинетът на Борисов и общините имат просрочени задължения за общо над 280 млн. лева, а НАП има да връща ДДС за над 360 млн. лева към бизнеса. Четири години това правителство забавя плащания по обществени поръчки и не връща ДДС, а сега трябва да повярваме, че ще започне да го прави за 7 дни? В действителност неразплащането към бизнеса е една от основните причини за започването на кризата в България. Спомняте ли си как започна голямото охлаждане на българската икономика през 2009 г.? Когато министърът на финансите Симеон Дянков се изживя като арбитър от последна инстанция и спря разплащания за близо 600 милиона лева към корпоративния сектор. Точно така започна икономическият срив, и заслугата за това бе предимно на родните управници, а не на "най-голямата икономическа криза в света". 
В условията на икономическа криза няма по-добро решение от това държавата да бъде най-коректният платец към бизнеса, за да може и той да се разплаща с контрагентите си. Какво обаче се случи?

Задлъжнялостта на държавата към бизнеса

достигна близо 2 милиарда, плащането на които държавата забави 2 години, и едва преди година започна да се разплаща, пак отчасти. Това забавяне провокира ефекта на доминото - редица фирми не успяха да се разплатят с партньорите си, те със своите. В резултат започна масовото забавяне на заплатите на служители. Неизплатените заплати от страна бизнеса достигнаха 2 млрд. лв., а междуфирмената задлъжнялост мина рекордните 160 милиарда лева. Логично всички сектори на икономиката започнаха да отчитат спад,  потреблението се сви, фирми масово фалираха и хиляди работници останаха на улицата. Безработицата достигна най-високите си нива. Така за 4 години бяха съкратени над 400 000 работни места, а 46 на сто от българските предприятия към момента имат нула заети. При все това ГЕРБ обеща работа, работа, работа... както прочее обещаха и преди 4 години. Идвайки на власт през 2009 г., те обещаха откриването на нови 200 000 работни места, средноевропейски доходи и подкрепа за малкия и среден бизнес, или

секторите, които бяха тотално съсипани

за тези 4 години - предприемачеството, пазарът на труда и доходите, които бяха замразени. И ако все още държавата не се е разпаднала, то е заради това, че тя е относително балансирана като макроикономически параметери. И това не се дължи на кабинета Борисов, а е въпреки него. Защото неговата политика дебалансира. Ако ги нямаше големият фискален резерв от около 8,5 млрд. лв., оставен от Тройната коалиция, и ниското ниво на дълга (10 млрд.), ситуацията у нас нямаше да е кой знае колко по-различна от тази в Гърция, с бюджет като този. Идвайки на власт, Борисов нееднократно обеща, че ще остави на края на мандата си толкова, колкото е получил. Днес обаче имаме стопен фискален резерв до 4 млрд. лв. и 14 милиарда лева дълг - или 4 млрд. лв. нов дълг. Заедно с изядения резерв управлението на Бойко Борисов струва на България 7 млрд. лв. загуба. Къде и за какво потънаха тези пари, не стана ясно.

Може би за магистрала до Млечния път?
 
Редно е също да отбележим, че извън макроикономическите показатели бюджетът и управлението са пълно бедствие. Приходите в хазната падат, а инвестициите удариха дъното. Служебният премиер вече призна, че бюджетът не се изпълнява, и занижи очакваните приходи с 400 млн. лв. и прогнозния икономически ръст наполовина - до 1%. Експерти обаче очакват не повече от 0,5%, като това ще се счита за успех. При все това Томислав Дончев прави заявка за 4% ръст, на какъвто дори една от най-мощните световни икономики не си позволява да се надява. Наскоро САЩ обявиха, че поради продължаващата криза планират нови бюджетни съкращения. Експерти прогнозираха, че това ще доведе до спад на икономическия ръст до 2,4% до края на годината. Същевременно Центърът за икономически и бизнес проучвания (CEBR) обяви, че рецесията в еврозоната ще продължи и през 2013 г. и с едва минимален растеж през 2014 г. Организацията заяви, че икономиката на Обединеното кралство ще нарасне съответно с 0,8% и 1,4% през съответните години, а ръстът на Германия - най-голямата и най-мощна икономика в Европа, се очаква да бъде 1,2% през 2014 г., докато във Франция изчисленията на CEBR са за ръст от 0,2%.
За България ЕК преди изборите тук обяви, че понижава с 0,5% прогнозата си за икономическия растеж и през тази година той се очаква да бъде 0,9%. Дори световноизвестният икономист Нуриел Рубин, който беше един от първите, предрекли световната криза, предупреди, че най-тежката част от кризата предстои. А

някъде в Огледалния свят на Алиса

където реалността е далечна химера, ексминистър Дончев обещава 4% ръст чрез "адекватно използване на европейските средства,  запазване на балансирания бюджет и свобода за бизнеса". Нека припомним, че усвояването на евросредствата беше едно от слабите звена в политиката на този кабинет и причина за многократни предупреждения, включително за стартиране на наказателна процедура от страна на ЕК и заплаха за орязване на средства за следващия програмен период заради слаба усвояемост. Колко пък е балансиран бюджетът, вече видяхме. То не беше рязане, кърпене, емитиране на дълг заради дефицити, родени от зле разпределените парчета пица. И освен че не се изпълняват приходите, контрабандата и сивата икономика, срещу които няма никакъв контрол и мерки, удрят хазната с милиарди. Например през 2008 г. са били обложени с акциз 20 млрд. къса цигари, а за 2011-а 11,5 млрд. къса - почти наполовина. През това време се вдигна акцизът с над 40%. Въпреки това приходите са почти същите. Това показва, че

с 40% е увеличена контрабандата

Другото перо, на което хазната разчиташе - инвестициите, също търпят сериозен срив през последните години. А без инвестиции няма разкриване на работни места. Затова от ГЕРБ обещават запазване на ниски данъци за привличане на инвеститори. Четири години обаче данъците си стоят ниски, а инвестициите намаляваха прогресивно, докато не удариха дъното от милиард и половина. Само за последните 2 години имаме 79% намаление на инвестициите в страната. В същото време чуждестранните инвестиции от 2008 до 2012 г. са се свили 6 пъти - от 17.7 млрд. по времето на Тройната коалиция на 2.9 млрд. лв. Нали имаме плосък данък, защо не идват тия инвеститори? Защото нямат сигурност в бизнес средата и заради безумни административни тежести и такси. Последното нещо, от което инвеститорът се интересува, е нивото на данъците и нивото на работните заплати. За него е важно да има ясна, прозрачна и относително спокойна среда. За да може да си планира бизнеса в перспектива. Но след като законите лобистки се сменят всяка седмица и нямат сигурност за утрешният ден, инвеститорите бягат.
Поредните лоши сигнали към тях страната ни даде, като оглави черната класация на ЕС по корупция. Докато не се справим с корупционните практики, с организираната престъпност и със сивата икономика и не създадем предвидима бизнес среда, с ясни правила, няма как да привлечем чуждите капитали, нито да стимулираме родните, категорични са експерти. ГЕРБ все пак реагира. В отговор на задълбочаващите се проблеми в корпоративния сектор и спада на приходи партията прие пакет от около 60 антикризисни мерки за стимулиране на бизнеса. Те обаче така и си останаха в пожелателна форма. Вместо това лобистки закони монополизираха пазара и малкият бизнес започна масово да фалира. В тази враждебна и неконкурентна среда, за да оцелее, родният бизнес масово се изпокри на "тъмно", което доведе до загуба за хазната от порядъка на десетки милиарди. Да имаш на разположение 4 години и не само да не направиш нищо градивно за бизнеса, но да го доведеш до колапс, а след това да обещаваш, че той ще ти е приоритет, е все едно да хванеш някого, да го пребиеш, ограбиш, да му вземеш дрехите и накрая да му обещаеш, че при следващата ви среща ще бъдеш джентълмен и ще го поканиш на кафе. Извинете, но мантрата "Не ме гледай какво правя, а ме слушай" не се ли изтърка вече? След 4 години управление на ГЕРБ България е официално призната за най-бедната страна членка на ЕС - факт. И това се случи, докато непрестанно ни се повтаряше, че сме фискалните отличници на ЕС. Последният доклад на ЕК безпощадно призна - с тези темпове на развитие на бедняка-отличник на ЕС - България, няма да й стигнат десетилетия да догони средното за ЕС ниво. Е, поне за едно нещо ГЕРБ не ни излъгаха. Когато дойдоха на власт, те заявиха, че ще сложат хора необременени (с определен тип минало). И те наистина бяха необременени - с интелект, почтеност и компетентност. А някои и с образование. Това е наследството, което трябва да бъде преодоляно.