Какво е Pax America?

Проф. Ивайло Груев
доктор по политология в университета на Отава, Канада


"По времето на студената война в продължение на 45 години ние бяхме в "надпревара във въоръжаването" със Съветския Съюз. Сега изглежда ние сме в надпревара със самите себе си."
Адмирал Юджин Карол (в пенсия), зам.-директор, Център по информация на военноморските сили на САЩ.


"През 1914 г. аз спомогнах Мексико, по-специално Тампико, да стане безопасно за американските петролни интереси. Също така направих Хаити и Куба да бъдат достъпни за момчетата от National City Bank, за да събират печалбите си. Аз спомогнах за насилственото превръщане на половин дузина централноамерикански републики във васали на интересите на Уол Стрийт."
             Ген.-майор Смейдли Бътлър
 
 
Какво са САЩ - това не е просто въпрос на дефиниция, проблемът е фундаментален и е извън простата семантика. Ако приемем твърдението, че Съединените американски щати са били и продължават да бъдат центърът на най-зрялата либерална демокрация (от създаването си през 1789 г.), логичният извод е, че те по един естествен начин биха играли доминираща роля във формирането на световната политика в защита на човешките права, гражданските и политическите свободи, основани на принципите на демокрация и спазване на законността. Както знаем, демокрация означава правото на избор, на различни избори. Народът - "демосът" - е този, който се предполага, че решава и определя бъдещето си. Следвайки тази логика, САЩ бяха не само един от първите центрове на новия интелектуален проект, наречен Просвещение, но и мощен двигател в установяването на политическия модел, базиран на гражданските свободи, което естествено доведе до дефинирането на една обща национална визия, формирана в различни културни контексти и политически опит. Следователно като всеки добросъвестен учител, насърчаващ добродетелите на либерално-демократичния модел, Съединените американски щати би трябвало с радост да наблюдават как учениците (нововъзникналите държави, повтарящи американския модел), издържали зрелостния изпит, поемат различните си пътища, превръщайки се в отговорни родители. Но историческият архив ни най-малко не подкрепя това твърдение.
Второто предположение е, че САЩ са една световна империя, независимо че използват съвършено същата реторика и пиар, но този път разликата е, че се изисква една напълно друга стратегия - учениците на САЩ (държавите) де факто никога не се "дипломират" и шансът им да станат независими е нищожен. Каква е причината? Защото вече не става въпрос за прогресивния, толерантен, просветен учител, който помага на учениците си да следват мечтите си и да живеят живота, който винаги са искали. Учителят вече е напълно различна личност. Това е един авторитарен, репресивен, агресивен управник, който обаче претендира да играе ролята на мъдрия и опитен ментор.
Какво в крайна сметка представляват САЩ?
Образованият, просветен доктор Джекил - или агресивният социопат Хайд (ако използваме героите от книгата на Роберт Стивънсън)? Д-р Джекил е всичко друго, освен насилник - силата му се крие в мисълта, волята и стремежа му към общото благо, тоест хуманизма, а от другата страна - Хайд, който съвсем не се срамува да упражнява насилие. Използвайки жаргона от POL 101 (първи курс политически науки) на "нежната" срещу "грубата" сила или силата на риториката и идеите срещу силата на оръдията. Не може да се отрече, че американската литература, музика и особено кино са неотменно присъстващи и доминират културния пейзаж в повечето държави. Това е добре известен факт.
По-малко известният факт е този на "грубата" сила на Щатите. По-долу изложените данни могат да смутят някои от читателите.
Що се отнася до сравнение на военните разходи на САЩ с тези на останалите страни, следните данни са показателни:

- Военният бюджет на Щатите е почти толкова   голям, колкото бюджетите на всички останали държави, взети заедно.
- САЩ имат повече от 878 военни бази в повече от 130 държави.
- Американският военен бюджет е над 8 пъти по-голям от този на Китай (страната с втория най-голям военен бюджет).
- Американският военен бюджет е над 29 пъти по-голям от общия бюджет на седемте "ренегатски държави" (Куба, Иран, Ирак, Либия, Северна Корея, Судан и Сирия), които харчат повече от 14.4 млрд. долара (поправка: От 2012 г. Ирак, Либия и Судан вече не би трябвало да са в този списък).
- Американският военен бюджет е по-голям от сборния на следващите 23 държави от списъка.
- Седемте политически потенциални врагове, плюс Русия и Китай, заедно изразходват 116.2 милиарда, или само 27.6% от военния бюджет на Щатите.
- САЩ отделят близо 250 млрд. на година за поддръжка на военното си присъствие в света.

Въпросът е каква е причината?
Както е известно, студената война приключи преди повече от... 20 години (Съветският Съюз вече не съществува, разпадна се през 1991 г.). Единственото обяснение идва от енигматичните герои от вече 10-годишната история на "войната срещу тероризма". Или по-просто казано, новата заплаха за американската безопасност - "Ал Кайда", която замести старата заплаха - Съветския Съюз.
Това може да изглежда съвсем естествено и логично... но не напълно...
Както знаем, "Ал Кайда" не разполага нито с ядрени подводници, нито със самолетоносачи, не притежава нито един танк, дори едновитлов самолет Чесна, да не говорим за пето поколение реактивни бомбардировачи, хеликоптери или летящи дрони. Досега това, което знаем за "Ал Кайда", е, че тя използва леки коли, есювита, отвлечени самолети, както и колани и обувки за своите изключително ниско бюджетни терористични операции. Но, биха възразили някои, много по-притеснителен е броят на членовете на "Ал Кайда". Следният цитат би могъл да обори това твърдение:
- Само активно действащите американски военни са в отношение 666 към 1 с предполагаемия брой на членовете на "Ал Кайда" от Афганистан, Пакистан, Ирак, Йемен, Алжир, Мавритания, Мали и Сомалия. Ако се прибавят и резервистите, съотношението скача до смущаващото съотношение 1286 към 1.                                               
Някои от главните защитници на риториката на войната срещу тероризма, особено от военно индустриалния комплекс и официалните медиите, тръбят аргумента, че не бива да се подценяват "високият морал" и "желязната воля" на джихадистите, чието намерение е да причинят максимум щети на Западния свят поради вродената им омраза към него.
И, разбира се, това е така, но само отчасти, ако анализираме конкретния контекст. По време на масови антизападни демонстрации в Афганистан, Пакистан, Иран и Ирак не видяхме да бъдат горени знамената на Германия, Белгия, Испания, Австрия, Дания, Швеция, Монако, Полша, Италия, Гърция или пък на Ватикана, тоест на т. нар. Западен свят, а само знамето на Щатите.
Втората част от аргумента "да нанесат максимални щети" е още по-спорна. Защо? Според всекидневника "Екзаминър", публикуван във Вашингтон, за един уикенд ураганът "Айрин" е убил повече хора, отколкото всичките джихадисти през последните десет години. Жертвите от "Айрин" са 44; радикалните ислямисти в САЩ са убили малко повече от 30 след 11 септември. Смъртта на 30 американци е много трагично събитие, но числото дори не се доближава до тези 30 000 американци, които умират всяка година от огнестрелни рани, според изследвания на добре известния Харвардски университет (в други страни числото 30 000 застреляни всяка година би влязло в определението на "гражданска война", като по този начин се отваря твърде спорният напоследък дебат за политиката на "хуманитарна намеса").
Съотношението между жертвите от криминална дейност и тези от терористична дейност е 1000:1.
Да се върнем на темата. Каква е тогава истинската цел на тази поразителни военни  разходи, в сравнение с които разходите на всички "потенциални" врагове, взети заедно, изглеждат минимални?
Ако приемем, че аргументът за самоотбраната е неубедителен, тогава каква е истинската причина... Икономически съображения?
Следният цитат е от речта на многократно награждавания с най-високи звания американски военен офицер ген.-майор Смедли Бътлър през 1933 г.
"Войната е просто един рекет. Мисля, че рекетът най-точно е формулиран като нещо, което не е това, което изглежда за по-голяма част от хората. Само малка група посветени знаят за какво точно става дума. Извършва се в полза на няколко души за сметка на масите.
Вярвам в необходимостта от защита по бреговата линия и нищо повече. Ако една нация ни нападне, тогава ще се бием. Проблемът с Щатите е, че когато доларът има само 6-процента печалба в страната, инвеститорите започват да нервничат и търсят сделки отвъд океана, които да им осигурят 100% възвращаемост.
Така знамето следва долара, а войниците следват знамето.
Не бих отишъл да се бия отново, както съм правел преди, за да защитавам нескопосани банкерски инвестиции. Съществуват само две неща, за които си струва да се бием. Едното е в защита на домовете ни, а другото - в защита на Хартата на човешките права. Война в името на всичко друго е просто рекет. Военната шайка познава всичките хитрости на "рекетьорския чувал". Има своите доносници, които да посочат враговете, "биячите"  да унищожат врага, "мозъците" да плануват военните операция и накрая "Големия шеф" - свръхнационалния капитализъм.
Може да изглежда странно, че аз, военният, правя подобно изявление. Дългът към истината ме подтиква към това. Прекарах 33 години и 4 месеца в активна военна служба като член на най-професионалната ни военна сила, Морската пехота. Бях произведен във всички рангове от втори лейтенант до генерал-майор 
И през този период прекарах по-голямата част от времето си като "бияч", от най-висок ранг за Големия бизнес, за "Уол Стрийт" и за банкерите.
С други думи, бях рекетьор, гангстер, работещ за капитализма. По това време само предполагах, че съм част от рекета. Сега съм убеден в това. Като всички членове на военната професия, никога нямах собствено мнение, докато не напуснах службата си. Умствените ми способности бяха в летаргично състояние, докато следвах заповедите на висшестоящите. Така е при всеки военнослужещ.
През 1914 г. аз спомогнах Мексико, по-специално Тампико, да стане безопасно място за американските петролони интереси. Също така направих Хаити и Куба да бъдат достъпни за момчетата от National City Bank, за да събират печалбите си. Аз спомогнах за насилственото превръщане на половин дузина централноамерикански републики във васали на интересите на "Уол Стрийт".
Листът на този гнусен рекет е дълъг. В периода 1902-1912 г. поднесах на тепсия Никарагуа на банката "Браун Брадърс". Осигурих Доминиканската република за интереса на американския захарен бизнес. В Китай павирах пътя на "Стандарт Ойл", така че никой да не ги опезпокоява в тази страна. През всичките тези години неизменно бях, както биха се изразили хората зад кулисите, един първокласен рекетьор.
Вглеждайки се назад във времето, мисля че бих могъл да дам на Ал Капоне няколко съвета. Върхът на неговото постижение бе да рекетира в три квартала. Аз оперирах на три континента."
Откъсът от тази реч, написана преди началото на Втората световна война, предлага едно доста различно обяснение за всичките 97 военни интервенции на САЩ, и то само през ХХ век. Забележете, че нито една от тези интервенции не е в резултат от директна заплаха срещу националната сигурност на САЩ. Да не забравяме, че времето, в което Смедли Бътлър е живял, е далеч преди епохата на ядрените оръжия и балистичните ракети са били по-скоро в сферата на научнофантастичните романи, отколкото част от военнoтo планиране и военните учения. Следователно, агрументът, че тези интервенции са обслужвали тесни икономически интереси с цел осигуряването на американските приоритетни комерсиални операции, става повече от убедителен.
Нека да се върнем към първоначалния въпрос, какво наистина представлява Pax America -Световният център на свободния свят или Световна империя, не много различна от предшественика си  - Британската империя, чиято риторика за "бремето на белия човек" е заменена с девиза "поощряване на демокрацията".
Измежду хилядите индикатори, които биха определили наличието на имперска ДНК в една държава, има един, който е решаващ, а именно -  имперската политика на "смяна на режими". "Смяна на режима" има, когато Рим и доскоро Пакс Британика, изявяват недоволство от желанието за завишеното ниво на независимост на васалите си. В първия случай Рим изпраща легионите си, във втория Лондон - Кралската флота, за да прекратят още в зародиш всякакви илюзии за независимост. Има обаче фундаментална разлика в прилагането на "смяна на режима" при Пакс Британика и Pax America. От зенита си по времето на "златния век", от 1815 г. (победата над Наполеон) до 1914 г. (началото на Първата световна война), Британската империя, която контролираше 25% от световната територия и 25% от световното население ("Слънцето никога не залязва в Британската империя") циментира властта си, като избегна скъпо струващите военни интервенции с изключение на операцията в Крим и войната на Боер (Южна Африка).
Това е доста различно от списъка на военните операции на Pax America. Нека читателите да се убедят сами - Изследователският институт "Форум на световна политика" (Вашингтон) е съставил подробен списък на американските военни и секретни операции в различни страни на света от 1798 г. до днес. За целите на този текст ще се съсредоточим само върху ХХ век. Забележете, че американските операции в Първата и Втората световна война не са включени в списъка.

1900. Китай, американски сили навлизат в няколко града.
1901. Колумбия, Панама, десант на американските военноморски сили.
1903. Колумбия, Панама, с подкрепата на американски военни сили група от северна Панама обявява независимостта на страната.
1903. Хондурас, десант на американските военноморски сили в Пуерто Кортез. 
1903. Доминиканска република, десант на американските военноморски сили в Санто Доминго.                                                 
1904-1905. Корея, десант на американските военноморски сили в Сеул, където остават за години.
1906-1907. Куба, десант на американските военноморски сили. САЩ построява огромна морска база в Гуантанамо Бей.
1907. Никарагуа, войските заемат главните центрове.
1907. Хондурас, десант на американските военноморски сили в градовете Трухилйо, Сейба, Пуерто Кортез, Сан Педро, Лагуна и Колумбия.
1908. Панама, десант на американските военноморски сили и продължителни военни операци.
1910. Никарагуа, десант на американските военноморски сили в Блуфилдс и Коринто.
1911. Хондурас, интервенция на американските военноморски сили.
1911-1941. Китай, САЩ осигурява военното си присъствие в страната с помощта на 5000-на войска и флота от 44 кораба, патрулиращи китайските брегове и реки.
1912. Куба, САЩ изпращат войски в Хавана.
1912. Панама, интервенция на въоръжените сили.
1912. Хондурас, десант на американските военноморски сили.
1913. Мексико, военноморски десант в Сиарис Естеро.
1912-1933. Никарагуа, интервенция на американските военноморски сили. Следва 20-годишна окупация на страната.
1913. Мексико, десант на военноморски сили в Сиарис Естеро.
1914. Доминиканска република, американските военноморски сили водят боеве в Сан Доминго.
1914. Мексико, американските войски окупират най-важния пристанищен град на Мексико Веракруз от април до ноември.  
1915-1916. Мексико, под ръководството на генерал Джон.Дж. Пършинг американски експедиционни сили преминават тексаската граница и навлизат няколкостотин километра в мексиканска територия. По-късно са подсилени от над 11 000 офицери и войници.
1914-1934. Хаити, десант на американските военноморски сили, въздушни бомбардировки, които довеждат до 19-годишна военна окупация.    
1916-1924. Доминиканска република, военен десант и 8-годишна окупация на страната.
1917-1933. Куба, десант на американските военноморски сили. Начало на 15-годишна окупация.
1918-1920. Панама, военна интервенция, военните остават в страната 2 години.             
1918-1922. Русия, американските военноморски сили и сухопътни войски се бият в различни райони на страната в продължение на пет години.
1919. Югославия, военноморски десант в Далмация.
1919. Хондурас, военноморски десант.                                                     
1920. Гватемала, военна интервенция.
1922. Турция, военноморските сили участват в боеве в Смирна.
1922-1927. Китай, военноморските сили и сухопътни войски се установяват за пет години в страната.
1924-1925. Хондурас, за две години два морски десанта.
1927-1934. Китай, военноморски сили и флот се установяват в страната.                      
1932. Ел Салвадор, интервенция на военноморски сили.
1933. Военноморските сили се установяват в Куба.
1934. Китай, военноморски десант в Фуджоу.
1946. Иран, войски се установяват в северна провинция. 
1946-1949. Китай, силно американско военно присъствие около 100 000 души войска се бие, обучава и съветва местните военни.  
1947-1949. Гърция, тригодишна борба с революционните сили на страната.
1948. Италия, мощно участие на ЦРУ в националните избори.
1948-1954. Филипините, операции на спец. войски - комaндос, "тайна" война на ЦРУ.
1950-1953. Корея, многобройни военни сили  водят война в Корейския полуостров.
1953. Иран, ЦРУ събаря правителството на премиер-министър Мохамед Мосадег.
1954. Виетнам, финансова и материална помощ в подкрепа на френските колониални военни операции, водещи в края на краищата до директна намеса на военните сили на САЩ.             
1954. Гватемала, ЦРУ сваля правителството на президента Якоб Арбентц Гузман.
1958. Ливан, десант на общо 14 000 военноморските сили и армия.
1959. Хаити, военноморски десант.
1960. Конго, ЦРУ сваля режима на премиер- министър Лумумба и го екзекутира.
1960-1964. Виетнам, постепенно навлизане на военни съветници и специални сили.
1961. Куба, ЦРУ подкрепя инвазията в Залива на прасетата (Bay of Pigs).
1962. Куба, атомна заплаха и морска блокада.
1962. Лаос, военен преврат, подкрепен от ЦРУ.  
1963. Еквадор, ЦРУ подкрeпя свалянето на президента Хосе Мария Валеско Ибара.
1964. Панама, сблъсъци между американски войски и местни граждани в зоната на канала.
1964. Бразилия, ЦРУ подкрепя военния преврат на правителството на Жоао Гуларт и ген. Кастело Бранко завзема властта.
1965-1975. Виетнам, 500 000 военни сили, сухопътни, морски, въздушни са ангажирани в тотална война, която трае десет години.
1965. Индонезия, ЦРУ подпомага военния преврат, който сваля президента Сукарно и слага на власт ген. Сухарто.
1965. Конго, ЦРУ сътрудничи в подготвянето на военен преврат, който сваля президента Джозеф Казавубо и слага на власт Джозеф Мобуто.
1965. Доминиканска република, десант на 23 000 войска.
1965-1973. Лаос, започват кампанийни бомбардировки, които продължават осем години.   
1966. Гана, ЦРУ подкрепя военния преврат срещу президента Куаме Нкрума.  
1966-1967. Гватемала, разширени контра-революционни действия.
1969-1975. Камбоджа, ЦРУ подкрепя военния преврат срещу принц Сианук и слага на власт Лон Нол. Усилени бомбардировки в продължение на 7 години по границите с Виетнам.
1970. Оман, операции срещу бунтовниците заедно с военноморските сили в Иран.
1971-1973. Лаос, навлизане на САЩ и Южен Виетнам.
1973. Чили, ЦРУ подкрепя военния преврат срещу президента Салвадор Алиенде. Ген. Аугусто Пиночет идва на власт.
1975. Камбоджа, военноморски десант, военни действия с правителствените сили.
1978-1992. Ангола, военни операции на ЦРУ.
1980. Иран, десант на спец. войски в Иранската пустиня. Неизправност в един от хеликоптерите осуетява заплануваното нападение.
1981. Либия, Морски изтребители свалят два либийски изтребителя по време на маневри над Средиземноморието.
1981-1992. Ел Салвадор, ЦРУ и спец. войски започват продължителни действие срещу въстаниците.
1981-1990. Никарагуа, ЦРУ ръководи имигрантската "Контра" операция. Американски самолети хвърлят морски мини в пристанищата.
1982-1984. Ливан, десант на военоморските сили. Американската Флота атакува местните войски.
1983. Гренада, военоморските сили завземат Гренада.
1983-1989. Хондурас, разширена програма за военна помощ, целяща разпалването на военен конфликт.
1984. Иран, два ирански изтребителя са свалени над Персийския залив.
1986. Либия, самолети на САЩ бомбардират градовете Триполи и Бенгази, включително директна атака на официалната резиденция на президента Муамар ал Кадафи.
1986. Боливия, спец. части започват офанзива срещу въстаници.
1987-1988. Иран, военноморските сили блокират ирански търговски кораб. Свален е самолет на гражданската авиация.
1989. Либия, военноморските въздушни сили свалят два либийски изтребителя над залива Сидра.
1989. Филипините, ЦРУ и специалните части започват операции срещу въстаническите сили.
1989-1990. Панама, 27 000-на войска, военноморски и въздушни сили участват в свалянето на президента Нориега.
1990. Либерия, разполагане на войски.
1990-1991. Ирак, масивна военна операция, морска блокада, въздушни удари: многобройна войска атакува иракските сили в окупиран Кувейт.
1991-2003. Ирак, контрол над иракското въздушно пространство на север и юг, с периодични въздушни атаки по въздушни и земни цели.
1991. Хаити, военен преврат, подпомогнат от ЦРУ, сваля от власт президента Жан-Бертран Аристид.
1992-1994. Сомалия, интервенция на специални американки части.
1992-1994. Югославия, масивно участие в блокадата на Сърбия и Монтенегро от войските на НАТО.
1993-1995. Босна, активно участие с въздушни и сухопътни войски.
1994-1996. Хаити, войските възстановяват президента Жан-Бертранд Аристиде.
1995. Хърватско, Крайна, атака над сръбски самолети.
1996-1997. Заир (Конго), военноморските сили започват операции в източнта част на страната. 
1997. Либерия, настаняване на военни части.   
1998. Судан, въздушни удари, които разрушават важен фармакоцевтичен комбинат.  
1996. Афганистан, атакуват се различни цели в страната.
1998. Ирак, 4 дни интензивни въздушни и ракетни удари.
1999. Югославия, масивно участие във въздушните удари на НАТО.
2001. Македония, войските на НАТО частично обезоръжават албанските въстанически войски.
2001. Афганистан, въздушни удари и сухопътни операции, които свалят правителството на талибаните и установяват нов режим.
2003. Ирак, навлизане на многобройна войска, въздушни и военноморски сили, които свалят правителството на Саддам Хюсеин и установяват ново правителство.
2003. Ирак, окупационни сили от 150 000-на армия и продължителна война с въстанически сили.

Ако всичко това бе направено с амбициозната мисия, наречена "морален кръстоносен поход" - установяване на демокрация, видно е, че плодовете от този проекта са твърде различни от първоначалната цел. Според подробно изследване на Библиотеката на Конгреса "Интервенциите на САЩ  водят главно до "недемократични резултати", до "радикализация на вътрешното разцепление" и в края на краищата "увеличават риска от тероризъм."
Необорим факт е, че тези военни намеси поставят на власт политически елити, които не се интересуват от своя електорат, за сметка на това превилегироват твърде близки отношения с Вашингтон, като изцяло защитават неговите икономически и геостратегически интереси.
В това уравнение демос и демокрация определено не присъстват.
Какъв по-подходящ епитаф за края на този текст от пророческите думи на Джорж Оруел "Войната е Мир","Свободата е Робство","Незнанието е Сила."
Въпросът е след като сме достигнали до този бряг, колко дълго ще останем там?