Какво е корпоративна наука

Напоследък взеха да се чуват идеи, че академичната наука трябвало да стане ложе за възраждане на корпоративната наука. В началото на 90-те години били унищожени стотици т.нар. ведомствени институти, които дотогава се занимаваха с индустриални иновации и с внедряване на научни продукти в производството. Ведомствените научноизследователски институти в социалистическа България бяха създадени по отрасли към министерствата и обслужваха с приложно знание цели сектори. Институти, които обслужваха конкретни предприятия - като институтът за помпи във Видин например, който работеше за помпения завод в града, бяха по-редки. Сега, 20 години по-късно, връзката наука-производство е почти напълно прекъсната, бизнесът и изследванията не могат да се срещнат, жалват се и учени, и бизнесмени. Та затова, видите ли задача на изследователите в БАН и в няколкото изследователски университета у нас била да... възродят корпоративната наука. Това е, както се казва, системна грешка. Задачите на академичната наука са коренно различни от тези на фирмената.
Тези идеи, лансирани вече дори от трибуната на професионални форуми на учените, само показват голямото обществено и професионално объркване, в което дори научната ни интелигенция е потънала след годините на "преход" неизвестно към какво. Странно е в такива среди да не е ясно, че корпоративната наука затова е корпоративна, понеже е наука в корпорациите, сиреч - фирмена наука. С този термин се определят изследванията, които в големи (по-рядко малки) концерни и компании като "Самсунг" или "Проктър енд Гембъл", да речем, служат за модернизиране на конкретни производства, от които тези фирми изкарват печалбите си. Една от основните цели на стратегията на Евросъюза "Европа 2020" е по-активното развитие на корпоративната наука така, че към края на следващия 7-годишен период частният бизнес да инвестира за изследвания две трети от онези средно 3% от БВП, които общността ще влага за изследователска дейност и развитие. За ухото на всяка цивилизована държава би прозвучало доста странно, ако някой й каже, че публичните научни институции, финансирани с пари от хазната, ще се заемат с научно обслужване на частни фирми, сиреч - с корпоративна наука.

Академичната наука има твърде различни цели от фирмените - нейните изследвания дават знание и дори когато стигат до приложен резултат, той намира приложение в най-различни области на индустрията и на икономиката изобщо. Една нанотехнология или създаването на нови материали може да се приложат както в електрониката, така и в химически заводи, в енергетиката, във фармацевтиката, в производството на медицинска техника и къде ли не. Правилата у нас засега обаче са такива, че на академичната наука, на знанието, не му е дадено да печели. Защото "елементарни частици не се продават на Женския пазар", както казва неведнъж проф. Станислав Станилов в НС.            
Това, че у нас не се прави надлежната разлика между фундаментална, приложна и корпоративна наука, стана очевидно и от

това, което се случва във фонд "Научни изследвания"

на МОН. При своето създаване в началото на 90-те години той имаше за цел да подпомага научни изследвания в публични организации, които са главно фундаментални и насочено приложни. Фирми тогава от фонда не се финансираха и международен одит в средата на 90-те години оцени ммного високо работата му. По принцип добре известна е максимата, която е сложена и при входа на знаменитите френски институти "Пастьор": "Няма фундаментална и приложна наука, има наука и нейното приложение в практиката". Очевидно, когато след 1996 г. в конкурсите на научния фонд на МОН тихомълком започнаха да се пробутват фирми, това помогна допълнително да се объркат понятията. Помня в един от конкурсите в края на 90-те години фирма за чорапи, чийто проект за модернизиране на производството бе спечелил пари от фонда. Както каза един професор в радиопредаване: "Не съм чувал някъде държавата да плаща на фирми, за да правят наука, обикновено от бизнеса се иска той да инвестира средства за изследвания".
В момента една идея, лансирана пред медия от министър Петър Чобанов, буни нови страсти в научните среди. Идеята е да се обединят фонд "Научни изследвания" на МОН и Фондът за иновации към икономическото министерство под шапката или на МС, или на финансовото министерство. Вторият вариант също не е познат никъде по земята - научен фонд към Министерството на финансите няма. Но иначе мисълта да се отдели фонд "Научни изследвания" от принципала МОН и да бъде под ведомството на МС битува отдавна заради далаверите с незаконно преливане на държавни пари към фирми, които стават в конкурсите в просветното министерство, особено след последната сесия миналата година, която изкара на улицата младите учени. Проблемът сега обаче е, че когато се обсъжда предложението двата фонда да се обединят, се говори предимно за приложната наука или за науката, обслужваща бизнеса. Но никъде по света цялата наука не е само за обслужване на бизнеса. Да си спомним, че навремето имахме специален Държавен комитет за наука и технически прогрес, който фактически обединяваше науката и иновациите. Ако един бъдещ общ фонд бъде насочен предимно към обслужване на моментните нужди на бизнеса (особено на бизнеса у нас, в който преобладаващата част от фирмите са нискотехнологични), можем направо да сложим кръст върху проектното финансиране на науката в страната. Впрочем, ако човек следи статистиките на НСИ, вижда, че според тях бизнесът, видите ли, давал за наука 300 млн. лв.! Не е известно какво отчита НСИ като инвестиция за наука от бизнеса (може би активите на компаниите, вкл. на българските филиали на търговци като "Хюлет Пакард" например?), защото държавата влага в момента за наука под 200 млн. лв. - няма как бизнесът ни да дава 300, защото ако беше вярно, страната ни нямаше да е последна в ЕС по пари за наука и нямаше да отчита едва 0,2% от БВП за изследвания. А иначе, пак според НСИ, делът на продукцията на т.нар. иновативни фирми у нас е 5,3% от общата продукция, а техният оборот е 3,5% от общия оборот на бизнеса у нас... А по принцип всички фирми в днешно време трябва да са иновативни. 
Много трудно е да си обясни човек защо само в България политиците никога за 23 години не можаха да разберат, че

развитието на икономиката започва от фундаменталната наука

която често е рискова като резултат (или поне резултатът не идва бързо), но понякога пък стига до приложни решения, които учените могат да доведат до производствен прототип, да речем. Оттам нататък внедряването в конкретно производство трябва да е работа на самата фирма и да става с нейните усилия и средства, не с държавните. Защото печалбата от една научна иновация ще дойде във фирмата и не може да се иска от учените, които са на държавна работа, да измислят, че и да внедрят тази иновация. Така стигаме плътно до лозунга на Тодор Живков и неговия спътник Милко Балев: "Науката - непосредствена производителна сила". С немалката разлика, че тогава държавната "производителна сила" се насочваше към държавни предприятия, докато сега същата държавна "сила" отива за частно ползване. Ето затова е необходимо фирмите да развиват собствена наука, която да ги обслужва тях лично, сиреч - да развиват корпоративна наука. То е като обучението на студенти - университетът ги обучава като специалисти в дадена по-широка професионална област, а след това конкретна фирма може да ги специализира или да поиска да й ги специализират за конкретно производство.
Друг е въпросът, че особено в България, където иновативният бизнес е все още твърде хилав и фирмите по принцип едва оцеляват, проблемът как да бъдат поне в известна степен насочени към конкурентоспособност чрез иновативност на производството опира плътно до...

Закона за насърчаване на научните изследвания

Този закон, който бе приет в НС по времето на управлението на НДСВ, е напълно кух, защото в него липсва каквото и да било насърчаване. В сегашния му вид той е нещо като правилник на фонд "Научни изследвания" и нищо повече. От години се говори какво трябва да съдържа подобен държавен акт, но - нищо не се случва. Има десетки изпитани в света (и конкретно в Европа) мерки за това как държавата може да стимулира бизнеса за връзки с науката. Включително и чрез научния и иновационния фонд. Ако фонд "Научни изследвания" финансира научна тема, която опира плътно до приложен резултат за бизнеса, такъв проект може да бъде финансиран или подпомогнат с пари от държавата - като обаче тези пари се дават на научния колектив от академичната институция, който прави изследването, а не на фирмата, която

досега лапва сумата и после си наема учени

да й свършат работата (фактически на частно). В иновационния фонд пък не е задължително държавата да дава средства за проект на фирма, ако тя ще внедрява научен продукт, а трябва да бъде обратното - фирмата да даде на държавата, която ще намери учените приложници, годни да свършат работата.
Това са само бегли примери на варианти за насърчаване на навлизането на науката в икономиката. Липсват също и законови правила и варианти как да се създават нови наукоемки фирми в рамките на публични академични институции, като те бъдат подпомагани от държавата в периода на прощъпулника им, а след това, вече извън института или университета - подчинявани на пазарните икономически правила. Държавата и такава зараждаща се фирма са като в семейството - когато родителите отглеждат детето си, влагат в него всичко, което могат - не само пари, а след това, когато порасне, то влиза в живота и ако е почтено, започва да връща на родителите си вложеното от тях. Само че създаването на стимулиращи правила в Закона за насърчаване на научните изследвания иска работа. И акъл. А у нас само се говори за фондовете ей така - на парче, без да са създадени каквито и да било правила и без да има идеи за организирането на тази дейност, от която зависи конкурентоспособността и на бизнеса, и на държавата.