Какво следва оттук нататък за Хизбула, Израел, Сирия и Иран?

Джим Муир
Би Би Си нюз


Бейрут - В един размирен и бързо променящ се регион, "Хизбула" се оказва изправена пред безпрецедентен набор от заплахи и предизвикателства. Дали ще бъде фатално отслабена, ако нейният стратегически съюзник, сирийският режим, рухне? Дали ще бъде въвлечена в (или ще предизвика) опустошителна война с Израел, ако Иран, друг неин стратегически съюзник, бъде атакуван заради ядрените му амбиции - или дори ако не бъде атакуван? Ще се окаже ли въвлечена във фракционна гражданска война със сунитите в Ливан, особено ако Сирия се разпадне и регионът изпадне в процес на религиозна балканизация? Отгоре на всички тези съвсем реални възможности, екстремисткото шиитско движение е изправено пред допълнителна международна критика и изолация след обвинението на България, че стои зад бомбената атака, която уби петима израелски туристи в черноморския курорт Бургас през юли. Може би също така е трябвало да изтърпи плесница от израелците на 30 януари, когато техни изтребители удариха, както твърдят американски източници, пратка с оръжия, предназначена за "Хизбула", във военен център вътре в Сирия. Това породи опасения от по-широк регионален конфликт. Като се има предвид деликатната, сложна и взривоопасна ситуация, в която се намира "Хизбула", не е изненадващо, че и политическите лидери, и официалните лица се въздържат и практически не дават интервюта за медии тези дни, за да споделят мнението си по горните въпроси. Но мнозина наблюдатели и анализатори изглежда са съгласни, че макар всички тези мрачни сценарии да остават повече от възможни, те в никакъв случай не са неизбежни и е напълно възможно да не се случат.
Що се отнася до още една война с Израел, "Хизбула" без съмнение е увеличила арсенала си след последния конфликт през 2006 г., независимо от това какво ще стане със запасите от ракетни и химически оръжия на Сирия. Макар някои наблюдатели да смятат, че достигането на "критична маса" на подготовка и от двете страни може да означава, че конфликтът е неизбежен в крайна сметка, в момента със сигурност липсва усещане, че която и да е от тях си търси повод за война. Въпреки дисбаланса на силите в този, по общопризнато мнение, асиметричен двубой, западни дипломати са убедени, че при наличието на ракети на "Хизбула" с голям обсег, разположени в северната част на долината Бекаа, и на ракети с по-малък обсег по на юг, Израел е заплашен от три-четири седмици на опустошителни боеве, ако избухне нова война. Ако оставим реториката настрана, "Хизбула" също знае, че ако отново избухне война с Израел, висока цена ще трябва да платят не само предимно шиитските градове и села от Южен Ливан и южните предградия на Бейрут. Израелските лидери дадоха ясно да се разбере, че инфраструктурни и държавни обекти също ще бъдат смятани за законна мишена, особено сега, когато "Хизбула" е основната сила зад правителството в Бейрут. Огромните частни и държавни инвестиции във възстановяването след войната от 2006 г. ще бъдат загубени. Ислямисткото движение е наясно, че това не е нещо, в което да се впусне с лека ръка, и че собствената й шиитска общност ще пострада най-силно, затова стриктно спазва примирието, което сложи край на военните действия през 2006 г. "Тя няма интерес да започва война, нито пък израелците, които виждат как цялата регионална сцена се развива в тяхна полза", заяви един шиитски източник. Така че щом "Хизбула" е оставена на мира в чисто ливански контекст, няма причина да се смята, че още една война между нея и Израел непременно ще се случи.
Развитието на събитията в Сирия може би също няма да успее да предизвика още една такава война, ако може да се съди по въздушния удар от 30 януари. Ако предназначени за "Хизбула" оръжия действително са били поразени, движението явно е решило да не го възприема като директна провокация. Дипломати казват, че Израел е побързал да ги увери неофициално, че не са били атакувани цели в Ливан. Но една голяма израелска или американска атака срещу ядрени съоръжения на Иран би направила нов сблъсък между "Хизбула" и Израел почти (но не напълно) неизбежен, предвид неоспоримия статут на движението като стратегически ирански съюзник. Въпреки това някои шиитски анализатори са убедени, че все още е възможно да бъде постигнато американско-иранско разбирателство, което да осуети този сценарий. Що се отнася до нов рунд на вътрешен конфликт в Ливан, където "Хизбула" влезе в кървав сблъсък със сунити и друзи през 2008 г., също липсва усещане, че движението се стреми към конфликт, въпреки задълбочаващите се религиозни и политически вражди заради Сирия. По ирония на съдбата, някои западни дипломати дори стигнаха дотам да смятат шиитската групировка за фактор за стабилност в ливанското уравнение. "Нашите интереси не са напълно противоположни", заяви един от тях.
"Хизбула" е естествен противовес на вдъхващите повече страхове радикални сунитски джихадисти салафити, които са се окопали дълбоко в Триполи (и по-малко в други сунитски райони) и са смятани за непредвидим фактор. Изненадващо здравият и устойчив съюз на "Хизбула" с християнската фракция на бившия генерал Мишел Аун й позволява в известен смисъл да се представя като защитник и на християните, а не само на шиитите. От началото на 2011 г. групировката е силата зад просирийското ливанско правителство. Приписва й се заслугата, че ръководи министерствата по-ефективно и некорумпирано от повечето други партии, макар че участието й във властта не й позволи да избегне част от вината за инфлацията, безработицата, прекъсванията на тока и корупцията. Това може би я е лишило от част от блясъка й на шиитската политическа арена, където въпреки всичко обаче тя остава доминиращата сила. Някои шиитски наблюдатели виждат в тазгодишните парламентарни избори (очаквани през юни, но все още заложник на неуреден спор за нов изборен закон) "детерминанта" в усилията на "Хизбула" да консолидира позицията си на ливанската политическа сцена, за да има солидна база, от която да посрещне бъдещите предизвикателства, каквито и да са те. "Тя е длъжна да има силна локална база поради регионални съображения. Хизбула заема все по-голяма регионална роля", заяви един от тях. Тази регионална роля най-очевидно личи в Сирия, където Хизбула се опитва, възможно най-дискретно, да подпомогне стратегическия си съюзник. Смята се, че нейни бойци помагат за защитата на шиитски села в провинция Хомс и на важния шиитски храм Саида Зейнаб в южните околности на Дамаск, както и че осигуряват тактически съвети и обучение в градски бой на сирийските сили. Някои дипломати са изненадани, че "Хизбула" не е ангажирана повече в помощта за сирийския режим. Те и някои други наблюдатели смятат, че движението не е сериозно отслабено на този етап от събитията в Сирия и че дори ако режимът падне, "Хизбула" ще продължи да получава оръжия от Иран по други пътища. "В този момент Сирия се нуждае от "Хизбула" повече, отколкото обратното", заяви шиитски наблюдател.
Що се отнася до българското обвинение за отговорността на Хизбула за атентата срещу туристите в Бургас, то вероятно ще се окаже леко политическо неудобство, но няма да промени хода на историята. Западни дипломати, които се надявали "Хизбула" да напредне по пътя на умереността и политическия диалог, били разтревожени, когато българското правителство им предоставило, според израза на един от тях, "неопровержими доказателства" за съпричастността на групировката в бомбения атентат. Вместо да подновят диалога, прекъснат през 2008 г. заради обвиненията, че "Хизбула" обучава иракски екстремисти, нападащи западните сили в Ирак, британски длъжностни лица сега се оказват начело на онези, които настояват "Хизбула" да бъде добавена към европейския списък на терористични организации. Хизбула изглежда едва ли ще загуби съня си заради това. "Всички тези обвинения срещу "Хизбула" няма да имат ефект и няма да променят фактите или реалностите на терена", заяви шейх Наим Касем, заместник-водач на движението.