Какво нахалство!

Петър  ГЕРАСИМОВ*

Минало несвършено

Само преди броени години американски енергийни гиганти като "Шеврон" и тем подобни проведоха организирана офанзива по посока на европейския пазар и в частност към страните от Европейския съюз. България също не бе подмината. Спомням си, че бившата първа дама, а след това и държавен секретар - г-жа Хилари Клинтън веднъж направи доста голямо отклонение от предварително начертаната си визита, за да мине в "бръснещ полет" над софийските държавници и да ги омае - досущ като сирена от легендата за Одисей, за да се захванат - веднага и по мъжки, с разработките и сондажите за откриване на т. нар. шистов газ. Представители на големите енергийни компании зад Океана буквално обсаждаха властимащите в  Обединена Европа. Резултатите не бяха много розови: в повечето от големите европейски държави се надигнаха мощни движения срещу технологиите за изследване и произвеждане на въпросния газ.
Самият аз бях шокиран - в буквалния смисъл на думата - от кадрите на един документален филм, произведен в Щатите, който показваше как от чешмите за питейна вода тече гнусна кафеникава течност, която отгоре на всичко пламва като факел. Това не беше някакъв монтаж, а голата "шаячна истина" за механизма, при който от битумни шисти се произвежда горивен газ. Механизъм, който е много брутален по своята същност и е способен да нанесе непоправими вреди на околната среда.
Първата атака към Европа на обединените енергийни сили на САЩ, общо взето, завърши напълно безуспешно с някои изключения. Днешна България, за която САЩ са "необходими като слънцето и въздуха" (без да е ясно точно за какво), също направи няколко плахи крачки после спря и даде заден ход. От бившите соцдържави Полша се втурна по-активно в изследванията за добив на въпросния горивен материал.
Днес обаче в края на 2013 година, пет години след като срутването на американската банкова система мълниеносно предизвика тежка икономическа криза в цял свят,

рицарите на сондажите

за добив на шистов газ, които се извършват с помощта на силни взривове и вкарване на вода и различни отровни химикали във вододобивни пластове на майката земя, отново надуват бойната тръба. И то с помощта на "услужливи" шефове на Европейския съюз като сеньор Антонио Таджани, еврокомисар по въпросите на промишлеността и предприемачеството, и небезизвестния г-н Ахил ван Ромпой, председател на Европейския съвет (чието пенсиониране е предстоящо). "Аз съм привърженик на "зелената енергетика" - заявява на всеослушание сеньор Таджани пред в. "Дейли телеграф", - но не бива да превръщаме това в религия...". Според въпросния сеньор поради успешния добив на този вид гориво в САЩ успели да смъкнат цените на природния газ с цели 80 процента! Кои цени - местни, вносни, международни. Големият експерт от Брюксел не се впуска в подробности: важното е да се пускат словесни бомби!
Според него цените на газа в рамките на ЕС осъждали индустрията на съюза на "икономически геноцид" и всички инвеститори се втурвали като бесни към Щатите, където горивото и суровините за химическата индустрия, представете си, били просто стотинки. Напълно съм съгласен с г-н еврокомисаря - Щатите цъфтят и процъфтяват на гърба на шистовия газ, само дето още през май отново удариха поредния "дългов таван" от чудовищната сума 14 трилиона и 600 милиарда долара и сега горкият мистър Обама ще трябва да моли конгресмени и сенатори за ново "повдигане" на задлъжнялостта на страната. И защо въпреки шистовия газ, който течал като манна небесна, стотици американски градове - големи и малки, са обявили т. нар. дефолт или с други думи неплатежоспособност.
Това са само малки подробности, би добавил 65-годишният ван Ромпой, също голям специалист  по всички видове газове и автор на крилатата фраза, че "При един спор и двете страни трябва да излязат победители". Ха, сега де! Между другото, в унисон с шефовете от Брюксел по нашите "правоверни телевизии" веднага изскочиха набедени "експерти", които заточиха лиги в очакване на любимия шистов газ.
И тук, по средата на новия хор от евро- шисто- любители, бих искал да припомня една малка подробност: САЩ имат територия от 9,826,275 кв. км (почти десет милиона), население 313 млн. и средна гъстота на населението 31,9 човека на квадратен километър. В Северна Америка има огромни пясъчни пустини и скалисти пущинаци, където почти не се мяркат хора.
Същевременно в Европейския съюз живеят 503 милиона души на площ само от 4,325,675 кв.км (над два пъти по-малка от тази на САЩ) и с гъстота на населението 116 души на квадратен километър. Ако (а сигурно е така!) проучването и добивът на шистов газ са толкова рискови и замърсяващи, логично е, че опасността, който те крият, е почти два пъти и половина по-голям от този в Щатите.
Дори само този, на пръв поглед елементарен аргумент, е достатъчен, за да преценим съществуващата реална опасност - от една страна, и нахалството, дори наглостта на енергийните американски монополи - от друга, които отново започват безумната си атака с една-единствена цел - да стъпят по-здраво на Стария континент. А услужливи европейски "подгласници" на шистовата ария винаги ще се намерят. Финикийските знаци не са измислени вчера...


* Авторът е прессекретар на първата българска неправителствена природозащитна организация - "Екофорум за мир", създадена преди 30 години