Катар - малка държава с глобални амбиции

Ричард Спенсър
"Дейли телеграф"

Тази година един малък полуостров, вдаващ се от Саудитска Арабия към Персийския залив, беше замесен в спор за строителство в "Челси", който се превърна в конституционна криза. Той купи "Хародс" и заплаши да купи "Кристис". Ако преди не сте чували за Катар, сега със сигурност ще чуете.
Когато погледнете снимки на внушителния емир на Катар (между другото, ударението е на първата сричка) и на още по-внушителната му съпруга, ще видите, че те изглеждат напълно като у дома си в Лондон. За това има причина. Негово Височество шейх Хамад бен Халифа ал Тани, както е пълната му титла, притежава големи части от него. Става дума за "Хародс", разбира се, но Катар притежава и други значителни недвижими имоти, сред които площад "Хайд парк" 1, част от "Канари уорф", строителният терен на "Челси баракс", за чийто дизайн принцът на Уелс поиска промени от емира, и сградата на американското посолство на площад "Гровнър".
Но домът означава нещо повече от сградите: означава история, отношения и общност, а освен всичко това е свързан с преодоляване на значителни изпитания.
Историята на емирството започна с Великобритания: ето как се появи то. Докато много от емирствата в Персийския залив - от Дубай до Кувейт - някога бяха протекторати, семейството на Ал Тани има особено основание да бъде благодарно. В средата на XIX век британците, които винаги се стремят да си създават нови приятели по чисто стратегически причини, се намесиха в регионална вражда, в която беше замесено управляващото семейство на съседен Бахрейн. Ние наехме местен търговец, който да договори уреждане на въпроса. От това уреждане някак мистериозно се формира нова държавичка; нейното име беше Катар. Преговарящият - някой си Ясим бен Мохамед ал Тани - стана неин владетел. Оттогава насетне неговите наследници управляват това място.
Едва ли е изненадващо, че връзките с Великобритания останаха силни дори след независимостта през 1971 г. Добрите отношения бяха запазени, когато като много принцове от Персийския залив емирът замина за обучение в Кралската военна академия "Сандхърст" - винаги добро място да се научиш как се изграждат международни контакти, както и как се водят международни войни.
Катар се чувства доста удобно от известно време - откакто през 40-те години на ХХ век беше открит петролът. Но това, което имаше огромно значение за неговото състояние, оценявано сега на доста над 50 милиарда британски лири, включително личното богатство на емира и суверенният фонд на Катар, беше нещо, наречено Главна система за топлинен обмен при ниска температура (ГСТОНТ).
През изминалите четири десетилетия все по-усъвършенстващата се технология на ГСТОНТ промени по революционен начин живота в Катар и направи шейх Хамад сила, с която другите трябва да се съобразяват. В началото на 70-те години на ХХ век властта, както промишлена, така и политическа, означаваше петрол. Всеки знаеше, че когато правиш сондажи в петролни находища, се отделя огромно количество газ, но никой не знаеше реално какво да прави с него. Той имаше известно местно приложение, като стигаше по тръбопроводи до готварските печки, но едва ли би могъл да бъде превозван с танкери по света, както петролът.
Това беше така, докато не беше измислена ГСТОНТ. Тя може да охлажда природния газ до минус 160 градуса по Целзий, да го свива и да го прави течен. Тъй като тя ставаше все по-ефективна при масова употреба, балансът на силите изведнъж се наклони в полза на местата като Катар, които произвеждаха голямо количество газ. Сега втечненият катарски газ се складира в огромни хранилища по света, включително две нови в Милфорд Хейвън.
Така че Саудитска Арабия може да е богата, но Катар е по-богат, поне на глава от населението. Всъщност сега Катар спори с Люксембург за титлата най-богата страна в света на глава от населението. И докато саудитското кралско семейство едва напоследък започва да модернизира начина, по който управлява своето феодално кралство, шейх Хамад има значителна преднина, както вероятно може по-лесно да се види в лицето на винаги придружаващата го негова втора съпруга шейха Моза.
Никой не твърди, че Катар е демокрация. Емирът дойде на власт по доста не модерен начин - свали баща си с преврат, докато той беше заминал за Швейцария. Той продължава да държи юздите на властта, но последва примера на Обединените арабски емирства, като позволи алкохола - в районите около луксозните хотели и в уединените домове на представителите на чуждестранни компании - и приветства чуждите инвеститори. Той основа кабелната новинарска телевизия "Ал Джазира", която предизвика революция в медиите в арабския свят, където иначе има строга цензура. И на международната сцена той си изгражда доста необичайна позиция, откакто завзе властта през 1995 г.
Той е невъзмутим приятел на Запада и традиционен мюсюлманин сунит, но същевременно се стреми към по-добри отношения с Иран, като предизвиква значително недоверие в съседи като Саудитска Арабия и Бахрейн, които се страхуват от надигащата се шиитска сила на североизток. Балансиращата му стъпка в другата посока беше още по-поразителна - той позволи на Израел да открие търговско представителство през 1996 г., въпреки че отново го затвори след израелското нахлуване в Газа миналата година. В резултат на това Катар се превръща в място за обсъждане на някои от най-заплетените въпроси в региона: примирието в Дарфур през 2009 г. беше договорено тук.
Междувременно, като оставим настрана стремежът й да показва, че стилното обличане е съвместимо с ислямската традиция за покриване на косата, шейха Моза се опитва да печели у дома и в чужбина поддръжници на образованието на жените - тя се омъжи за емира, докато беше още студентка в Катарския университет. Нейните привличащи вниманието посещения в чужбина контрастират с почти анонимното съществуване на съпругите на другите монарси в района на Персийския залив, където снимките на кралски сватби често не показват дори името на булката, да не говорим за лицето й.
Изглежда, че за Шейх Хамад и шейха Моза нещата едва ли биха могли да бъдат по-розови - в този смисъл е и посещението при кралицата тази седмица. Но въпреки обиколките им, с които те сами се възвеличават, Катар може би е на прага на най-тежката криза, откакто емирът завзе властта, дори без да го осъзнава. Подобно на другите емирства в Персийския залив, неговият бум на недвижими имоти се преразтяга: търговският му център, като този на Дубай, е отрупан с полузавършени сгради, за които няма наплив на потенциални купувачи.
Той също така буди известно подозрение сред съседите си с приятелството си с Иран и със - въпреки че това рядко се споменава публично - своята телевизия, чиито репортери изгарят от желание да питат властите за вкуса на съседните диктатури и абсолютни монарси. "Странното е, че изведнъж всички изглежда мразят Катар", каза неотдавна дипломат от региона. Катарците обаче не изглеждат видимо разтревожени. Все пак на кого му трябва да се тревожи за ревнивите съседи, когато кралицата на Англия ти е близък личен приятел и имаш 50 милиарда британски лири в банката?

(със съкращения)