Картини от една изложба

"Монопол над историческата истина (тя ни сблъска и на 9-и) няма нито една партия и нито един парламент!" Проф. Евгения Калинова - нея цитирам, и колеги си говориха за учебниците в "История.bg" (силно пропагандни, често пренаписвани, част от държавната политика). Спориха кои факти от най-близката ни история са важни и как да се тълкуват. "Само безспорните... тоталитарният режим не е статичен, той се развива... съвсем нормално може да се изучава в контекста на Студената война - прекъсвана, доц. Румяна Маринова-Христиди не можа да се доизкаже. Оставиха й време само за заключителни думи.

Директорът на Института за исторически изследвания в БАН доц. д-р Даниел Вачков се радваше на най-голямо внимание. Най-добрият познавач на стопанската ни история никъде не пише за фалити и затова думата не трябва да влиза в учебниците. Така доц. д-р Валери Колев поправи д-р Евелина Келбечева, която държеше те да бъдат споменати. Три години сме издържали окупационната съветска армия - вметна тя. Както армията на Антантата след I световна война - вметна той. "Пропагандата продължава в много тежка форма" - тревожи се тя. Така е, все ще се намери кой да почисти паметниците - "фалшивите идоли на освободителката", защитени с междудържавен договор от 1992 г.

Разглеждам изложбата, открита на 9-и в Руския културно-информационен център. Снимки и документи проследяват "пътя към победата", а не "освобождението" (нямало такова) на Източна Европа от нацизма. Ако беше на 9 май, нямаше да реагираме, каза министър Екатерина Захариева на 20-и. Посолството на Русия ловко тушира смута на Външно, променяйки заглавието й, според Георги Ангелов - провокационно. Председателят на БЗНС Николай Ненчев я нарече "вероломен акт". В разрез с тълкуването, че един тиранин надвил друг, подмолно тласнат на Изток от подписалите Мюнхенския сговор, той похвали демократичното правителство на Муравиев и осъди окупатора, но не и съюзниците му, поделили си Европа заедно с него.

Потомците на окупираните европейци (дядовците им се възползваха от подялбата на Чехословакия) днес гнусливо честват 1.IX.1939-а, замитат 30.IX.1938-а, избутват Деня на Европа пред Деня на Победата, омаловажават го чрез сталинските репресии (освобождаването се трансформира в подчиняване, допълва доц. Вачков. Но забравят кой предопредели тоталитарната им съдба през кървавия ХХ век, кой подаде на Сталин листчето с процентите за влияние и кой му отстъпи своите в Потсдам. Тихо заобикалят и "неизбежния ни цивилизационен избор" през март 1941-ва, но след някое и друго десетилетие, когато тайното пак стане явно, да не изпаднем пак "в ситуацията на" губещи. И тогава някой закъснял герой като Иван Сотиров пак истерично ще прекъсва събеседника си и ще преувеличава геройството на следващ Константин Муравиев, сетил се като прапрадядо си да къса отношения и да обявява символична война на губещия чак на 8.IX.1944 г.

На 7-и и в "Седмицата на бързи обороти" дипломатично заобиколиха темата. Не споменаха становището на Външно, не посмяха да кажат и кой ни набута в съветската зона, където (според Теодора Димова в "Нещо повече" на 9-и) очите на всички били еднакви. "Шири се неразбиране какво точно се е случило", продължава проф. Ивайло Дичев. Мълчи за плановете демократичните армии с остатъците от хитлеристките да настъпят срещу Червената армия, за да не влезе в Берлин. И за разкритите от съветското разузнаване намерения на западните антихитлеристи да възмездят Турция с половин България заради неучастието й във войната. А и Гърция - щото била против Хитлер. Съгласен е, че и тогава, и сега геополитическите амбиции на Големите са основополагащи, а малката държава трябва да им се подчинява, вместо да е неутрална. Да сме живи, нек ни..., весело го допълват македонците.

Излизам от тъмния и разглеждам светлия период. Гей паради (снайперисти охраняват американския посланик и партньора му в Сараево); еднополови бракове; пороци, обявени за добродетели; шведският професор Содерлунд е готов да опита човешко. Фалшиви герои, болнични листове и ТЕЛК-ови решения. Председателят на Съюза на съдиите, доверил се на Българския хелзинкски комитет, освобождава убиец, нарекъл съда корумпиран. Големите обвинени най-често са оневинени.

Постиженията са зашеметяващи. За 30 години продадохме двете Българии, построени през "престъпните" 45. Газопровод, сондаж, рудник,  киберсигурност - все непосилни задачи. С развитие, едва догонващо, с туризъм и панаири на занаятите и зарзаватите, държавата - безсилно мъниче (граничи с море, но вече не е морска), разчита на фондация "Америка за България", на програмата й "Равен шанс" - "записването се случва през юли" - за да може отличничката Принцеса Иванова от с. Долни Цибър да отиде на училище в Лом с автобус. "Искате ли да продължите образованието си в посока висше образование?" - я пита Ирина Недева на 23.08.2019 г. Слушам обезличения й български, незвателните й обръщения на лично име и не ми е "о`кей", че лятното "Преди всички" замлъкна на 13-и. На 6-и със заря-проверка бе "сложен финал" и на тържествата в Пловдив, но след 134 години "Съединението остава повече на думи" (президентът Радев) а "ние в хаоса уют си намираме" (с бира).

Самовлюбен финансист (Боян Дуранкев) ме успокоява, че реално бедните били много малко. И без публикации в специализирани издания ще му кажа защо. Столипиново се изнесе в Дуисбург, а дупнишките села са в Северна Италия. На книга и 700-те хиляди здравно неосигурени са понамалели. Мнозинството, лечебно финансирано само наполовина, прилага принципа на материалната заинтересованост. Знам и кой е най-големият инвеститор от чужбина (най-много са преводите от жриците на любовта).

А светът - удавен в боклук, презастроен, премоторизиран, обезлесен, повалян от чумни епидемии, засега животински - се гърчи климатично. Либералният модел е изчерпан, демокрацията е деградирала, пазарната икономика е в безпрецедентна криза. Нерадостните констатации на Путин и Макрон пропукват доверието в избора на преходниците. Затова най-учтиво - като Бойко Борисов към Урсула фон дер Лайен в Гранитната зала на МС на 29.08.2019 г. ("толкова бързо се случи идването й"), ще попитам: Това ли е напредъкът, Каролев?