Към клеветниците на Русия

А. С. ПУШКИН

Защо шумите толкоз, праведни витии?
Защо с проклятие заплашвате Русия?
Какво ви разлюти? Че Литва се гневи?
Млъкнете: туй е спор между славяни-братя,
домашен, дълъг спор, претеглен от съдбата,
и ред не е дошъл да го решите вий.

    Отдавна в дялба помежду си
    ние враждуваме без страх
    и в боя падаха ту руси,
    ту братя падаха пред тях.
    Кой в този спор ще надделее -
    поляк, руснак ли светлокос?
Дали славянските реки в Русия ще се влеят
    или Русия в тях? - въпрос.

    Млъкнете вие, неразбрали
    опръсканите с кръв скрижали;
    за вас семейната вражда
    не е позор, не е беда;
    за вас са нищо Прага, Кремъл;
    безсмислено ви блазни вас
метежа, в който храбро мреме -
с омраза гледате към нас...

    Защо? Кажете: за това ли,
че в съсипните на горящата Москва
    не се склонихме пред нахала,
    пред който свеждахте глава?
    Затуй ли, че на смърт сразихме
възседналия царствата кумир
    и на Европа с кръв платихме
    и свобода, и чест, и мир?...

На думи страшни сте - опитайте на дело!
Или юнакът стар, прилегнал на постеля,
не ще завинти своя измаилски щик?
Или е царят слаб, когато с вас говори?
    Или пръв път с Европа спорим?
    Или победния си вик
    забрави руският войник?

Или сме малко днес? Или от Перма до Таврида,
от финските скали до жарката Колхида,
    от Кремъл с дигнатото знаме,
    та до Китайската стена
    стоманена четина няма
    да вдигне руската страна?…
    И тъй, пратете ни, витии,
    надменните си синове:
    ще им намери гроб Русия
    сред братските им гробове.

Превод Георги Джагаров

Бележка:
Повод за стихотворението са речите във Френската палата на общините (на Лафайет, Моген и др.), призоваващи към въоръжено вмешателство в руско-полските военни действия.