Какво може да ни спаси?

Чавдар Стоименов,
член на изпълкома на Международната федерация на антифашистката съпротива (FIR)

В навечерието сме на местни избори 2015 г.,  които ще имат значение за самочувствието и духовното състояние на българина. Ние, гражданите на Република България, трябва да осъзнаем и да направим възможното да мобилизираме и активизираме лявата прогресивна интелигенция. Трябва ясно да се разбере, че когато един народ, умишлено докаран до дълбока криза на общественото съзнание, разбере, че не може повече да върви покорно към своята голгота, той мобилизира ония свои сили, които са способни да спрат разпада и разрухата. За такъв генератор обществено-историческото развитие е предопределило прогресивната интелигенция.
За да се получи сплав между интелектуалеца и хората, които творят материални блага, е необходима солидарност в борбата за социална справедливост, за по-добър живот, за мир! Когато прогресивната интелигенция е била носител на тези добродетели и на тези разбирания, винаги е била и двигател на обществените процеси, свързани преди всичко със съхраняването на самобитността и националната идентичност. Така е в епохата на Българското Възраждане. Следователно, дори доведена сега до социалното дъно, българската интелигенция е длъжна да бъде част от своя народ и да отстоява принципите на демокрацията - свобода, работа, справедливост и солидарност.
Учудващо е наистина как нелепите розови медийни пейзажи, рисувани от ГЕРБ и сие, все още могат да заблудят не само т.нар. електорат, но дори и част от представителите на българската интелигенция. Сякаш са без очи и не виждат масовото обедняване, социалното напрежение, ценностното объркване, което цари навред в родината ни. Януарските събития от м.г. недвусмислено доказват, че чужди лозунги и проявления здраво са се вкоренили в съзнанието на хората. Затова се загърбват отколешни традиции, връзките в семейството, в рода, между приятели се рушат под напора на недоимъка и политическото ожесточение. В резултат на всичко това българската нация бавно и мъчително се разпилява и затрива. От 1990 г. тя бележи постоянен отрицателен прираст. В последните седем години два пъти са намалели сключените бракове. За сметка на това пък един път и половина са се увеличили разтрогнатите. Заради влошените социално-битови условия рязко скочи смъртността, запазват се ниските нива на раждаемост, а по детска смъртност сме първенци в Европа. България губи стотици хиляди млади образовани хора в детеродна възраст в чужди земи. 
Българската култура и изкуство, чиято слава се носеше по всички континенти, днес преживяват ужасяваща агония. В "социалния" бюджет на правителството на ГЕРБ и сие те са най-ощетени. Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" например е оставена без средства за абонамент. Какво означава това, ако не опит за изтриване на националната ни памет, която се съхранява в книжната съкровищница!
Започнатата от фондация "Отворено общество" преди двадесет години война срещу националните ни икони и субективното тълкуване на историята ни доведе до това да се посегне дори върху образа на Левски, върху освободителната Руско-турска война, антифашистката съпротива, успехите на Народната република и пр. "Отворените" неотклонно водят борба против всичко, което все още е живо в нашата памет, култура и изкуство, и това дава своите отровни плодове.
Финансираните от САЩ формации са плъзнали като метастази в тялото на държавата, харчат безразборно американските долари за купуване на протестиращи, за окупация на вузове и други беззаконни мероприятия. Креатурите на Сорос твърдо налагат космополитизма и принципите на "световен стил на живот". Много жалко за тези български интелектуалци, които се унижават пред американизаторите за жълти стотинки. Както подчертава известният американски теолог-протестант Паул Тилах: "Човекът става обект сред обектите, вещ сред вещите, един от зъбците на универсалната машина, към която е длъжен да се нагоди, за да не бъде смазан от нея". Коментарът е излишен.
Не е ли факт, че вече в историята са редица от носителите на международно признатата ни култура? Не е ли факт закриването на някои от провинциалните драматични театри и опери, балетни състави, академични и камерни хорове, симфонични и духови оркестри, фолклорни ансамбли и др.? Не се ли обезличи и българското образование? И отново - не без участието на "загрижени" люде от приятелския кръг на "Отворено общество". Така турското робство се превърна в "присъствие", никой не смее да споменава пред учениците романа "Време разделно". Според нововъведенията в образователната система Ботев не е имал нищо общо със социалната идея, нито Вапцаров и Смирненски, а "комунистическата" поема на Гео Милев "Септември" просто не съществува. В Новия български университет като че ли се развъждат фалшификации и злоупотреби с историята ни. Увлечени по изучаването на чужди езици, учениците не познават българската граматика, хиляди са двойките при кандидатстудентските изпити.
Вследствие на този умишлено предизвикан хаос замря и международно признатата българска наука, която така старателно бе "декомунизирана", че ни вест, ни кост не остана от нея! Просто тя не трябва да пречи на господарите ни, да не говорим, че очевидно не е нужно да я има в България.
Следователно днес повече oт всякога родната прогресивна интелигенция е призвана да стане генератор на акумулираната енергия от недоволството на българския народ. От това зависи националното ни самочувствие и градивното състояние на българското общество. В тази връзка БСП ЛЯВА БЪЛГАРИЯ в своята програма ясно е откроила приоритетите и първостепенните задачи в сферите на културата, изкуството, образованието и науката.
И да си спомним, че някога, когато у нас е имало Златен век на културата, в други, доста по-напреднали днес страни владетелите са говорили на собствения си език само с конете си. Интелигенцията е исторически длъжна да стане част от народа си, ако искаме да пребъде българският дух.