Какво стана с "нула проблеми със съседите" на Турция?

Гражданската война в Сирия и активната роля  на Турция в събитията в и около Сирия откроиха и една друга тема относно външната политика на нашата голяма и просперираща в момента съседка. Проф. Давутоглу, външен министър на страната, още преди десетилетие даде гласност на една от новите стратегии на турската политика, а именно "нулеви проблеми със съседите". И докато Турция бе в забележително ползотворни отношения с Израел, Иран и Сирия, тази концепция имаше своята конкретна реализация. Поне според турските медии.
Времената и събитията, развихрянето на т.нар. Арабска пролет, разместванията в пластовете на геополитиката и новите световни играчи на сцената, всеки със своите интереси и стратегии в дългосрочен план, поставиха не само на изпитание тази теория, но доведоха и до нова студена война между Турция и някои нейни съседи.
В момента отношенията на Турция с Иран са именно в сутиация на "студена война", както се изразяват водещи турски анализатори. Независимо от сключените договори за доставка на ирански нефт за тази и следващи години, противно на натиск от страна на САЩ, видни представители на турското правителство остро критикуват иранския режим и изказват разочарование от промяната на отношенията. Не са случайни тези оценки и "ахилесовата пета" на Турция, кюрдският въпрос, е в основата на опасенията за дестабилизиране на страната вследствие на ирански натиск. Обикновено нерешеният кюрдски въпрос се използва за натиск и отвътре, и отвън, но сега ситуацията е усложнена поради войната в Сирия, важен съюзник на Иран. И от ролята на Турция в тези събития. Знае се, че сред депутатите в Анкара, както и сред ислямистите, в т.ч. и интелектуалци, има достатъчно привърженици на режима в Иран, поради което и правителството обикновено подкрепя в една или друга степен на международната сцена Техеран. Да не говорим, че вратите за икономическа активност са широко отворени, така както търговските и бизнес отношения на Турция и Русия не страдат от разнопосочните им позиции по отношение на Сирия.
Турция си дава сметка,че Иран има по-добра позиция в двустранните отношения, защото зимата е на прага и се разчита на иранския газ да задоволи нуждите, а и Техеран е внесъл от страната злато на стойност повече от 7 млрд. долара само от началото на тази година. Влошаването на отношенията може наистина да ги "нарани икономически", но при всички случаи Иран е в по-изгодна позиция. Той е и в състояние да използва кюрдите, Хизбула или дори "спящи ислямистки клетки" при дадени обстоятелства и това определено безпокои Анкара поради опасност от дестабилизация. Кюрдите са активизирали своята дейност по границите и Турция не намира вече съдействие от страна на иранските власти в това отношение, въпреки поети преди време задължения в тази посока, в т.ч. и от страна на иранското разузнаване. Кюрските групи  вече не се активизират само при обявяване на построяването на нови газопроводи, с което обикновено ги отлагат или спират, поради увеличени разходи за сигурност, но и поради политически въпроси, засягащи региона, например ситуацията със Сирия и очакваната промяна на сферите на влияние или други размествания. Така по отношение на съседа Иран теорията за "нулеви проблеми" няма покритие, а сривът в отношенията с Израел, да не говорим със Сирия, само потвърждава този извод.
Още повече,че се наблюдават действия и във връзка с разширяване на конфликтите, като се разгарят и т.нар. сектантски конфликти. Особено по границите на Турция, защото там е ситуирано население, което, макар и мюсюлманско, в повечето случаи е от друго направление на тази религия. Например в арабската провинция Хатай живеят алауити, към които принадлежи и Асад, и тази част от настояща Турция е била повод за многобройни дискусии, дори яростни спорове, между Дамаск и Анкара, защото през 1937 година там е имало независима държава под френска администрация,но по-късно е присъединена към Турция. Добрите отношения между Турция и Сирия са водели до потушаване на диспутите и противоречията, но сега, в тази война, населението няма как да не застане на страната на Асад, и се появяват групи, които политизират обстановката и активизират населението в това направление. Турция ги нарича терористи, но целта на тези хора е да привлекат 500-хилядното население на Хатай в обстановка, която да принуди Турция да отстъпи от позициите си на анти-Асад. Отново няма "нулеви проблеми", даже проблемите се увеличават и не е ясно дали продължителна война в Сирия ще доведе до стабилност и сигурност по тези граници.
Изблиците на насилие там, противопоставянето на алауити, алевити /част от алауитите/, а да не говорим за шиити и сунити, говори за нерешени не само въпроси на религиозна основа, но и за поредното използване на религиозните общности в решаването на светски дела. В случая "битката на Титаните" за сфери на влияние в регион, повече от богат на енергийни източници, които трябва да стигнат до Запада, каквото и да струва това. Не само водата и храните стават проблем на човечеството. Енергийните източници не са вечни. Интересите са вечни. А за постигането им приятелите могат да се променят и тогава всяка теория за "нулеви проблеми" издиша. Дори и присъствието на шефа на ЦРУ в Истанбул тези дни и секретният характер на това посещение не може да скрие факта, че несигурността на ситуацията в Сирия се засилва, сътрудничеството в регионален мащаб търпи спад, а тревогата е обща.
За нас остава да следим процесите, да правим изводите и да не забравяме, че сме на Балканите, където тази теория на проф. Давутоглу по презумпция също се прилага. Въпросът е, че и Балканите са заредени с изненади, и дори без енергийни източници има достатъчно поводи за дестабилизация. Ще съумеем ли да сме стабилизиращ фактор?