Какво стои зад разговора Путин - Тръмп

Андрей Шитов,
наблюдател на ТАСС*

Президентите на Русия и на САЩ Владимир Путин и Доналд Тръмп проведоха в петък (3 май - бел. ред.) телефонен разговор. Само по себе си това е добре, ако отчетем сегашното състояние на двустранните отношения. Но в Москва не бързат да се радват в очакване на промени.

Наскоро в руската столица бе на посещение Фиона Фил, президентската съветничка за Русия в Съвета за национална сигурност, и си помислих, че тогава са били съгласувани планове за лично общуване между лидерите. Но както ми каза един от осведомените руски специалисти, разговорът между президентите е бил поискан от американската страна буквално ден преди самото му провеждане. 

Първоначално като тема е била заявена Венецуела, но беседата започнала  със севернокорейската проблематика и се проточила. Според същия човек, ако се отчете и времето за превода, беседата е продължила "точно час и половина". 

Контрол над въоръженията за "трима"?

По-късно Тръмп разказа пред журналистите, че "много подробно" е обсъждал с руския си колега "възможността за тристранна сделка" за ядреното оръжие с участието на Китай. По думите му той уговарял това и с китайците и те "много биха искали да участват" в такава сделка. Но в официалното съобщение на Кремъл за проведения разговор бе споменато само, че е било "потвърдено двустранното желание за активизиране на диалога в различни области, включително по въпроси на стратегическата стабилност".

На молбата да се поясни защо тази тема не е била акцентирана още един наш експерт каза, че "в днешната американска терминология изобщо няма  никаква стратегическа стабилност", а има само "перспектива за контрол над въоръженията и възможни нови споразумения". По думите на експерта именно това е един от главните препъникамъни в досегашните отношения между Русия и САЩ - "Вашингтон прави ревизия на онова, което бе един от основополагащите елементи на диалога, продължаващ няколко десетилетия". "Концептуално те се отдръпват от това, което лежеше в основата (на такъв диалог). Не само практически, но и концептуално", уточни събеседникът.

Наред с това, по думите на същия този човек, "важно и не е лошо, че те отново заговориха за необходимостта от използването на контрола над въоръженията като средство за гарантиране на сигурността, включително собствената си".

Да се запази договорът за СНВ III

В САЩ независимите наблюдатели изхождат от това, че опитът да бъде въвлечен Китай в тристранно споразумение за контрол над въоръженията изначално е обречен на провал. "Да се споменава Китай има смисъл само в случая, ако смяташ да продължаваш договора за настъпателните въоръжения", каза пред журналисти служителката от неправителствения Център за контрол над въоръженията Александра Бел, която в миналото е работила в профилното подразделение на Държавния департамент на САЩ. Тя имаше предвид руско-американския договор за мерките по съкращаване и ограничаване на стратегическите настъпателни въоръжения (СНВ III). Неговият срок на действие изтича през 2021 година.

На въпрос дали думите на Тръмп наистина съответстват на готовността на Китай да се присъедини към ядрената сделка, първият от моите събеседници  отговори, че "ние нямаме такава информация от нашите китайски приятели, имаме по-скоро противоположна информация".

Вторият събеседник подчерта, че това трябва да се уточнява в Пекин, а що се отнася до Русия, то "ние не можем да ходатайстваме за чужди действия".

"Ние се обявяваме за това, че трябва да съхраним поне един от останалите големи двустранни договори в тази сфера - каза специалистът, имайки пред вид договора СНВ III. - Според нас това е по-земна и съответно по-реалистична задача от изследването на някаква тера инкогнита (неизвестна земя - бел. ред.) в тази сфера. 

"Идея" без "конкретизация"

Събеседниците са единодушни, че сам по себе си петъчният разговор между президентите не ознаменува някакъв особен завой в двустранния диалог между Русия и САЩ. Според първия от тях всичко си върви постарому. 

Вторият обаче се изказа по-дипломатично. Според него главното, което се е появило в разговора, е "двустранната позитивна заинтересованост от засилване на диалога по всички остри въпроси от дневния ред, който обхваща не само кризите в добре известните точки, но и положението в двустранните отношения".

Освен това вторият източник смята за положителен самия "стремеж на американската страна да разбере по-точно и по-конкретно същността на нашия подход към проблемите, за които всички говорят", включително Венецуела, въпроса с ядреното разоръжаване на Корейския полуостров, перспективите за регулиране на вътрешния конфликт в Украйна.

"Очевиден е един реален и конкретен интерес, за да се разбере по-добре къде стои Русия и какво трябва да се прави", каза този човек. Той увери, че Москва е "настроена и е готова да работи по всички азимути, които са приемливи и достъпни за Вашингтон", но в същото време подчерта, че "засега няма някакво взаимно разбирателство за бъдещите стъпки". Това се отнася и до възможността за обсъждане на нова двустранна среща на върха. По думите му тази тема "присъства като идея", но няма никаква конкретизация дори в близък план".

Противниците на Тръмп в САЩ се нахвърлиха с рязка критика върху него дори само заради разговора с руския му колега. "Тръмп не е в състояние да се противопостави на Путин", провъзгласи по Си Ен Ен една от "звездите" на тази телевизия Андерсън Купър. 

Вестник "Ню Йорк таймс" обърна внимание на думите на Тръмп, според когото Путин "сякаш се засмя", оценявайки доклада на Мълър за руския сговор с фразата "планината роди мишка".  Изданието дори уточни от служител на Белия дом, че телефонният разговор е бил без визуална връзка, ето защо се има предвид, че руският лидер се е "изсмял", а не засмял.   

На свой ред списание "Атлантик" публикува коментар със заглавието "Сюрреалистичен разговор на Тръмп с Владимир Путин" и го сравни със срещата им на върха през юни 2018 г. в Хелзинки. "Но не се надявайте, че реакцията ще бъде същата, както след Хелзинки", написа изданието, като имаше предвид миналогодишната вълна от нападки срещу президента на САЩ и спадналата му популярност сред избирателите. Ако преди отказът на Тръмп да защитава американските избори от чужда намеса шокираше, сега той изглежда очакван".

Уместно сравнение?

Американският президент пак заяви на домашните си критици, че от негова страна не е имало никакъв "предизборен сговор с Русия", както бе потвърдено и от разследването на Мълър.

Но сравнението с Хелзинки изглежда наистина уместно. Тогава срещата породи множество очаквания, които се оказаха несбъднати. Сега такива смели надежди сигурно вече никой не питае. 

"Моментът, избран за телефонното обаждане, две седмици след публикуването на доклада на Мълър, подсказва, че президентът е нетърпелив да разпръсне облаците от подозрения относно контактите му с Москва и да се върне към политиката на по-топли отношения с Русия, която той обеща да провежда, когато бе кандидат-президент", пише още "Ню Йорк таймс". Но отново се вижда и дълбокият разрив между личното отношение на Тръмп към Путин и по-твърдият подход на неговата администрация към руските власти". 

Както каза вторият от събеседниците ми, в днешните двустранни отношения наистина "липсва доверие, особено като се отчетат всекидневните публични сигнали, които идват от Вашингтон". 

Но диалогът не спира и буквално днес (6 май - бел. ред.) във Финландия трябва да се срещнат първите дипломати на двете страни (Лавров и Помпео се срещнаха и се договориха за втора среща  в Сочи на 14 май - бел. ред.). Според експерта "министрите ще продължат от мястото, на което се спряха президентите". 

* Препечатваме статията от tass.ru