03 Декември 2020четвъртък03:46 ч.

Мнение

Калейдоскопични истини

За недемократичните излишества на елита и псевдоправата на гражданите - един паралел с 1906 г. в царска Русия

/ брой: 142

автор:Славчо Кънчев

visibility 1242

"Където характерът не е велик, няма велик човек, няма велик артист или велик деец; има само кухи успехи за градската тълпа: времето ги разрушава напълно. Малко ни интересува успехът. Касае се да бъде велик, а не да изглежда такъв."
Ромен Ролан (1866-1944 г.) - френски писател и обществен деец, в "Бетховен"


Десетки хиляди са помещенията в частни фирми и държавни учреждения у нас, в които по стените са окачени стенни календари. Върху листовете на различните месеци е отбелязана годината 2018. Невероятно!
Наистина е трудно за възприемане, че се намираме в края на второто десетилетие на първия век от третото хилядолетие, сравним ли ситуацията в България с положението в царска Русия през 1906 г.
Отминала е една година от "Кървавата неделя" на 9 януари 1905 г. Тя е предшествана от стачката от 3 до 8 януари, когато 120 000 работници излизат на стачка в Санкт Петербург и започват да се настройват, че ще отидат при царя да "търсят истина и справедливост". Насрочена е масова демонстрация за следващата неделя 9 януари, която да представи на царя списък с исканията на работниците, подложени на жестока експлоатация.
Коленопреклонна и сантиментална,

петицията разчувства до дъното на сърцата

им цели тълпи работници. Тя започва така:
"ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО,
Ние, работниците и жителите на Санкт Петербург, от различни съсловия, нашите жени, нашите деца и нашите стари, безпомощни родители, идваме при ТЕБЕ, О, ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО, да търсим справедливост и защита. Ние сме обеднели; ние сме потиснати, претоварени от прекомерен труд, третирани с презрение... О, ВАШЕ ВЕЛИЧЕСТВО, не ни останаха сили и издръжливостта ни е към края си. Стигнахме до онзи ужасен момент, когато смъртта е по-добра от продължаването на непоносимите ни страдания...".
Манифестацията е предвождана от отец Гапон - личност с пъстра биография. Като студент в Санктпетербургската теологическа академия той се прочува като проповедник в работническите райони на града. Убеждава бедните слоеве от населението, че царят, техният бащица хранител, има свещен дълг да се грижи за тях, най-покорните му поданици.
Популярността на Гапон приковава вниманието на С.В. Зубатов, шеф на московската тайна полиция (Охранка). През 1903 г. Гапон започва да организира свои работнически клубове и чайни под тайното покровителство на полицията и под официалната закрила на Църквата. Целта на съществуването им е аналогична на техните предтечи - организираните от самия шеф на московската Охранка С.В. Зубатов профсъюзи, с благословията на Великия княз Сергей, генерал-губернатор на Москва. Умен и далновиден, Зубатов е наясно, че работниците имат реални и законни оплаквания и че те могат да ги превърнат в революционна заплаха. Какво би се случило, ако експлоатираните до пълно изнемощяване работнически маси бъдат оставени да разчитат единствено на своите работодатели във фабриките и заводите? Зубатов разбира, че те са благоприятна почва за

избуяване на социалистическите идеи


Затова и предлага свой план за тяхното противодействие - ако правителството създаде свои собствени работнически организации, ръководени от удобни за царския режим лица, о, така ще бъде парирана опасността за монархията. Казионните организации на Зубатов целят да задоволят работническите искания за образование, взаимопомощ и организация, но същевременно служат и като канал за монархическа пропаганда.
Те проповядват активно перспективата за народно самодържавие, където бди царят-бащица хранител на работниците, защитавайки ги от алчността на техните шефове и "чуждите" зарази на революционерите. Нищо ново - това е изпитаната стратегия "разделяй и владей": работниците ще бъдат ловко използвани, за да парират главните заплахи за самодържавието - индустриалната буржоазия и социалистическата интелигенция, сред която неудържимо проникват и идеите на марксизма.
Но веднъж създадени, след залязване на работническите клубове, организирани от началото на московската Охранка С.В. Зубатов, в резултат на прозрението на царедворците, че движението се радикализира, поради което експериментът с "дирижираните работнически протести" е прекъснат, организацията на Гапон тръгва по същия път. Движението скоро се трансформира в независим профсъюз - Асамблея на руските фабрични и заводски работници. Макар и официално да е лоялен към монархическото управление, профсъюзът изисква радикални реформи, включително създаване на правителство, отговорно пред народа, прогресивен подоходен данък, права на профсъюзите и осемчасов работен ден.
Но създаването на структура, която би могла да канализира и организира проявите на недоволство на работниците, не влиза изобщо в плановете на монархическите управници. Затова и на 7 януари 1905 г. правителството нарежда на Гапон да отмени марша и пусне бележки в центъра на Санкт Петербург, предупреждаващи за "решителни мерки" срещу всяко събиране на улиците.
Разбуненото недоволство на париите обаче вече не може да бъде овладяно, а и Гапон няма намерение да загуби харизматичния си ореол на народен водач.
На 9 януари църковните камбани бият от сутринта, докато колоните маршируват по заледените улици към центъра на града. Когато демонстрацията се приближава до шлюзовете на Нарва, тя внезапно е атакувана от кавалерийски ескадрон. При следващ сблъсък между войсковите части и протестиращите, след два предупредителни залпа във въздуха, третият е насочен към невъоръжената тълпа. Четиридесет души са убити, а стотици ранени, докато се опитват да избягат.
Подобни касапници са устроени от армейските части и в други райони на Санкт Петербург. В този съдбоносен ден митът за Добрия цар, благодарение на която илюзорна представа режимът е просъществувал през вековете, внезапно, но    

безвъзвратно е разрушен

Въпреки пролятата кръв на стотиците убити, народното недоволство продължава да клокочи. Династията Романови е принудена да отстъпи. На 9 октомври 1906 г. императорът Николай ІІ подписва Манифест, който гарантира гражданските свободи, конституционния ред, законодателна Дума, избрана с демократично избирателно право.
Е, притежават ли гражданите на България понастоящем нещо повече като институционално държавно устройство от поданиците на Негово Императорско и Самодържецко, Царско и Великокняжеско Величество Николай ІІ, преди 112 години, освен илюзията, че живеят в "демокрация"?
Отговорът би могъл да бъде "да", ако суверенът в България, тоест гласоподавателното множество сред народа, притежаваше възможността по законодателен път, чрез съответния институционален механизъм, да упражнява във всеки момент контрол върху лицата, на които той е делегирал пряко (или непряко - изпълнителната и съдебната власт), пълномощия за държавното управление. И още: безпрепятствено да упражнява свое евентуално решение за оттегляне на тези пълномощия от което и да е лице на изборна длъжност, независимо от кого е заета и какво е нейното ниво.

Това не е социална фантасмагория!

В много американски щати това е възможно. Освен това, колкото и парадоксално да звучи, чл.7, ал.1 на Конституцията на Народна република България, била в сила до 13 юли 1991 г., гласи: "Народите представители и съветниците са отговорни и се отчитат пред своите избиратели. Те могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани", а ал.2, на същия член постановява: "Отзоваването на народните избраници става с решение на избирателите по определен от закона ред".
Ясно е, че понякога рекламираният нашир и надлъж по земите български "прогрес" си е регрес. Същото е напълно валидно и по отношение на чл. 128 от Конституцията на Народна република България, който гласи: "Съдиите и съдебните заседатели са изборни. Те могат да бъдат отзовавани и преди срока, за който са избрани".
Този списък на недемократични излишества в полза на българския (псевдо)елит може да бъде продължен върху един много обширен папирус. В него е и невъзможността да бъде променян основният закон без референдум. Точно така повеляват конституциите на 49 и 50-те щата на САЩ, с изключение на щата Делауер. Швейцарският основен закон също не може да бъде променян без всенародно допитване. И не само там.
На мен лично ми е пределно ясно коя социална година е у нас - 2018 или 1906. А на вас изясни ли се?

* Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България





Руското императорско семейство с Николай ІІ
 

68% от бизнеса не одобряват антикризисните мерки

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 231

Сред първенците сме по дял на харчовете за храна

автор:Дума

visibility 120

/ брой: 231

ГЕРБ с лобистки поправки в енергетиката

автор:Дума

visibility 116

/ брой: 231

Карантината в Германия ще продължи до 10 януари

автор:Дума

visibility 84

Великобритания одобри ваксината на "Пфайзер" и "Бионтек"

автор:Дума

visibility 119

/ брой: 231

Скопие: Обсъждаме "пътна карта" със София

автор:Дума

visibility 147

/ брой: 231

Байдън ще действа внимателно с Китай и Иран

автор:Дума

visibility 117

/ брой: 231

Заслужава ли паметник в София президентът Уилсън?

автор:Христо Георгиев

visibility 185

/ брой: 231

Иван Таков: Парите за чистота растат, София остава мръсна

автор:Деси Велева

visibility 146

/ брой: 231

Неглижирането на учените вреди на образованието и науката

автор:Дума

visibility 122

/ брой: 231

Датата

автор:Дума

visibility 125

/ брой: 231

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ