Какво да очакваме от Франциск

Аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио е 266-тият папа. Дали той ще успее да поведе католическата църква по нови пътища или ще остане в историята просто като папа на прехода, пита в коментара си Клаус Кремер, пише в свой коментар "Дойче веле".

Една стара мъдрост гласи, че който влиза в конклава като папа, излиза оттам като кардинал. Поредното потвърждение видяхме при избора на 266-тия папа: на последния конклав не беше избран нито един от фаворитите за наследник на Бенедикт XVI. Избран беше един свещенослужител със скромен начин на живот и огромно сърце.

Аржентинският кардинал Хорхе Марио Берголио е третият папа от началото на третото хилядолетие. Той е йезуит и приема името Франциск. В родината си е доказал, че умее да стои близо до хората и познава отлично грижите и нуждите на бедните. И точно това е сигналът, който с този избор бива изпратен към живеещите в бедните квартали, гетата и бежанските лагери - сигнал за надежда.

Какво трябва да знаем за новия папа?

И този наследник на апостол Петър е консервативен човек. Това не бива да ни учудва особено след като двамата му предшественици на поста през последните 35 години ръкополагаха за кардинали все консервативни архиепископи, които в крайна сметка избират следващия папа. Така че Франциск едва ли е онзи реформатор, който си бяха пожелали критиците на църквата. Аржентинският йезуит използва силни думи, когато засяга темата за социалните неправди, но все пак той се движи в орбитите на крайно консервативното католическо обединение "Общение и освобождение". Затова е редно да се запитаме дали такъв папа ще има смелостта да разклати някои от основните стълбове на вярата.

76-годишният папа Франциск е изправен пред тежки задачи. Най-напред той ще трябва да се погрижи за връщане на доверието в църквата. Скандалът със сексуалните издевателства над деца и младежи от католически свещеници нанесе непоправими щети на църквата и предизвика масово бягство от нея, особено в западните страни.

Франциск ще трябва и спешно да се заеме с неотложните вътрешни реформи в църквата, в т.ч. да сложи край на сегашния модел на двукласово общество от свещеници и лаици и да засили позициите на последните; да се бори за правата на жените, служещи на църквата, които трябва да бъдат ценени много повече; да започне открит диалог "за" или "против" безбрачието при католическите духовници; да накара църквата да промени отношението си към развода и сключването на повторен брак; да инициира нов прочит на връзките с некатолическите църкви; да вдъхне нов живот на вътрешнорелигиозния диалог и т.н. и т.н.

Франциск не е за завиждане

Много работа има за вършене и между стените на Ватикана. Защото аферата Ватилийкс с откраднатите поверителни документи на папата, задкулисните боричкания и удари под кръста създават впечатлението, че Бенедикт XVI e изпуснал юздите във Ватикана.

Не, Франциск изобщо не е за завиждане, че беше избран за глава на 1,2 милиарда католици по света. Дори само неговата напреднала възраст буди съмнение дали той ще успее да отведе църквата в бъдещето. По-скоро се налага впечатлението, че кардиналите за пореден път избраха папа, който е човек на прехода, но не и на новите пътища пред църквата. Възможно е да се окаже, че с оглед на сегашното състояние на католическата църква конклавът е пропуснал златен шанс. Но както е добре известно - вярата е сила, която може да премества планини.