Калия Калъчева пречупва клишетата за живота

Калия Калъчева е от генерацията на най-младите, номадстващи художници, които сякаш са приели за задача да преобърнат представата ни за живота. Динамиката на нейните преживявания и "превеждането им" на езика на живописта, пречупват клишетата за света като "глобално село". Билдинги, ескалатори, пустини... и човек, който е буквално пакетиран в самотата си.
"Докато вървиш из безкрайните градове, гмуркаш се в океан от лица, случки, пейзажи, нови градове и старинни чудеса, не виждаш точно това, което е... Това е нещо друго, реално е и е измислица в един момент. Нещо съществуващо вече във въображението, чрез което образът се формира, както сам му наредиш", споделя младата авторка.
Изложбата й, която ще бъде открита на 17 фувруари в галерия-книжарница "София прес", е кръстена "Ескалация". Според Калия това е повишаване, развитие, покачване или изкачване, което може да бъде и с обратен знак - намаляване, смаляване. Или, по-просто казано, когато нещо се увеличава, друго се намалява, и обратното.
"Ескалацията" в случая, я преоткривам като универсална дума за размисъл. Появата на новите пространства предизвиква и нови усещания, чрез които се самопреоткривам постоянно", уточнява авторката. И добавя, че у ескалирането - не толкова с негативната нотка в смисъла на идеята за увеличаване на напрежението, увеличаване на потребление, увеличаване на пространства и увеличаване на празнотата също... Ескалирането на времето със знак "плюс" и "минус" едновременно.
"Така се получава особен вид кръговрат, в които непрестанно се питам, дали всеобхватният прогрес на индустрализацията кара хората да израстват и да се усъвършенстват или по-скоро ги смалява, задънва, ограничава и обърква. От птичи поглед всичко това ми напомня на мравки в мравуняк. Наблюдавам случващото се като съвременен воайор, не през ключалката, или подслушвайки през стената, аз съм пряк участник. Харесва ми това странно чувство на обърканост или лашкане сред цялата паплач, привидно смазани, вечно търчащи, насам натам човечета. Красиво е, защото винаги има изход, защото винаги можеш да избягаш някъде другаде, където е по-празно и глухо и там може да очакваш друг вид "Ескалация", откровена е Калия Калъчева.