Какво ще ни кажеш, г-н Юнкер?

Валентина Симеонова

Първата си реч за състоянието на Европейския съюз, откакто е избран на поста председател на Европейската комисия, Жан-Клод Юнкер ще произнесе в сряда. Той ще обсъди с евродепутатите основните предизвикателства пред ЕС и ще изложи идеите на ЕК за пътя пред Европа. Днес тя е изправена пред толкова предизвикателства - и вътрешни, и външни, че по-скоро това е път заникъде.
Какво ще ни кажеш, г-н Юнкер? Какво да очакваме ние, европейските граждани, от европейските институции? Сигурно е едно - нищо ново няма да чуем. Все старите политически приказки, наглед сложни, но всъщност изпразнени от каквото и да е било съдържание.

Днес доверието в ЕС е подкопано до краен предел, все по-разединен е европейският проект, евроскептицизмът печели все повече привърженици. Дотук доведе политиката му, неспособна да се справи с редицата кризи, които го връхлитат. Или поне да бе опитал да работи за гражданите, в чийто интерес непрестанно се зарича. А не да защитава яростно корпоративните интереси - ето миналата седмица стана ясно, че Еврокомисията възпрепятства работата на специално създадената от Европейския парламент комисия за разследване на данъчните практики в страните членки. Брюксел, превърнал се в бюрократската машина, която бълва на конвейер директиви, регламенти, препоръки - кои от кои по-безсмислени, изглежда все по-далечен и неразбираем. И ненужен. А на фона на все по-обедняващия европейски гражданин джобът на еврочиновника - същия този вездесъщ измисляч, се пълни ли, пълни... "Решението" на гръцката криза пък недвусмислено показа кой ръководи парада.
На арената на външната политика европейските лидери се представят също толкова зле. Очевидно не ги плаши все по-залязващото им влияние на международната сцена и превръщането им в сателити на американската външна политика.
Безспорно мигрантският натиск е най-голямата криза пред Европа днес. И както се вижда, Старият континент отново няма силите да се справи. Разединението сред европейските лидери по темата е голямо и се търсят решения само на парче - когато ножът опре до кокала, се действа като при пожарна команда. Но пак със закъснение, мъчейки се да се справят с последствията, а не с причините. Липсва единна европейска миграционна политика. Ето срещите на военните и външните министри на ЕС миналата седмица завършиха без никакви решения. А канцлерът Меркел и други влиятелни европейски лидери твърде късно проявиха някаква активност - може би чакаха да започне официално работният сезон. Или пък се стреснаха от обиколилата света снимка на 3-годишното дете от сирийския град Кобане, изхвърлено на турския бряг. Само че неговото име го научихме, а всичките онези оставащи неизвестни за широката общественост невинни жертви на геополитическите стремления на великите сили кой ще ги види, кой ще ги съжали?
"Казвахме ви го отново и отново, но кой ни слуша? През последните 8 години европейските граждани скандираха, писаха, демонстрираха, обявяваха се срещу властта на корпорациите и банките. Вие вече знаете какво искаме от вас. Плащаме ви, за да го осъществите. Просто го направете!" Този коментар на фейсбук страницата на Европарламента най-точно изразява гласа на европейските граждани. Само че няма кой да го чуе.
Както и никой не чува ропота им срещу ТТИП - докато подписката срещу готвеното споразумение събра над 2 млн. и 600 хил. и темповете на подкрепа непрестанно се увеличават, премиерите на Испания и Великобритания настояват за сделка до края на годината...