24 Август 2019събота10:15 ч.

След преговорите Майк Помпео (вляво) и Сергей Лавров дадоха съвместна пресконференция. Това бе знак, че преговорите не са били провал, макар че не се оказаха и пробив. По-скоро са трасирали посоката, по която може да се стигне и до пробив, при определени

Геополитика

Какво ни сочи диалогът в Сочи

В черноморския град Русия и САЩ се разделиха с една договореност, някои "конкретни стъпки" и много въпросителни

/ брой: 95

автор:Юри Михалков

visibility 509

Ако трябва да поставим оценка на проведените на 14 май в Сочи преговори на американския дипломат щ1 Майкъл Помпео с Владимир Путин и Сергей Лавров, тя ще бъде някъде между среден и добър. Може би най-точна ще бъде оценката добър 3,50. По някои дисциплини диалогът заслужава отличен, по други добър, а по трети слаб. Така средноаритметично се получава това 3,50. Не само навремето, но и сега се поставят оценки, които спират на половинката, а не само на цялото число. 

Шестичката е заради договореността между Лавров и Помпео още в близко бъдеще да започне експертен диалог за стратегическата стабилност и контрола над въоръженията. Предвижда се и диалог между политолози, дипломати за сглобяване на разпадналите се двустранни отношения, а също и задействането на бизнес съвет за взаимодействие между предприемачите. С една дума, задвижва се механизъм за възстановяване и eвентуалното по-нататъшно развитие на отношенията и диалога Русия - САЩ. Страните се съгласиха, че "трябва да се постараят да предприемат практически стъпки за оправяне на създалата се ситуация (в двустранните отношения)", оцени Лавров. Това всъщност е и единственият реален резултат от диалога. Отделно в Сочи стана ясно, че се урежда срещата на върха Тръмп - Путин следващия месец в Япония, която ще е домакин на Г-20. 

Цяла група от преговорените дисциплини заслужава "добър" 

- Корейския полуостров, Афганистан и  сирийското регулиране. Ако се съди от изказванията на Майк Помпео, по тях двете  страни имат общи интереси. За полуострова той сподели пред съпровождащите го журналисти, че  "руснаците са заинтересовани да се гарантира, че в този регион няма свободно да се разпространяват ядрени материали. Те граничат със Северна Корея". Путин пък "разбира, че САЩ стоят начело на този процес". За Афганистан той каза, че е постигнато "наистина конструктивно придвижване" и двете страни са заинтересовани да се неутрализира терористичната заплаха срещу тях от тази държава. Това означава, че са заинтересовани и от примирие с участието на "Движението Талибан" във властта. Впрочем и двете страни водят преговори с него. По Сирия държавният секретар разкри, че са били обсъдени "конкретни стъпки" и двете страни могат да работят съвместно за деблокирането на политическия процес и сформирането на конституционния комитет, който трябва да изработи бъдещата конституция на Сирия. "Имаше определени неща, които може да направим и ние, и те. Много съм доволен от тази част на разговора", добави гостът. Фразата с нещата, "които може да направим и ние, и те", може да се разчете, че  Русия е склонна да натисне Асад, който да приеме по-широк кръг представители в комитета, а САЩ пък да убедят кюрдските си протежета да не искат отцепване или конфедерация.

В същото време има много въпросителни как точно да се материализират общите интереси в тези три сфери. Очевидно е, че Помпео е настоявал Русия да въздейства върху КНДР и тя едва ли му е отказала. Но Пхенян и Вашингтон имат различни подходи. Ким Чен Ун настоява за поетапно ядрено разоръжаване на страната си, но иска да види и поетапно намаляване или отменяне на санкциите. Докато Тръмп иска решение от раз - пълно отменяне на санкциите само след пълно ядрено разоръжаване. Ако Ким и Тръмп не коригират подходите си, как ли Русия ще посредничи успешно? 

От сметките не бива да се изключва и Китай, който е нещо като ментор на КНДР. Ако обаче Пекин реши да отмъщава на САЩ заради търговската война, общият интерес на Русия и САЩ по разоръжаването на полуострова едва ли ще даде значими резултати.  

Важно за Русия и САЩ в Афганистан е талибаните, независимо дали управляват или не, да не се съюзят я с "Ислямска държава", я с "Ал Кайда". Но Русия трябва да има едно наум в повече. За Америка е навик да прибягва до двойни стандарти и в Сирия тя се сдуши с терористите уж за борба срещу тероризма, но всъщност срещу Кремъл (и президента Башар Асад).  Москва трябва да бъде нащрек дали зад регулирането в Афганистан американците не са изработили талибаните срещу руските интереси. 

Много капани крие сирийското регулиране 

След успешните военни действия на тройката Москва, Дамаск и Техеран напоследък на повърхността изплуват разногласия между тях. Русия се натъква на нежеланието на Асад да се върнат бежанците, защото той виждал в тяхно лице бъдеща заплаха за управлението си. Връщането впрочем ще е от полза за Европа. Иран вече действа на своя глава, за да засилва влиянието си в Сирия и региона и да застрашава Израел, а Кремъл, изглежда, е изчерпал начините си да го озаптява въпреки поетите през Израел ангажименти. При такава ситуация САЩ като покровител на Израел няма да стоят със скръстени ръце, което донякъде обяснява и последното изостряне на ситуацията с Иран. Има и въпросителни по окончателното смазване на тероризма в Сирия, както и по хуманитарните доставки. Всички тези капани могат и да осуетят "конкретните стъпки" и нещата, които могат да предприемат и САЩ, и Русия. 

Накрая "двойката" е заради проблемите, по които различията остават непреодолими - най-вече Венецуела, Иран, Украйна. Докато Москва настоява за диалог между противостоящите сили във Венецуела, Вашингтон отхвърля всякакъв диалог и направо иска законният президент Николас Мадуро да изчезне от сцената. За целта "дълбоката държава" във Вашингтон се меси във Венецуела много по-надълбоко от Москва. Понеже Тръмп е привърженик на изолационизма, нищо чудно Помпео да е повдигнал в Сочи идеята за връщането към доктрината Монро от началото на XIX век. Днес това означава Венецуела и Куба да останат в сферата на САЩ, а Украйна и Източна Европа - на Русия. Но въпреки примамливостта за Русия на такъв геополитически вариант (ще разчисти пътя за падането на санкциите) той е неприложим днес, включително и заради глобализацията. Не е изключено Помпео да е чул такъв аргумент, ако наистина е повдигнал този въпрос.

Русия може да има разногласия с Иран, но за разлика от Вашингтон не смята, че това е терористична и ненормална държава, която с ядрената сделка прикривала създаването на ядрено оръжие. За това съдейства, пак за разлика от САЩ, сегашната "ситуация да не се срине до военен сценарий... регионът и без това е пренатоварен с конфликтни ситуации", както поясни Лавров. 

Големият въпрос е накъде сочи Сочи. Изглежда, нещата вървят към активизиране на двустранния диалог, 

а двигател на динамизирането ще бъде по-скоро Тръмп

Като един несистемен президент той изпълни голяма част от предизборните си обещания с изключение на подобряването на отношенията с Русия. И сега, след като докладът на спецпрокурора Мълър отхвърли обвиненията за негов сговор с Русия за избирането му през 2016 г., той вече е с развързани ръце да изпълни и това обещание. И за по-малко от месец след публикуването на доклада на 18 април се случиха телефонният му разговор с Путин, първата среща Помпео - Лавров във Финландия, сигналът на Тръмп, че е готов за среща с Путин идния месец и сега Сочи. На езика на дипломацията това си е спринт. Тръмп сякаш е стискал зъби до излизането на доклада и сега се пуска по пистата на американо-руското възстановяване. Неслучайно той не задейства закона за втория пакет от по-тежки санкции срещу Русия заради "случая Скрипал", макар да го притискаха.

Сега той явно ще бърза да навакса пропуснатото, друг въпрос е дали ще успее, защото има на разположение само следващите 365 дни. От май догодина президентската гонка в САЩ ще навлезе във финалната си фаза и на него няма да му е много до нормализирането с Русия, макар че ще има поводи да говори за тази страна. 

И още нещо: в типичния си бизнес стил Тръмп ще прави геополитически търг - ще иска да знае какво ще получи от Русия в замяна на нормализирането на отношенията. Дали обаче ще се задоволи само с партнирането й по групите от въпроси, по които има база за съгласие? Дали няма да иска повече - примерно оттегляне на САЩ от Украйна, ако обаче Русия мине на тяхна страна в търговската им война с Китай? И понеже това няма да стане, как ли то ще се отрази на двустранните отношения?  

Русия се оказва в сложно положение. Нейното болно място са санкциите. От една страна, тя също би трябвало да бърза и в отворилия се прозорец идните 365 дни да стигне до договорености, които трудно ще бъдат отменени от следващия президент, ако той не е Тръмп. И да задълбочава диалога така, че да има шанс за постепенна отмяна на санкциите, ако догодина Тръмп остане в Белия дом.

От друга страна, това бързане не трябва да бъде прибързване. А и ситуацията на политическата сцена във Вашингтон е толкова буреносна и нестабилна, че демотивира за работа на пълни обороти. Неизвестността дали Тръмп ще бъде преизбран не е подходящо условие за пробив в развоя на двустранните отношения поне до президентските избори догодина.

Пореден протест в Шишманци

автор:Дума

visibility 30

Честваме 142 години от Шипченската епопея

автор:Дума

visibility 43

Пожар край старото сметище на завод "Арсенал"

автор:Дума

visibility 1055

С 200 лв. отгоре са платили за парно софиянци

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 162

Танева предизборно се сети за родните производители

автор:Дума

visibility 253

/ брой: 162

"Фич": Еврото в България - най-рано през 2023 г.

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 162

САЩ отварят консулство в Гренландия

автор:Дума

visibility 26

Тук изгря свободата на България!

автор:Дума

visibility 0

Зомби капан

автор:Ина Михайлова

visibility 514

/ брой: 162

Роботи или робовладелци?

visibility 293

/ брой: 162

Тежки битки за горите на Костенец

автор:Павлета Давидова

visibility 349

/ брой: 162

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ