Какво затрудни абитуриентите ни или Къде е днес драмата?

Абитуриентите изпищяха от ужас, когато разбраха, че на матурата по български език и литература ще трябва да правят анализ на стихотворението „Кино“ на Вапцаров. Мина доста време, откакто излязоха резултатите от матурата, но така и не се разбра какъв е процентът на двойките. Предполагам, че е доста висок, след воплите, които се разнесоха.
Чудя се защо това стихотворение толкова затрудни родните ни тийнейджъри. Какво неясно има в него? Може би „конникът на Крум“? Ами да бяха попитали бабите и дядовците си, те щяха да им обяснят, че на обратната страна на монетата от пет лева по времето на Вапцаров е имало изображение на Мадарския конник (същото изображение сега го има на монетата от петдесет стотинки) с надпис „Ханъ Крумъ“.  Та ето го значи конникът на Крум, който се поти в дланта на лирическия герой.
Да вървим нататък. Какъв е сюжетът на филма, който гледа лирическият герой? На шосе, на завой се получава пътно-транспортно произшествие – сблъскват се две луксозни лимузини, след което пламва любов между пича, който кара едната лимузина, и мацето, което шофира другата.
Какво неясно има тука? Подобна ситуация можем да видим в поне половината от холивудските бози, които денонощно се леят из телевизионните екрани и както е тръгнало, ще се леят „Докато свят светува“, понеже в тях има много, ама много „Дързост и красота“.
Лирическият герой на Вапцаров обаче не харесва този филм. Чувства се излъган. Защото на афиша пише „Една човешка драма“, а във филма няма и намек за истинските човешки драми – за гладните и безработните, за болните и умиращите в мизерия. Е, тук пък какво неясно има?
Мили деца, сладки мои зрелостници! Огледайте квартала, в който живеете, чуйте за какво се карат майките и бащите ви, вижте отчаяните и озлобени  лица на пътниците в трамвая, в тролейбуса, в метрото, пребройте колко бездомници спят по пейките в парка! Не ви ли се струва, нямате ли чувството, че поетът Вапцаров е писал това стихотворение вчера? Не преди седемдесет и пет години, а вчера, дори днес, дори преди половин час?
Каква беше схемата за ученическото съчинение? Увод, изложение, заключение, нали така? Ето че стигнахме до заключението... А то е следното: Поетът е писал толкова отдавна своята творба, а до ден-днешен тя все още е актуална! Това – първо. И второ – така са промили вашите мозъчета, скъпи деца, че трудно можете да осъзнаете първото! Както би рекъл Вапцаров – това е то, това е драмата, останалото е измама!