Каруца пред коня

Вчера едно, днес - друго, утре - трето и хоп, ето ти реформа. У нас в момента здравеопазването изглежда като реформиращ се сектор (но само изглежда!). Тия дни е новина, че ще бъдат сключени анекси към договорите с лечебни заведения, които ще имат задължение за... "ненатрупване на нови задължения". Не е много ясно как може това да се случи, при условие, че са налице всички предпоставки големите болници да трупат нови и все по-големи дългове и не се прави нищо за отстраняване на тези предпоставки. Включително на "обещанието", че тази година лечебниците ще получат 90 или 95% от заработеното през миналата. Ако не трупат нови дългове, ще е почти равнозначно да спрат да лекуват хората или да го правят срещу заплащане! Държавата в лицето на здравния министър е в голяма степен собственик на въпросните болници, от които ще се изисква финансова дисциплина. Не е ясно с какъв точно авторитет държавата ще има искания, след като именно големи болници не са изпълнили нормативни актове, според които не трябва да държат в една банка над 1/4 от парите си. И след като такива болници загубиха милиони държавна пара във фалирала банка, сега ще се изисква от тях да не трупат повече борч. А всъщност държавата на практика няма свои пари, а борави с парите на гражданите си, които трябва да се лекуват. И ето ти пак - каруцата пред коня.
 И защо? Пак с мотива за спешността. Защото за 8 минути една линейка може би може да прекоси Берлин или Париж, но няма как да стигне през три преки София заради... неадекватна инфраструктура. Спешните ни медици си знаят работата, стига пътищата да са нормални, а линейките - поне толкова нови, колкото са депутатските автомобили.
Какво е общото между екзотичните идеи за реформи ли? Ами, подхвърлят се, за да се създаде впечатление, че нещо ще се промени. А когато се промени, става ясно, че е към по-лошо. Резултатът е, че българинът има все по-труден достъп до медицинска помощ, а българският медик е все по-недоволен от системата, в която работи.