Камбанен звън за възкресение на Апостола

Илия Пехливанов


Ако Българското възраждане е сред чудесата на  ХIХ век, то неговият връх - Априлската епопея, е чудото на чудесата.
Дедите ни по мъжки са изпълнили дълга си пред отечеството и историята.
Остава ние да изпълним своя...
Преди да се отдаде на записките си по българските въстания Захарий Стоянов най-първо от всичко създава биографията на Васил Левски, в която още в края на 1883 г. пише:
"Големите смутове, на които бе свидетел България три години после смъртта на Левски, една голяма част се дължи на тоя последния. Ако не беше той да събуди най-рано заспалите духове, то ние не щяхме да имаме Априлско въстание. Участвувах в приготовлението на това последното и видях доколко народът беше приготвен още от времето на покойния Дякон - Бащата на апостолите. В IV въстанически окръг (Панагюрище) апостолите през 1876 г. тръгнаха наготово из пътеките и старите конаци на Дякона."
Историците са натрупали немалко материал в изследванията си върху Вътрешната революционна организация - единствена по рода си за ХIХ век. Но те все още не са намерили ясен отговор на въпроса откъде идват нейните дълбоки корени в душевността на българина, не са погледнали на нея като додатък от вековния опит на народа ни в борбите му за свобода и социална справедливост. Някои ранни записки на дейци от освободителното движение, които се появиха на бял свят през последните десетилетия, предлагат скъпоценен материал за размисъл, позволяват да се възприеме  организацията чрез възлови събития в живота на някои от нейните главни осъществители, чрез извисяването на техния характер заедно с растежа на освободителната идея.
По време на Първата легия в Белград през 1862 г. Георги Раковски сплотява боен отряд от млади българи, които са призвани през следващите години да преодолеят четническата тактика. Сред тях е отец Матей, монах от Преображенския манастир, който вече е пребродил Йерусалим, Южна Русия, Бесарабия, Влашко и е бдял с години в книгохранилищата на Света гора. Новооткритите летописни бележки на монаха Димитрий върху корицата на стар черковен требник от Разбоишкия манастир край Нишава немногословно представят следващ момент от неговите странствания. Той хайдутува с малка четица из Западна Стара планина и след неуспешни сблъсъци с поробителя изрича  спонтанното прозрение: "Дърво на дърво се обляга и человек на человека!", придружено с едно "Ох!", което е откъртено от дълбините на изстрадалата народна душа.
Друг участник в легията - учителят Петър Бонев от Перущица, скита  близо година по Влашко сред хъшовете и сетне се завръща в Българско, за да просвещава млади и стари, като ги подготвя за  въоръжена борба.
Буйният търновeц Христо Иванов, наричан Големия, изоставя книговезтвото при белградски майстор и се озовава през Марсилия при строежа на Суецкия канал на път за Америка, където насъне карловският дякон го призовава властно с думите: "Ставай и върви с мен!"
В Старозагорско свещенодейства невероятният поп Минчо Кънчев от Арабаджиево - песнопоец, гуляйджия и всякакъв, учил богословие заедно с Васил Иванов Кунчев в заарското школо за  свещеници.
През пролетта на 1869 г. Васил Левски, преминал като знаменосец с Панайот-Хитовата чета по билото на Балкана, вече се е отказал да тръгне с четата на Хаджи Димитра и Стефан Караджа и също се прибира в България. В главата му зрее идеята за комитетска мрежа от съмишленици и съидейници (дума от неговия речник) вътре в страната и той търси да я сподели с най-близки нему другари. В манастира "Св. Преображение" намира Матея. Двамата прекарват няколко дни в една пещерка над дефилето на Янтра. Матей схваща веднага гениалния замисъл на Левски, изоставя опитите си за изобретяване на вечен двигател, наречен от него "перипетомобил", и тръгва с Дякона по прашните пътища на Тракия.
В края на същата пролет Левски се среща в Перущица с Петър Бонев и основава един от първите комитети. Все по онова време благодарение на бай Иван Арабаджията пловдивското село Царацово става сигурна опора на изграждащата се комитетска мрежа.
В един късен октомврийски ден на следващата година в Панагюрище пристигат Левски, отче Матей и Георги Данчов Зографина от Чирпан. Дякона се главява за даскал и черковен псалт с годишна плата от 2000 гроша. Георги Данчов се наема да зографиса новото училище. А отче Матей скита из града с книги, като събира подаяния за някакъв нов манастир "Св. Георги Победоносец", измислен от самия него, с тайни лаборатории за странни опити. В хана на Найден Дринов е съставен частен комитет, на който през 1876-а е съдено да изиграе една от главните роли.
В продължение само на няколко години Апостола и неговите най-верни хора изграждат тайна комитетска организация, която тепърва предстои да бъде обследвана и оценявана истински в подробности като самостоятелен български принос в историята на революционните движения не само в Европа. Неслучайно основоположникът на научния социализъм у нас Димитър Благоев я определя като "революционна партия със забележителни агитатори и организатори".
"Революционно-демократична народна партия" я нарича и украинският историк проф. Степан Сиделников - проникновен изследовател на Българското възраждане от Марин-Дриновия университет в Харков, който съставя подробна картотека на революционните комитети, каквато наши историци все ще не са създали.
До същото убеждение достига и английската историчка Мерсия Макдермот, която със своята книга "Апостолът на свободата. Портрет на Васил Левски на фона на България през ХIХ век", издадена на английски език през 1967 г. в Лондон и разпространена по цял свят, поставя начало на международното признание на Васил Левски.
Преповтори горното на немски език и Алфред Ото Шведе от Бранденбург със своя книга, издадена от берлинско издателство.
А споменатият вече поп Минчо Кънчев в качеството си на строител на тази организация в своя дневник, писан в душните соби на диарбекирската тъмница, я нарича "Българско народно училище".
Ето ключът за разгадаване на чудото!
Защитниците на манастира край Дряново в деветдневната майска битка с Втора Дунавска армия от Шуменската крепост, предвождана от генерал Фазлъ паша, до един признават, че са посветени в делото от довереника на Апостола отец Матей.
Да не премълчаваме странно и Деветдневната народна република в троянското Ново село (главното селище на новия град Априлци), обявена на 2 май 1876-а от севлиевския учител Никола Дабев, учил в Париж, сред многолюдно множество на селския площад. Тукашният комитет е основан пак от самия Левски, за втори път е потвърден от отец Матей. А  е подновен за трети път в крепостта на Фамагуста в Кипър, където са заточени след погрома новоселски въстаници, и поп Атанас Гъбенски ги заклева  с молитви, дъхтещи на барут - единствен случай в животописа на организацията.
Заклева се тогава и Драгню Стойчев - член на комитета, чийто внук Георги Иванов подир столетие пръв сред сънародниците си видя планетата от Космоса.
Зазвучава любимото песнопение на Левски "Достойно есть" - въпреки всякакви опити да бъде заглушавано. И от наши, и от чужди...

Като заключение: Най-голямото покушение спрямо Васил Левски правим, ако го отделяме от останалите строители на организацията и го въздигаме неестествено като един самотник над тях, превръщайки го в някаква икона.


Ще казвате, че комитетът ни е навсякъде и никъде!

Генчо Динчов,
председател на революционния комитет в Елешница

Догдето бях учител, се запознах с бае Иван Атанасов Арабаджията от Царацово, който често минаваше през Елешница за Старо Ново село да си купува дървен материал за направа на кола. В същото време ние все споделяхме нещо за политиката и освобождението ни.
Един ден, като се връщах от Пловдив, по обичая ни азе се отбих у моя бае Иван в Царацово и той на драго сърце ми каза:
- Добре че дойде, защото е тук Левски!
Начаса Левски излезе изпод сайванта, гдето работеше бае Иван, и се поздравихме. Доста се разговаряхме, даде ни наставления как да работим и да се приготовляваме за общо въстание. Всеки беше облечен в потури, контош, пояс. Видях у него един револвер с десет патрона - отдоле с барут се пълнеше.
Аз постоях там един-два часа и си тръгнах. И като направихме сбогом, каза ми:
- Аз съм навсякъде и никъде - така ще знаете,  и в случай на нужда пак ще казвате, че комитетът ни е навсякъде и никъде...
Аз си заминах, но вече от него погълнах духа на свободата и вече почнахме да работим и убеждаваме населението, като му предупредявахме, че в случай да изкаже някой, то той ще бъде убит даже със семейството си от тайната полиция.
И така за всичко, което искахме да узнаем, то го научавахме от Васил Караиванов от Карлово, братовчед на Левски, или чрез бае Иван Арабаджията. Доста време Левски не се яви при нас, но ние си работехме успешно.
Един ден, когато ни донесе бае Иван новината, че Левски е предаден от един поп и хванат, тогава ни беше малко страх, но мина, както мина и страхът по обира на тетевенската поща.
Както и да е, огънят от Левски ми гореше в сърцето и в околните села аз бях втора комитетска поща след бае Иван.

Октомври 1900 г.



След дълги разпити закле ма...       

Отон Иванов,
съзаклятник от Асеновградско

През време на пропагандата от Васил Левски бях съзаклятник, но не бях посветен в пловдивските комитетски действия, защото аз бях член на изпълнителната власт (комитетската тайна полиция), които лица не се свързваха с местните комитети, за да не се знаят. Виждах се само с Левски и поддържах връзка само с даскал Киро, учителстващ тогава в Араповския манастир, който тоже бе член на изпълнителната власт...
В Станимака, в къщата на Павел Костов, съставих комитет от Павел Костов, свещеник Матея Тодоров, хаджи Димитър Стоилов, Райчо хаджи Георгиев, Тодор Райчев, Юрдан хаджи Георгиев, Никола Вълчев и Желю Панов.
Един ден отидох в Араповския манастир и преспах там. Вечерта с поп Катрафил започнах с него темата за бунтовничеството, той се заинтересува и ми зададе някои въпроси. От отговорите ми той разбра, че аз съм чел букурещката бунтовническа литература и съм приготвен да бъда съзаклятник на Левски, та ми се откри, че като бил помагач на Левски, което се узнало, и се укрил тук. Най-после той ми каза в кой ден да дойда пак и ще се срещнем с Левски. В него ден бях пак на манастиря, гдето пристигна Левски и след дълги разпити закле ма...

                                                                                                                                                       1883 г.



За да вървят народните работи, от едно място трябва да се свири

Иван Арабаджията,
"Бащата на апостолите"

Който го е запомнил, виждал ли го е някой път тъжен! Всякога беше засмян и радостен, като че ходеше да калесва за сватба. Вечер до късно, а сутрин аз още не съм станал, той вече ходи по двора... А какъв глас имаше! Като почне да пее, да му се ненаслушаш. Като ходим нанякъде заедно, той по пътя все си съчиняваше песнички. И ме питаше: "Тая бива ли я, Иване?" Отвръщах му: "Бива я, бива!"

х   х   х

На Бенковски в Оборище много му се противиха учените хора, когато искаше да му подпишат едно пълномощно. С тях той опря на нож, но ги победи с думи. Аз тогава го подкрепих, защото Левски ме беше научил, че за да вървят народните работи както подобава, от едно място трябва да се свири.

х   х   х

Аз съм се клел веднъж пред Левски и то стига и за тук - на земята, и за горе - на небето!

(С тези думи Арабаджията посреща Георги Бенковски, когато през февруари 1876 г. той отива  в Царацово и поисква да го закълне)

х   х   х

Арабаджията имал пет деца. Нямало с какво да ги изхрани. Левски му предлага да отидат в близкия чифлик на Гюмюшгердан и силом да вземат оттам жито. Бай Иван се съпротивил: "С кражба къща се не храни!"
Дяконът повече не умувал, изгубил се в тъмното и на няколко пъти донасял пълен чувал жито. Казвал: "Има кражба и кражба. Ние с тебе работим за народното дело и на нас ни е позволено."




Който краде за свой частен интерес, ще бъде прободен в гърдите!

Минко Марковски

Според спомените на Минко Иванов Марковски на заседание на Троянския революционен комитет Левски заявява:
- На моя лична отговорност ви заповядвам: Лъжете и крадете за народност! А който лъже и краде за свой частен интерес, той ще бъде прободен в гърдите с моята кама...
 (Камата на Левски се съхранява в Ловешкия градски музей)

х   х   х

Ако трябва, ще станем ортаци и с Дявола, но да се освободим!
(Из писмо на Левски)




Разкалугерен дякон събира хора юнаци за бунт

Поп Минчо Кънчев,
деятел на Старозагорския окръжен революционен център

Носеше се измежду народа, че един разкалугерен дякон обикаля по села и градове из Българско и подбужда народа за бунт. Това стигаше... Ето го Българското народно училище - БРЦК!
Страшен, но и величествен е часът, в който человек е възлюбил това добро и свято дело и който е посветил всичките си сили, готов е да жертва мило и драго, и самия си живот, и не може да остане спокоен при приближаването на онзи велик час, в който ще види свободна света майка България!
Дякон Васил Левски (Дервишоглу Аслан) и Колю Ганчев много ме обичаха и ми се радваха...
Достатъчно бе да съберeш в стаята си тайничко по-събудени селяни и да им разкажеш за нашето Крумовско, Симеоновско, въобще историческо минало, достатъчно да им напомниш Хаджи-Димитровите и Стефан-Караджовите подвизи и да им изпееш една-две бунтовнически песни, за да извика това в тях патриотическото чувство.
И след туй им разкажи, че из Българско ходи един разкалугерен дякон и събира хора юнаци за бунт, който трябва да направят българите едновременно по всичките части на отечеството, защото само тогава Дядо Иван ще се застъпи за нас, за нашето царство, за нашата политическа свобода...

(Из сборника "Видрица", писан през 1874 г. в Диарбекирската тъмница)




С отец Матей Преображенски се изформят неузнаваемо

Йона Добрева,
родственица на отец Матей Преображенски

Един път отче Матей и Левски се нагласили двамата да се срещнат къде Сухиндол. Хубаво, ама как да се срещнат - той не можел да се издаде. И отива при едни катунджии. И се облича в катунски дрехи, цигански. И какво й хвърлил на една циганка и й рекъл: "Аз ще ти дам повече пари, дай ми вретената си..." И взел вретената и тогаз срещнал Левски, както е в циганските дрехи. И му рекъл тъй: "Ти като толкоз ходиш - можеш ли тъй като мен да се изформяш?"
Пък Левски отвърнал: "Аз нали затуй те следя - да се уча от тебе..."

х   х   х

След като захвърля расото, през 1864 г. Васил Иванов става учител в карловското село Войнягово. Общува със стари и млади, урежда гимнастически упражнения. Когато узнават за неговата гибел, жените от цялото село се забраждат с черни кърпи, както се жалее най-близък човек. Носят ги и днес!

х   х   х

Трима комитетски дейци от софийското село Биримирци ходят до Вакарел с намерение да нападнат влака, с който са очаквали Левски да бъде откаран в Цариград, и да го освободят.
На връщане присъстват на обесването му.
Като се прибират в селото си, те събират съзаклятниците в кръчмата. И в полунощ над селото се понася великденски камбанен звън!
Левски е пял в местната черква "Св. Теодор Стратилат и св. Теодор Тирон" и на един Йордановден е носил менчето на свещеника да ръси по домовете според обичая.

  


Не го видях, ала го чух и го познах

Спомени на негови съвременници

Някакъв селянин от пловдивските села дълго време молил комитетските дейци само веднъж да зърне с очите си Дякона. Той бил допуснат в един хан, където нея вечер тайно гостувал непознат "търговец на добитък". Застанал до вратата вцепенен, втрещен, без да отрони нито дума...
Десетки са били онези, които след една само среща с погледа на Левски били готови на всичко!

х   х   х

Друга жена, която чула как Левски пее ангелски в черква, изповядала пред близките си: "Не го видях, ала го чух и го познах!"

х   х   х

Жената на Ильо Стоянов от Панагюрище разказвала как една нощ мъжът й довел вкъщи непознат гостенин. Тя била лехуса, бебето й ревяло. Мъжът й рекъл: "Заради този човек аз и дете, и куче убивам! Хубаво да го знаеш..."
След време тя разбрала, че в къщата й идвал Дяконът.





Вълнолом у всекиго пред мерзостта

Когато личната мъдрост стане народна


Не стига само да се потурчиш - трябва и да се погърчиш, та да те хване по-яко.

Отдалечаваме се с още една година от Васил Левски...

Левски е вълнолом у всекиго от нас, не ни позволява да вършим мерзости.

Защо търсите живия между мъртвите?

На Страшния съд ние, българите, можем да се явим с Дякона Левски - всеки сам поотделно и като цял народ.



Васил Левски с другари от Българската легия в Белград

Отец Матей Преображенски

Христо Иванов Големия

Петър Бонев

Иван Арабаджията

Поп Минчо Кънчев