Сметната палата:
Караниколов управлявал държавната собственост неефективно
Министерството на икономиката контролирало "Плод-Зеленчук" в Габрово, но не и "Кинтекс" и ВМЗ
/ брой: 167
Търговските дружества с държавно участие не са контролирани ефективно от министъра на икономиката като техен принципал. Това е основният извод на Сметната палата от одит на дейността на министъра на икономиката как е упражнявал правата на държавата в търговските дружества с държавно участие за периода 2018-2019 г. Тогава министър на икономиката беше Емил Караниколов от "Обединени патриоти".
Одитът показва, че министърът на практика не контролира 56% от стойността на дълготрайните материални активи на търговските дружества, на които е принципал, защото те са собственост на холдингово дружество. Причината - липсата на правила. Такъв е случаят с ДКК, която има над десетина дъщерни дружества, някои със значителни обороти, активи и собствен капитал. Те обаче не са под прекия контрол на министъра на икономиката. Сред тях са ВМЗ, "Кинтекс", "Нити" и "Авионамс", "Еко Антрацит" и "Монтажи" ЕАД.
Сметната палата посочва и друг аспект, който директно ощетява хазната - дъщерните дружества не правят отчисления от печалбата и не разпределят дивидент в полза на държавата, а отчисленията от тяхната печалба се правят в полза на съответното холдингово дружество, чиято собственост са те. Съвсем доскоро ДКК бе извадена от задължението да отчислява всяка година 50% от печалбата си като дивидент на държавата.
Министърът контролира пряко дружества като "Плод-Зеленчук" в Габрово, с капитал 272 хил. лв., активи за 285 хил. лв. и приходи от оперативна дейност от 146 хил. лв., но не и публични дружества като "Кинтекс" и ВМЗ, посочва Сметната палата. Одитът обаче не включва ДКК и дъщерните ѝ дружества - те били обект на самостоятелен одит в програмата на палатата за 2021 г.
Според Сметната палата няма и държавна стратегия как тези дружества да повишат растежа на икономиката и конкурентоспособността ѝ.
Одитът е обърнал специално внимание на Българската банка за развитие. ББР кредитира големи предприятия с половината от кредитния си портфейл в разрез със своята мисия, посочва палатата. Големите предприятия са обект на съществено кредитиране, като финансови ресурси за тях представляват близо половината от кредитния портфейл на банката. При тези кредити водещ подотрасъл е производството на тютюневи изделия, с близо 50% дял от предоставените кредити за 2018 и 2019 г. Сред другите дружества с кредитна експозиция, надхвърляща 10% от общата стойност на отпуснатите кредити, са: предприятие за производство на кокс и рафинирани нефтопродукти; търговска верига за техника; дружество, работещо в сферата на телекомуникациите и далекосъобщенията, и др. От кредитите на големи предприятия малко над една трета са кредитите, предоставени на едно предприятие, работещо в сектора на тютюневата промишленост. Кредитите, предоставени на малки и средни предприятия, предобладаващо са насочени към предприятия, занимаващи се с производство и разпределение на енергия.
Възнагражденията на членовете на УС на ББР пък са около 2 пъти по-високи от тези на УС на БНБ. Допълнително членовете на УС на ББР участвали и в ръководните органи на дъщерните на банката дружества, като за заеманите позиции в някои от тях са получавали възнаграждение около 30 на сто от възнагражденията им като членове на УС на банката. Така едно лице може да участва както при вземането на решение за собственото си назначаване в ръководството на дъщерното дружество, така и при определяне на възнаграждението, което да получава на съответния ръководен пост.
Одитният доклад е изпратен в Министерството на икономиката, а в него Сметната палата е дала 10 препоръки на министъра. Те трябва да бъдат изпълнени до 10 месеца.