Картбланш за фракинга?

Консултативна група към Европейската комисия по въпросите на шистовия газ отваря задната врата за фракинга въпреки огромната обществена съпротива. За това алармира разследване на "Обсерватория на корпоративна Европа" (CEO) - базираната в Брюксел организация, чиято основна мисия е да проучва дали и как корпоративните интереси влияят и са обслужвани от европейските институции, и "Приятели на Земата".
Според проучването на CEO новосъздадената "Мрежа на европейската наука и технология за неконвенционално извличане на въглеводороди" трябва да оцени текущите проекти, както и да препоръча кои технологии са подходящи и достатъчно безопасни за Европа. За съжаление мнозинството от нейните членове - включително представители на индустрията, академици и изследователски организации, имат ясен финансов интерес от разпространението на фракинга и не са в позиция да оценят обективно неговата безопасност. Още повече, че много от тях агресивно лобират за по-слаби правила за безопасност.
Срещите на групата са насрочени 4 пъти в годината в период от 3 години. Официално мрежата бе създадена през юли 2014 г., първата й среща бе през февруари 2015-а с фокус върху това кои са технологиите, подходящи за употреба в ЕС, т.е. разширение на употребата на фракинга в Европа, въпреки публичното противопоставяне.
Мрежата се състои от 74 членове, 14 от които работят за Европейската комисия. От останалите 60 по-малко от 10% са представители на гражданското общество, повече от 70 на сто са членове или пък имат финансови връзки с фракинг индустрията. 2/3 от академиците и изследователските организации също са свързани с тази индустрия. Например Сюзан Сакмар от Университета в Хюстън стартира професионалната си кариера с Shevron и като академик участва на огромен брой индустриални конференции, промотиращи шистовия газ, включително "Как да се преодолеят обществените притеснения (за шистовия газ)?". 40% от участниците работят директно за фракинг индустрията - за компании като Shell, Total, Shevron, Exonmobile, GDF Suez, PGNiG, Encana, Cuadrilla. А ръководителите на всичките 5 работни групи са защитници на тази технология.
Конфликтът на интереси не само че излага на опасност обществената сигурност и климата, но и вярата на гражданите, че Европейската комисия е способна да постави техните интереси пред печалбите за индустрията. Това са основните опасения, изразени в доклада на CEO. От организацията апелират Европейската комисия да вземе под внимание общественото противопоставяне на фракинга и много ясно документираните проблеми, които той нанася върху околната среда, а не да слуша лобистите, които разглеждат въпроса не "ако", а "как" Европа да поиска фракинга.
За индустрията за добив на изкопаеми горива бумът на шистов газ в САЩ беше представен като модерната треска за злато. Но тежките последствия за околната среда в Северна Америка - заради използването на разрушителната техника за извличане, т.нар. хидравлично разбиване, или фракинг. Ето защо в много европейски държави - от Франция и България до Испания и Румъния, спряха шистовата революция още в зародиш.
Проучване на Евробарометър за 2013 г., цитирано от CEO, показва, че 74% от европейците ще бъдат засегнати, ако проектът за шистов газ стигне до тяхната страна, докато само 9 на сто от европейците смятат, че развитието на тази индустрия трябва да се превърне в приоритет. Докато се бореше за поста, настоящият президент на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер публично заяви: Не съм привърженик на фракинга, защото не знаят какви са реалните последствия. Впоследствие Европейската комисия представи необвързващи препоръки за страните членки вместо общо законодателство.
Според един от ръководителите на групата "създаването на консултативната група е стъпка към преобръщане на курса на неблагосклонно настроените и отнасящите се подозрително към шистовия газ и насочването към по-прагматичен и по-приятелски настроен". Той изразява надеждата групата "да убеди Европейския съюз, че необходимата продукция от тези природни източници ще е търговски успех".

Как стоят нещата днес в Европа?

Мораториумът върху фракинга във Франция е в сила от 2011 г. и бе потвърден през 2013 г. Германия също не е позволявала фракинг от 2011 г. В началото на април Берлин одобри проектозакон, според който добивът на шистов газ чрез фракинг е разрешен при много строги условия. Новият закон не предвижда цялостна забрана на метода и позволява проучвателни сондажи. Проектозаконът може да позволи фракинга за шистов газ с търговски цели от 2019 г., но само след успешни проучвания и след одобрение от специална комисия. Холандия поради значителната обществена съпротива също е против добива на шистов газ. Наскоро повечето големи компании за шистов газ се изтеглиха от страната, тъй като многото проведени сондажи не оправдаха големите очаквания.
Украйна също се разглежда като основна цел за проучвания, като има перспективи за добив на шистов газ в западната и в източната част на страната. В Румъния се проведоха някои проучвания за шистов газ от Chevron, но слабите резултати и екологичните протести накараха компанията да се оттегли от страната в началото на 2015 г.
България наложи мораториум върху фракинга през 2012 г. след протести от страна на природозащитници. През последната година отново темата се повдига, но шансовете мораториумът да бъде отменен засега са малки.
В Унгария и балтийския регион до момента са били извършвани малко проучвания.
Датското правителство наложи мораториум върху фракинга през 2012 г., но на Total бе разрешено да продължи да изследва в Югланд и Зеландия. Има сведения, че правителството обмисля да премахне мораториума, като Total реши да продължи с фракинга при наличието на добри резултати.
Великобритания е сред най-големите привърженици на добива на шистов газ. Наскоро британските лейбъристи обаче са успели да прокарат забрана за фракинг в защитени зони с подземни води.
В началото на годината правителството на Шотландия наложи мораториум върху плановете за неконвенционален добив на нефт и газ, включително чрез фракинг.