Какво ни сочи Сочи

Преговорите на първия дипломат на САЩ Майкъл Помпео с Путин и Лавров в Сочи породиха разнопосочни, дори противоположни реакции. Струва ми се, че преувеличават както онези, които видяха някакъв пробив в тях, така и другите, според които няма съществено мръдване от мъртвата точка. Напротив, в Сочи мръдването стана, при това окуражаващо. Но пробив никой не е и очаквал. 

И все пак са направени начални стъпки, които дават шанс за нормализиране на отношенията САЩ - Русия. В Сочи имаше съгласие или поне основа за съгласие по Сирия, Афганистан и Корейския полуостров. В бъдеще към тях може да се "прикачи" и проблемът със стратегическите въоръжения. 

Показателен бе политическият мизансцен на Сочи. Докладът на спецпрокурора Робърт Мълър, който отхвърли предизборен сговор на Тръмп с Русия, излезе на 18 април. И след това, за 28 дни, се случиха телефонният разговор Тръмп - Путин, първата среща Помпео - Лавров във Финландия, сигналът на Тръмп, че е готов за среща с Путин идния месец и сега Сочи. На езика на дипломацията това си е спринт. Тръмп сякаш е стискал зъби до излизането на доклада, за да се пусне по пистата на американо-руското възстановяване. Той несъмнено има много трески за дялане, но не може да му се отрече, че проявява разум спрямо Русия. 

Мизансценът подсказва, че той ще продължава да бъде много активен относно Русия - за да се реваншира срещу политическите си противници. А поле за такъв реванш има. Първо, догодина той ще се кандидатира за преизбиране. Второ, вече излизат разкрития, че в изборите през 2016 се е месила не Русия, а Украйна - срещу него и в полза на Клинтън. След като козът "Рашагейт" пропадна, сега Тръмп държи картата "Украйнагейт". А с нея той ще може да парира ходовете на противниците срещу нормализирането на отношенията с Русия.