Какво да се очаква от новия президент на Иран

На първата си пресконференция новоизбраният президент Ебрахим Раиси заяви, че правителството му ще преговаря със световните сили за запазването на ядреното споразумение със страната му. Той настоя САЩ да вдигнат санкциите срещу Иран и да се върнат към споразумението

Шабнам Хайн,
Александра Елкина

Президентските избори, проведени в Иран на 19 юни, бяха спечелени  от председателя на Върховния съд, ултраконсервативния 60-годишен Ебрахим Раиси. Той ще замени настоящия лидер на страната Хасан Рухани, който нямаше право да се кандидатира отново след два поредни четиригодишни мандата.
Ебрахим Раиси успя да спечели абсолютно мнозинство от гласовете още на първия тур: за него гласуваха 17,8 милиона или 62,2% от гласоподавателите. Основният му съперник, бившият ръководител на Корпуса на гвардейската ислямска революция (IRGC) Мохсен Резай, който е по-реформаторски настроен, получи само около 3,3 милиона (11,5%) гласа. Изборите обаче се проведоха при рекордно ниска избирателна активност, като по-малко от половината от 59-те милиона иранци имаха право да гласуват на урните.
В края на май Съветът на стражите на иранската конституция лиши от участие в изборите бившия председател на парламента Али Лариджани, който бе способен да дръпне гласовете на тези, които традиционно гласуваха за реформатори. Още трима кандидати обявиха оттеглянето си от предизборната надпревара два дни преди гласуването. Според наблюдателите това е предизвикало недоволство сред иранците, което от своя страна е довело

до ниска избирателна активност

Изборите се проведоха в критичен за Иран момент. Тежките санкции, наложени от администрацията на бившия американски президент Доналд Тръмп, удариха болезнено иранската икономика. Вашингтон предприе подобни мерки след оттеглянето си от международното ядрено споразумение, сключено от Техеран с шестте световни сили през 2015 г. (ядрените държави САЩ, Китай, Русия, Франция, Великобритания и неядрената Германия - бел. ред).
Възобновяването на санкциите потопи иранската икономика в дълбока рецесия, а Рухани беше критикуван от ултраконсерваторите за доверието си към Запад. В момента американските санкции пречат на Иран да продава петрол и да търгува с повечето страни в света.
Ебрахим Раиси е добре познат на обикновените иранци. Новоизбраният ирански президент принадлежи към ултраконсервативния лагер на страната: неговите представители не вярват на американското ръководство и остро критикуваха Рухани. Основните предизборни обещания на Раиси бяха

борбата срещу бедността и корупцията,

изграждането на четири милиона нови домове и създаването на "народно правителство за силен Иран".
Санам Вакил, експертка от мозъчния тръст на "Чатъм хаус" и зам-директор на програмата за изследване на Близкия изток и Северна Африка, смята, че победата на Раиси на изборите ще постави Европа в трудна позиция.
От 2019 г. Раиси е в санкционните списъци на ЕС и САЩ за санкции заради нарушения на правата на човека по време на антиправителствените протести през 2019 г., посочва тя. По този начин Раиси ще стане първият действащ ирански президент, който е попаднал под санкциите на САЩ дори преди да встъпи в длъжност.
Освен това Раиси не е добре известен на международната общност и позициите му по важни регионални и глобални въпроси все още не са ясни, каза Вакил. "Следователно европейските страни, особено Франция, Германия и Великобритания, ще се отнасят с него много внимателно и в същото време ще действат по-обединено", обяснява Вакил.
Макар Раиси да критикуваше силно международната ядрена сделка от 2015 г., по време на предизборната кампания той, както и останалите кандидати, подчертаваше своята готовност да спазва условията на ядреното споразумение. В момента във Виена се водят международни преговори за възобновяване на ядреното споразумение. Много наблюдатели смятат, че преговорите ще приключат преди август, когато Раиси официално ще поеме поста на президент.
Но ангажиментът на международната общност само за ядреното споразумение

няма да бъде достатъчен

казва Биджан Джир-Сарай, експерт по външна политика на фракцията на Свободната демократическа партия (СвДП) в Бундестага. "Ядрена сделка с Иран ще има смисъл, само ако бъдат постигнати допълнителни споразумения - например по иранската ракетна програма и ролята на Иран в региона", каза той в интервю за "Дойче веле".
Джир Сарай също смята, че в политиката си към Иран Европейският съюз и ФРГ трябва да се ръководят не само от собствените си интереси, но и от своите ценности. По-специално разрушителната роля на Техеран в региона, както и грубите нарушения на правата на човека в страната, не могат да бъдат пренебрегнати, обобщава парламентаристът.