Картечницата на древността стреля и днес

Лъкът е наричан картечница на древността в Средновековието и е смятан за най-древното оръжие в човешката история. Принципът му е безкрайно прост, както прости са всички гениални изобретения: една огъната пръчка изстрелва с висока скорост друга права пръчка с помощта на изопната тънка връвчица!
Добре обучен воин е можел да изстреля 20 до 30 стрели за една минута във всички посоки - при това често пъти качен на кон и препускайки с всичка сила!
Открит преди 70 000 години и поставян на трето място по значение за развитието на човешката цивилизация след огъня и колелото, лъкът е бил сред най-важните оръжия в армиите на Китай, Индия, Асирия, Вавилон, Персия и Египет. Става много популярен и на нашия континент около началото на новата ера. По време на Великото преселение на народите той изиграва основна роля в завладяването на Европа и в разгрома на Римската империя. С него отлично си служат народите, които като конни лавини се свличат от Изток върху Европа и я покоряват няколко пъти.

Индианците - знаменити майстори в употребата на бойното оръжие

Най-големи майстори на лъка са прабългарите, аварите, хазарите, скитите, хуните, монголите, татарите, маджарите, куманите, тюрките. Все още остава ненадминат рекордът на султан Селим III, който с български боен лък успява да изпрати стрела на 890 м!
Българският лък е сред най-съвършените. Той е съставен от 40 елемента - дърво, рог, сухожилия,  кост, кожа, ленени влакна, рибен туткал... Изработва се бавно, понякога е нужна година време, за да бъде завършен, затова пък е много здрав, много точен и много далекобоен.
Както по време на Втората световна война е имало конни отряди, които са воювали с танковете на врага, макар и неуспешно, така по време на войната срещу Наполеон (1812 г.), руснаците за последен път са използвали лъкове. В руската армия имало отряди от башкирски стрелци, въоръжени с лъкове.
В началото французите много се смели, но когато по време на боевете по-късно започнали да дават все повече убити, разбрали, че башкирските лъкове са по-точни и по-далекобойни от френските пушки. Нещо повече - те имали несравнимо по-голяма скорострелност.
После лъкът е забравен, но последните няколко десетилетия започва ерата на неговото възраждане. Разбира се, той вече е изработван от еластично дърво, ламиниран материал, вградени стъклопласти. Може да се разглобява, за да бъде пренасян по-лесно в автомобил, защото размерите му са респектиращи - от 1,2 до 1,7 м.
Стрелите се изработват от дърво, алуминиеви сплави, фибростъкло или карбон. Имат дължина от 35 до 52 см. Усилието за опън на тетивата е различно. Измерва се в либри и варира от 14 до 26-37 кг. Стрелата излита със скорост до 70 м в секунда.
От 23 януари 2009 г. в България официално е разрешен ловът с лък. Това става със съобщение в "Държавен вестник" и дава възможност на много ловци да оставят огнестрелното оръжие и да хванат в ръце лъка. Той има и определени предимства: безшумен е, при изстрела не проблясва огън, ловецът остава скрит за дивеча и може почти необезпокояван да се отдалечи, ловът с него е природосъобразен. Тръпката е по-различна, по-ексцентрична.
Стрелите могат да пронизват, да разпорват като бръснарско ножче, да възпират устрема дори на едър дивеч, когато са с тъп връх. С тях може да бъде убит вълк, глиган, дори слон, колкото и невероятно да изглежда на пръв поглед...
В Международната асоциация по лов с лък членуват 30 държави. От тях в 13 ловът е легален: Дания, Финландия, Франция, Италия, Испания, Португалия, Унгария, Латвия, Хърватска, Сърбия, Словения, Турция, Аландски острови. България е 14-ата, като особено голям е интересът сред студентите. Те се запалват един от друг, в тренировките участват и момичета.
Създадена е Българска федерация по стрелба с лък, водят се занятия за желаещите, дори има хора с голям опит, които са обзавели работилнички за производство на лъкове и стрели.
Съществува стара легенда, че швейцарският селянин Вилхелм Тел не преклонил глава пред деспота Херман Геслер и заложил живота на сина си, като трябвало да улучи със стрела ябълка, поставена на главата му. Съвременните изследователи смятат, че при сравнително примитивните оръжия по онова време:
- това е било невъзможно;
- това е чиста случайност;
- това е огромен късмет.
Въпреки всичко легендата е жива и днес и звучи твърде впечатляващо.
Ловците с лъкове се приемат като част от природата, а не като краткотрайни посетители в нея, за каквито понякога обявяват хората с пушки. Даже някои от най-добрите наши стрелци не използват древното оръжие за лов на животни, а само участват с него в състезания по точна стрелба.
Не един и двама от най-големите майстори в Европа и света са били на лов за лопатари, муфлони, глигани, кози по нашите планини и гори и са нарекли своите пътешествия "балкански приключения". Напълно основателно, като се знае, че ловът с лък е символ на несравнимо удоволствие, особена тръпка, екзотика, мъжество.