Какво става?

Пламен Станкулов

Дълго време и аз, и безброй социалисти задаваме въпроса - защо и какво става в нашата партия. Отговори отгоре няма, но има видими резултати - наказателни вотове, провал 2014 г., провал 2015 г., и от користни изчаквателни позиции искания за оставка само на председателя (забравяме, че имаме колективни органи). Не случайно членовете подсещаха "вие там горе, слезте долу, но този път ние да говорим, а вие да слушате" и че "от извора трябва да извира чиста вода". А там "горе": удари под и над кръста, леви крушета и гамбити, молове, елити и нива, кръгове приятелски и по интереси, фараони, феодали, милионерчета и тройки, тапи, но да не изреждам всичко казано от социалисти пред медиите, а не на уставните места. Стигна се до абсурда активистът  по създаването на АБВ Кирил Добрев в ефир да пожелава "ние, по-възрастното поколение, по-бързо физически да си отидем" за да може той, забележете той, да "оправи" партията. Свикнахме едни и същи хора да се изказват в различна тоналност на конгресите, с отегчение да наблюдаваме битките на "егото" на активисти, да се приемат декларации и опорни точки. Ръкопляскаме, скандираме "победа" и давай по-бързо да свършваме. Срещу нас политическият ни елит поседи малко в деловия президиум под прожекторите, за да го видят, и хайде в задната стаичка - няма какво те да слушат нас, те са на високо ниво и всичко им е ясно. Вие там "горе" мълчахте, но ние "долу" не, на предателските действия и фриволните изказвания на отделни социалисти, на явлението Георги Кадиев, който през 2013 г. обяви, че не го интересува Устава, а през 2014 г. - че БСП е едно "блато" и със самодоволство се кандидатира за председател на партията. Това е един вирус, който заразява и надолу. Затова пък един достоен социалист, проф. Вагенщайн, направи опит чрез статията си "Что делать" да ни върне в лоното на социалистическата идея, на нейната чистота и морал. Отново мълчание. По-лесно бе да не се нарушава статуквото. В ход е омръзналата вече политическа фразеология: ние сме единствената лява алтернатива, ние сме единствената опозиция, ние сме най-демократичната партия, ние сме най-автентичната партия, ние работим за хората и т.н. А днес самодоволно оставаме втора политическа сила, БСП е виновна, избирателят не ни разбра, БСП трябва да се промени, персоналната отговорност да се подмени с колективната, а след това пак да ни изберат. Не чух и не прочетох досега един адекватен анализ за следното:
- защо на много места кандидатите ни за кметове имат по-малък процент от този за листата (София, Пловдив, Варна, Бургас, Монтана, Видин, Лом, Девня, Бяла, Добрич, Карлово, Сандански, Банско, Чепеларе и т.н.);
- защо на много места водачите на листи получават по-малко преференции от другите, въпреки че те са защитени от Изборния кодекс;
- срамът и отговорността, че на отделни места БСП вече е на 4-5 място и отчайващите резултати: в община Девня за кмет 1,44%, а за листа 2,65%: Сандански - съответно 3,73% и 3,95%; Аврен - съответно 5,13% и 6,25%; Лом 4,89% и 6,97%,; Грамада 4,29 и 6,49% и много още.
Справедливо ли е Софийската и Варненската организации с постоянно слаби резултати на различните избори, всеобхватно да консумират партийната, политическата и административна власт. Не си спомням, др. Паргов, да сте организирали и провели каквото и да е мероприятие без нашето, от провинцията, участие (няма дори и кой да носи червените знамена), а да не питам къде ви е избирателният актив към всяка СИК. Справедливо ли е Софийската организация със своите 65 000 гласа да реализира четиримата евродепутати, но с помощта на нашите 380 000 гласа. Справедливо ли е социалисти с нечисти и кариеристични подбуди да искат оставката на поредния председател на БСП, а за други да няма персонална отговорност. Справедливо ли е неподготвени кадри да заемат отговорни длъжности (секретар на НС на БСП и др.). Еднакъв ли е и справедлив ли е аршинът на отговорността на общинските организации, постигнали по-нисък резултат от националния. Докога чрез БСП приятелски, консуматорски и фамилни кръгове ще се "уреждат". Справедливо и морално ли е редовите социалисти и избиратели да износват скъсаните си обувки, а други "другари" да се хвалят с такива от 1000 лв. За последните години не си спомням на конгресите да сме обсъждали задълбочено: организационно-политическото и идеологическото състояние на партията; изпълнението на партийните решения и партийната дисциплина; за критериите, реализацията на кадрите на БСП и кариеризма. Да, проблемите и негативните процеси в БСП са доста и не са от вчера. И тук отново проф. Вагенщайн - Что делать. Скромно от моя партийно-политически опит и без да систематизирам, ще предложа:
- До края на 2015 г. провеждане на заседание на 48-я конгрес по няколко важни въпроса: анализ на тежката загуба на Местни избори-2015 г.; състоянието и процесите в БСП и очертаване рамките на предстоящата отчетно-изборна кампания през 2016 г.;
- Изграждане и работа на групи от компетентни и с по-голям опит и стаж в партийната работа социалисти за проучване и включване на изменения на Устава, обхващащи: статут и функции на Областните съвети на БСП; за практически необходимия стаж за участие в ръководни органи в БСП (сега той е една предпоставка за развихряне на кариеризма в рамките на партията); необходимостта от привилегии на обединенията в БСП и за квотите; за начините на формиране и избиране на НС на БСП и ОПКК и необходимостта от равнопоставеност и други, но защо не и за демократическия централизъм. Бих предложил заседанието да бъде закрито и с по-голяма продължителност.
Др. Миков, болката "долу" е голяма, която вече избуява и в гняв. Станахте председател само с две, но силни думи - социалистическата идея. Имате възможности, авторитет и сили за решителни уставни действия. Не ни трябват протегнати нечисти ръце на други леви формации. Сами можем, но и трябва в името на Партията да възстановим нейния авторитет и значимост в обществено-политическия живот на страната ни. Нашата сила е в социалистическата идея, и затова да подредим къщичката си.