Кандидатът от летящата чиния

"Не преекспонирам богатството си", каза Росен Плевнелиев пред четириетажната си къща с големината на селска гимназия в затворен комплекс в София. Та пред нея резиденцията "Бояна" е селска колиба. Така започна дебатът на претендентите за президентския пост по бТВ в събота. От телевизията, чиито водещи се държаха наистина перфектно, бяха решили да покажат на зрителите чрез дискусията и човешката страна на политиците, но това е идея с две остриета. Защото подобна гледна точка превръща политиката в сапунен сериал. Тази територия е запазена марка за Росен Плевнелиев, който поради абсолютното отсъствие на политически качества и послания може да предложи единствено себе си и своята история за спането по "паркинзи", преди да стане чудовищно богат.
Именно богатството на Плевнелиев обаче му изигра лоша услуга в тази дискусия. Защото показа, че той не живее като обикновените българи, а витае в небесата на разкоша. Само един факт - в дните, когато хората всекидневно получават аритмия от скачащите нагоре цени на хляба, а самият хляб с цената си от около лев и малко е непосилен за пенсионерите, Плевнелиев между другото сподели, че си купувал хляб от 1,90. Каза го ей така между другото! Като бъдещ президент на някаква България от съседно измерение. С България от това измерение обаче той няма нищо общо. Заради това милионерът приличаше на нещо, слязло от летяща чиния секунди преди телевизионния разговор.
Дебатът показа и друго за кандидата на ГЕРБ. Неговото вице Маргарита Попова иззе цялата негова политическа инициатива и заговори вместо него. Плевнелиев се примири с ролята на номер 2 в дискусията. Защо да не го направи? Той е идеалният номер 2 - няма собствено мнение, мълчи и слуша началника. Началникът и досега е Бойко Борисов. Ако стане президент - босът ще е същият.  
Някои политически анализатори се опитват да внушат, че победа на Калфин ще означава трети мандат за Първанов. Само че Плевнелиев е работил при Бойко също толкова време, та е чудно защо те пропускат, че Плевнелиев ще бъде просто едно продължение на Борисов, но в президентска тога.
На дебатите този път много силно блестяха кандидатите за вицепрезидент. Стефан Данаилов направи блестящо включване например в миговете, в които Плевнелиев се опита да твърди, че парите за подслушване не били много. Любомир Христов се оказа с класи като интелектуална подготовка над Меглена Кунева. А Маргарита Попова почти не даде на Плевнелиев думата и така вероятно го спаси от някое поредно харакири.
Най-странна е позицията, която зае Меглена Кунева. През цялото време тя не спря да говори срещу партиите изобщо, сякаш бившата еврокомисарка не принадлежи към политическа формация. Неслучайната й политическа амнезия продължи през цялото време и растеше като търкаляща се топка сняг. Кунева, която е член на НДСВ и за която работи цялата жълта партия, или поне - водещи нейни босове, се самообяви за надпартийна, за гласа на хората. Радваща се, горката евробюрократка, на всеки 10 лв. дарения от някого. В крайна сметка точно този контраст (реалният срещу медийния образ на Кунева) разруши всичките й послания пред мислещия зрител.
Двойката Калфин - Данаилов се справи най-добре със задачата да излезе от театралните лафове и да отправи конкретни послания до хората. Калфин категорично обяви, че ще направи референдум за шистовия газ и ще върне контингента ни от Афганистан. И единствен заяви, че пътят на страната зависи от образованието и иновациите. Предложенията му се запомниха, никой от другите претенденти не успя да формулира нещо конкретно.
Калфин е свежият избор, той все пак има нови и различни идеи. Плевнелиев е ГЕРБ под индиго, усмивка без съдържание. Гласуваш за него - получаваш Дянков и Бойко. Телевизионните дискусии не могат да спечелят избори, но могат поне да ни подскажат политическото състояние на страната в момента. Картината е тъжна, защото изборът е решителен. Залогът е по-голям от обикновено. Защото в деня след вота ще е ясно - дали сме дали цялата власт в ръцете на полицаите, или сме спасили засега късче демокрация и разум.