30 Октомври 2020петък13:52 ч.

Индийски военнослужещи патрулират по магистрала в околностите на Сринагар след нападение на мюсюлмански екстремисти, при което двама индийски служещи от спецчастите бяха убити, а други трима ранени...

ГЛОБУС

Кашмирското главоболие на хиндуисткия радикализъм

Дори проиндийските партии в мюсюлманския регион отхвърлят засилващия се фанатизъм на Делхи

/ брой: 194

автор:Елиана Иванова

visibility 534

Началото на 20-те години на XXI век изправи редица страни пред трудни предизвикателства и постави на дневен въпроси, трупали прах по рафтовете зарязаните предизвикателства, които обаче се оказват с експлозивна маса. Кашмир, изглежда, е на път да загуби всякаква, макар и минимална воля за подкрепа и сътрудничество с Индия. Не е ясно дали статутът и принадлежността на този регион ще бъдат решени веднъж завинаги, но със сигурност миналото и нелеката съдба на тази земя запазват историческите белези на едно тежко минало. 

Индия се намира в трудно положение. Първо, тежко покосена от коронавируса, тя търси своята надежда за преодоляване на предстоящите трудности, най-вече от икономическа гледна точка. Второ, настъпателната хиндуистка политика на премиера Нарендра Моди и управляващият елит, които все по-силно залагат на религиозния елемент в своето управление, дават поводи за чувство на несигурност и страх от бъдещето сред голяма част от населението. На трето място е геополитическата надпревара за надмощие в региона, стремеж превес над Китай и поддържане на позитивен имидж в международните отношения. 

Всъщност Индия трябва да се пребори с редица вътрешнополитически проблеми от социален, религиозен, етнически, икономически и екологичен характер. Към тях се добавя и протестът на фермерите, който започна във връзка с гласувани промени в законодателството. В средата на септември месец индийският парламент гласува 3 нови закона, с които на практика започна реформа в селскостопанския сектор на индийската икономика. Новата инициатива цели да привлече и да стимулира частната инициатива. Непосредствено след обявяването на промените избухна протест на фермерите, които възприемат реформата като предателство от страна на управляващата върхушка. Голяма част от тях смятат, че държавата ги предава в измамните и алчни ръце на големите корпорации, където продукцията им няма да се изкупува на конкурентни цени.

"Покоряването на Еверест" 

за индийската политика означава инвестиция на значителни усилия за преодоляване на усложненията в региона на Кашмир, който е предмет на спор и борба между 3 големи регионални играчи: Индия, Пакистан и Китай. Индия и Пакистан водят 3 войни помежду си през 1947г., 1965г. и 1999г за тази област. Корените на конфликта можем да потърсим в далечното колониално минало, когато под британско управление териториите на индийския субконтинент са гарантирани от Британската империя до 1947г. Според условията на договаряне между Индия и Пакистан за поделянето на индийския субконтинент, на управниците на малките кралства се дава възможност за една от трите опции: да се присъединят към Индия или Пакистан, или пък да станат независими. Махараджата на Кашмир Хари Синг решава да забави своето решение, но избухналата революция сред мюсюлманските поданици по западните граници променят плана му и през октомври 1947г. той подписва споразумението за присъединяване към Индия. Територията има население, от което мнозинството са мюсюлмани, но под управлението на хиндуистики владетел. В онзи момент загубата на земя, населена предимно с мюсюлмани, е катастрофална за Пакистан, който е създаден с идеята да бъде дом на мюсюлманите. За Индия обаче присъединяването на мюсюлманска територия начело с индийски владетел пасва идеално на амбициите на лидерите на страната - те виждат Индия като държава, която се гради на основите на плурализма. 

Така се стига до първата война между двете съседки, 

тъй като Пакистан смята Кашмир за естествено продължение на своята територия. Индия пък защитава решението си да се възползва от подписаното споразумение с владетеля на Кашмир. Въпреки че в Кашмир има явно мюсюлманско мнозинство, Пакистан остава с едноименна територия, която, макар и мюсюлманска по характер, е слабо населена, относително недостъпна и икономически слабо развита. Най-голямата мюсюлманска група, разположена в долината на Кашмир и равняваща се на повече от половината от населението на целия регион, се намира под управлението на Индия. Следват затишия и подновяване на конфликта между двамата съседи кой да извършва управлението на територията, тъй като и двете страни искат да сложат ръце върху цялата територия на Кашмир. Самото население на злощастния региона в мнозинството си мюсюлманско, многократно е изявявало желание да се присъедини към Пакистан. 

До началото на август 2019 г. Кашмир се ползваше от относително автономен статут, закрепен в чл. 370 от индийската конституция. Преизбирането на хиндуистката партия Бхаратия Джаната начело с нейния лидер Нарендра Моди постави нови перспективи и проекти пред бъдещата политика на Индия и това нямаше как да подмине  региона на Кашмир, в който от края на 80-те години на миналия век има засилено военно присъствие и повишено внимание от страна на индийското правителство. Нарендра Моди използва призивите за изграждане на Индия за хиндиустите като лозунг в предизборната борба, съответно не закъсня и с приложението на обещанията си. Мюсюлманската част от населението е все по-силно репресирана. Не без основание политическият ракурс на управляващата партия породи притеснения в предимно мюсюлманския Кашмир, към който партията на Моди отдавна проявява силен интерес.  На 5 август 2019 г. неговият автономен статут бе отнет и на практика 

областта бе присъединена негласно към Индия. 

Регионът бе разделен на две - единият е Джаму и Кашмир, а другият Ладакх. Действията на индийските власти по отнемането на автономията на Кашмир бяха оправдани с желанието да бъде спряно насилието в областта, както и да започне прилагането на ефективни мерки по икономическото развитие на региона.

Една година по-късно ситуацията в Кашмир не изглежда обнадеждаваща. Прилагането на драконовски мерки в областта обезвери голяма част от населението на региона и влоши неговото положение. Областта буквално се намира в изолация със засилено полицейско и военно присъствие. Мюсюлманската част от населението се страхува за бъдещето си, следейки развитието на хиндуистката програма на Бхаратия Джаната. Въпреки, че през годините Кашмир е имал желание да се присъедини към Пакистан или да стане независим, не може да не отбележим и проиндийските елементи в политическата обстановка в областта. Партията Национална конференция на Джаму и Кашмир традиционно подкрепя присъединяването на областта към Индия и фаворизира индийската политика в региона. Но в същото време отстоява запазването на автономията на Кашмир и наскоро изрази своето разочарование от предприетите мерки. Към тях се присъединиха и представители на Народната партия. Позицията на политическите проиндийски елементи в региона е, че се чувстват предадени. Политическите лидери, които защитават курс към единение и разбирателство с Индия се чувстват измамени и не знаят как да застанат пред тези хора, които до вчера са убеждавали да застанат на страната на Индия, тъй като управляващите ще се погрижат за тяхното добруване и развитие. Много проиндийски политически 

лидери слязоха от политическата трибуна. 

Непосредствено след снемането на автономния статут на Джаму и Кашмир индийските власти задържаха и тикнаха в затвора редица представители на движенията за отделяне и присъединяване на областта към Пакистан, други представители на радикални групировки, лидери, борещи се за независимост на областта, както и редица представители на индийски настроени политически движения. Всички поставени под един знаменател. Тези действия заедно с мерките по ограничаване и изолиране на движението в областта, прекъсване на интернет връзките, правителството обясни с желанието да бъдат избегнати кървави разпри и допълнително насилие. Въпреки че повечето проиндийски настроени фигури бяха пуснати от килиите, недоверието в управляващите и разочарованието от предприетите действия се увеличи. Шест партии от Джаму и Кашмир са подготвили призив, с който да бъде върнат автономния статут на областта. 

Ситуацията не се улеснява и от сблъсъците между мюсюлманите шиити и полицейските власти 

по повод празника Ашуре. 

Ашуре е десетият ден от месец Мухаррем, с който се слага началото на новата година по ислямското летоброене. Денят Ашуре обозначава края на всемирния потоп и второто начало на човешкия род с праотеца Нух. Търсейки начин как да нахрани вярващите, които се качили на кораба му, пророк Нух призовал всички да изсипят в голям съд наличната храна (основно зърнени култури), която им е останала, за да приготвят ястие. Така се получило ястието "Ашуре". Шиитите свързват празника със смъртта на Хюсеин ибн Али, внук на Мохамед. Денят е от особена важност за шиитите и всяка година те оплакват Хюсеин ибн Али на лобното му място в град Кербала. Денят е свързан със специални процесии, по време на които поклонниците оплакват Хюсеин ибн Али. 

Процесиите са забранени в Джаму и Кашмир от индийските власти още през 90-те години на миналия век. Те могат да се извършват само в някои малки шиитски общности в областта, но са напълно забранени в столицата Шринагар. Тази година, обаче, подтиквани от множество комплексни фактори, мюсюлманските шиите решиха да проведат процесиите, което доведе до насилствени сблъсъци между цивилни и полиция, употреба на сълзотворен газ и арести. Индия започва да търпи все по-силни критики в международен план, заради провежданата политика в Джаму и Кашмир. Исламабад обвини Индия, че в момента е единствената държава в света, която поддържа и прилага омраза към мюсюлманите. От август миналата година отношенията между Индия и Пакистан значително се влошиха. Кашмир стана повод за утежняване на диалога и с Китай, който също има интереси в областта, като границите между двата гиганта в тази територия не е призната. 

Проф. Балтов: Изнемогваме, а хората не разбират

автор:Дума

visibility 104

Удължиха валидността на личните документи

автор:Дума

visibility 142

Обмислят вечерен час за заведенията в София

автор:Дума

visibility 110

И Великобритания обмисля пълна карантина

автор:Дума

visibility 85

Франция под карантина

автор:Дума

visibility 203

/ брой: 207

Ислямист закла трима в църква в Ница

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 207

Датата

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 207

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ