Какво да се прави?

Проф. д-р Петко Ганчев,
председател на Геополитически център Евразия-София

Това е въпросът, който се изправи пред  обществото на България в дните на най-масовите и бурни протести от зимата на 1996/1997 г., които продължават и след страхливата и с лоши сметки оставка на правителството, водено от Б. Борисов.
Ако се резюмират с няколко изречения духът на протестите и причините, които ги предизвикаха, то следва да се каже ясно, че това е невероятната мизерия, до която бяха доведени по-голямата част от гражданите на България и липсата на бъдеще, в резултат от провежданата през годините на т. нар. преход политика от всички правителства, връх или по-точно дъно, на която беше политиката на правителството на ГЕРБ. Това беше политиката на безогледната приватизация и отдаване на индустриалните и енергетични мощности на чужди монополи и наши мошеници, чията единствена цел беше печалбата. Това беше политиката на продаване на безценица на чужди концесионери подземните и надземните богатства на България, които са национално достояние и принадлежат на народа. Това беше политиката на срастване на политическата система с родената по криминален път олигархия и банкова система. Това беше политика на овладяване на държавата от мафията, за което писаха редица водещи американски  и европейски издания, на които българското правораздаване не обърна внимание.

Сценарият и принципите на тази политика

бяха заложени в доклада на "Р.Ран - Д. Ът", поръчан от А. Луканов и изготвен с участието на много "мастити" икономисти от "дясно" и от "ляво", някои абонирани за парламента, чудещи се днес "Какво става?" и търсещи причините в политиката на ЧЕЗ, ЕВН, "Топлофикация" и т.н. Но политиката на тези чужди и държавни монополи е само част от грабителската политика, която се води вече 23 години от българската политическа върхушка спрямо народа. И тази политика се казва "неолиберализъм". Тя е патология на либерализма и е антидемократична. Европа днес, тази част от нея, която се оказа най-верен последовател на Вашингтонския консенсус, т.е. да прилага неолиберализма в неговите патологични форми - минимум държава, максимум частна собственост и контрол само над паричната маса, изпадна в дълбока криза. За съжаление, когато Симеон Дянков се хвалеше, че страната е стабилна във финансово отношение, а премиерът се пъчеше по европейските форуми със същата тази стабилност, нямаше кой от обкръжението и от услужливите медии, които тиражираха кухите мантри на българските неолиберали, плюс дузината дежурни политилози и социолози, да им каже, че най-стабилно е в гробищата...
Затова народът, младежта на България, иска Велико народно събрание, за да се изготви нова конституция и да се промени радикално политическата система, а с нея и икономическата, социалната и цялата политика на държавата.
И така, какво да се прави?
1. Най-изявените представители на протестиращите от цялата страна да организират Национален граждански съвет, който да излъчи свои доверени представители за разговор с действащите държавни институции на страната.
2. Президентът да не бърза със закриването на 41-то НС, а да му даде рационален минимум от време за изработване и приемане на нов Избирателен кодекс, който да позволи и на Гражданските структури да излъчват свои кандидати за депутати в предстоящите парламентарни избори. В новия Избирателен кодекс задължително да се впише равнопоставеността на мажоритарни и многомандатни - 50% на 50% депутати, а също така възможността да се отзовават персонално онези депутати, които не отговарят на народните очаквания и делегираните им права и пълномощия. 
3. В служебното правителство да бъдат поканени неопетнени професионалисти - учени и специалисти, които да имат понятие от водене на държавна политика в условия на политическа и социална криза.
4. Избраното в резултат на парламентарните избори 42-о НС да започне подготовката за изработване на нова конституция и прерастване във ВНС.
5. Първа задача на 42-то НС трябва да бъде
 
възстановяване ролята на държавата

като върховен представител на суверена - народа на България, като върховен законодателен, изпълнителен и контролиращ орган, който гарантира равните права и отговорности пред закона на всеки български гражданин независимо от неговия пол, раса, вероизповедание и т.н. Държавата трябва да наложи универсален конкурентен ред и контрол над естествените монополи, като по този начин създаде условия за свободната инициатива на всички свои граждани.
6. Една от основните задачи на 42-то НС трябва да бъде и преразглеждане на всички договори по т.нар. масова, касова и мениджърско-работническа приватизация и в съответствие с клаузите от Закона за приватизация и следприватизационен контрол да прекрати действието на онези договори, които не са спазени,  и да потърси законова отговорност от нарушилите ги, а при крайни ситуации да ренационализира тези обекти. Нека неолибералите да не пищят, а да изучат опита на европейските държави - на първо място Франция след 1945 г. до днес.
7. Бидейки ревностен член на ЕС, България трябва да се освободи от едностранните зависимости и да партнира икономически само в едно направление, а да ориентира азимутите на българската икономика по всички посоки на света, където може да има интерес и изгода.
8. При преглеждане на цялостното законодателство да се даде предимство на законите, които стимулират прозводството на преработени суровини и материали, а не износа им  в непреработен вид и вноса на готови продукти
Накратко - българската политическа класа, която заслужи признанието за елит на държавата България, трябва да извърши радикална промяна на принципите по организацията и управлението на обществото в условията на глобализация и наднационална интеграция, в условията на глобален пазар и глобални рискове, като се възползва от демократичните принципи и механизми, от ума и волята на народа, за да открие хоризонт и бъдеще пред днешните и бъдещите поколения на българите.