Какво означава за Украйна победата на Зеленски

Фьодор Лукянов*

Случи се немислимото. Комедиантът Владимир Зеленски стана президент на Украйна. Това говори много за състоянието на обществото. По същество политическата класа претърпя фиаско. Голяма част от населението предпочете екранния образ, сценичната илюзия, привлекателното амплоа пред всякакви реални варианти.

През почти трите десетилетия независимост Украйна се движи по повтаряща се траектория. Сменяха се лидери, ориентирани ту към отдалечаването от Русия, ту към нормализирането на отношенията. Първият, третият и петият президент (Кравчук, Юшченко и Порошенко) са представители на условно антируското течение. Вторият, четвъртият и шестият (Кучма, Янукович и сега Зеленски) са породени от необходимостта да установяват връзки с Москва, които по различни причини са важни за голям процент от населението.

Редуването е закономерно

Украйна е притисната между основните центрове на привличане не само геополитически, но и културно-емоционално. Интересно е друго. Всички представители на първото направление доста бързо губиха популярност и отпадаха от битката за преизбиране, често с пълно фиаско (през 2010 г. Юшченко дори не успя да стигне до балотаж, Порошенко сега също загуби с позорен резултат). А онези, които предпочетоха да балансират, опитвайки се да изградят продуктивни отношения с Москва, се сблъскваха с твърдата съпротива на прозападните сили и приключваха на границата (Кучма) или отвъд границата (Янукович) на силовото отстраняване от власт.

В тази връзка е трудно да не поразсъждаваме за същността на методите, използвани от геополитическите конкуренти (Русия и Запада) в битката за Украйна. 

Влиянието на Русия се базира на дълбоки културно-исторически връзки, икономическа взаимосвързаност, многовековна традиция за съвместно съществуване, чиято сила у нас се е случвало да бъде надценявана, но пък на Запад фатално недооцениха. Привличането на Русия винаги е имало изключително консервативен характер за запазване на установения ред, руската страна никога не е предлагала конкретна идея, модел на съвместно развитие. Концепцията за "Руския свят" не се брои. Тя възниква като реакция срещу крайния форсмажор, а опитът да се използва като "оръжие за възмездие" на практика ликвидира тази концепция.

Обратно, западният проект е проактивен и е насочен към революционни реформи. Действеността на европейските стремежи се корени в мощната идеологическа база, в гравитацията към европейския модел като олицетворение на прогресивния и правилен държавен и обществен модел. А тъй като всички постсъветски държави волю или неволю трябваше да заложат на откъсването си от Русия, за да докажат своята самостоятелност, западният план, разбира се, се оказа търсен от политическите сили.

Зеленски сякаш естествено се вписва в схемата на редуванията, описана по-горе. Има обаче основание да се предположи, че с този най-необичаен лидер Украйна 

наистина ще влезе в нова реалност 

причината за която отново не е толкова в страната, колкото извън нея.

Предишният тип противопоставяне по линията Русия - Запад, което определяше украинската политика в продължение на почти 30 години, може да приключи. Последните 5 години конкурентните външни сили изчерпаха максимума на своите възможности. Едни (Западът) искаха да извадят окончателно Украйна от предишния път и да я вкарат "в правилния". Другите (Русия) се стремяха да не допуснат това. 

Предишното движение на Евросъюза сега просто е невъзможно. Първо, има твърде много сериозни вътрешни проблеми, за да се възобнови експанзията. Второ, ако се говори за някакви икономически интереси на единна Европа, те прекрасно са реализирани в прословутия Договор за асоциация, заради който през 2013 г. започна цялата каша. Но по-дълбокото въвличане на Украйна ще принуди ЕС да поема допълнителни задължения, а това никой не желае да прави.  

Москва има повече стимули за по-активно участие. Сега се осъзнава, че зависимостта от Украйна прави Русия уязвима, затова връщането към стратегическо сътрудничество няма да има. Това обаче не изключва търговско-икономическо сътрудничество, където това е изгодно, но в сфери, които са лесно заменими. 

Руската културна сфера доказа своята жизненост, устойчивост пред целенасочените усилия за нейното ограничаване и съкращаване. Пет години след ожесточения конфликт на Украйна срещу Русия и като последица срещу всичко руско накрая победи рускоезичен кандидат. А президентът, който заложи на антируската политика, трябваше публично да напомня, че свободно и до съвършенство говори руски. 

Мнозинството рускоезично население на Украйна не подкрепи "Руския свят", 

но решително се възпротиви срещу "Антируския свят"

Това може да се формулира и по следния начин: украинското общество, включително неговата рускоговоряща част, се обявява за запазването и укрепването на собствената държава, но не на откровено антируска основа. Това е криволичеща ситуация, която изисква от Москва тънка обмислена политика и необходимост да се осъзнае какво следва от подобен феномен.  

Какъв политически модел ще възтържествува при Зеленски? Засега най-вероятно изглежда установяването на пълномащабно олигархическо управление, където групите с финансово-икономически интереси ще бъдат представени в доста обновен парламент, а задачата на президента ще бъде да олицетворява смяната на посоките за пред народа. 

Впрочем не бива да се отписват от сметките и други варианти. Украйна е твърде специфична, но може да бъдат намерени някои аналози в съседство. От една страна е Армения, където на вълната на масовата умора на населението от втръсналата власт изплува малко известен политик популист, който не бе известен с кой знае какво преди това. За броени месеци бе извършено  радикално обновяване на управляващия слой. За добро или лошо все още е трудно да се каже, но промените бяха отговор на явна потребност в обществото, а победителите получиха убедителен мандат.

От друга страна е Грузия от началния период на "Грузинската мечта". Умората от неврастеничното управление на Михаил Саакашвили доведе до успех на немного обаятелни технократи. При тях политиката не се промени принципно, но крайностите веднага бяха минимизирани и бе премахната екзалтацията. Нормализирането на грузино-руските отношения, най-вече на хуманитарните и икономическите, вече се посочваше като пример за бъдещите връзки между Украйна и Русия. Има място за паралел, но мащабът е много различен. Украйна има несъпоставима с Грузия стратегическа значимост. Но най-важното е, че Грузия няма проблем със самоидентификацията, необходимостта да доказва на себе си и на другите, че тя не е Русия. Украйна има такъв проблем и това оставя дълбок отпечатък върху политиката. 

Накрая третият модел е Молдова. Това е политическа система, в която бизнес интересите и свързаните с нея околовластови комбинации напълно изтласкаха останалото съдържание. Молдовският пример е твърде карикатурен (единствен магнат, който дърпа конците на всички, като по необходимост променя идеологията и жонглира с партиите). Има достатъчно сходства, видими с просто око, включително неконтролирани от властта територии. Но Украйна е по-многообразна и по-богата, там е невъзможна монополизация на политическото влияние - нито официално, нито неофициално. Но самата схема, при която президентът нещо олицетворява, но не управлява нищо, трябва да се има предвид от Зеленски.  

Пред Украйна се открива шансът (може би за пръв път след разпада на СССР) за собствена стратегия за независимост. Такава стратегия, която няма да се гради върху мнимия избор между Русия и Запада. Той и преди изглеждаше измислен, а сега напълно се изпарява заради промените в целите на съседните големи играчи.

*Фьодор Лукянов е главен редактор на сп. "Русия в глобалната политика", ръководи Съвета по външна политика на Русия и е научен директор на Международния дискусионен клуб "Валдай".