Какви пет евро

Европейската комисия и Европейската централна банка оповестиха късно снощи докладите, които се правят на две години, за готовността на държавите извън еврозоната да приемат единната валута.
Според предварително изтеклата информация, изводите в тях трябва да подействат като студен душ за управляващите у нас, защото те са обвинявани в липса на независимост на БНБ и за съществуването на корупционна среда, която заплашва стабилността на банковия сектор. В общи линии през последните години България покрива всички "числови критерии" за членство в самата еврозона - ниска инфлация, бюджетен дефицит и държавен дълг, но датата, на която еврото ще смени българския лев, може да става все по-далечна, ако страната ни не отстрани макроикономическите дисбаланси или не отбележи напредък в конвергенцията. Това, преведено на нормален език, означава, че за да ни пуснат в еврозоната, трябва доходите у нас рязко да скочат, а бедността да намалее. Въпреки, че всички очакваха членството в ЕС, ако не да я изкорени, поне да я намали, тя е марка, от която България не може да се отърве вече повече от десет години след влизането си в клуба на богатите. Развенчан бе митът, че икономическият растеж, сам по себе си, свива размерите на мизерията. Брутният вътрешен продукт, макар и с малко, пъпли нагоре. И въпреки това България заема първото място в ЕС по брой на хората, затънали в материални лишения. Всеки втори човек в страната е в риск от бедност. Дори и да има някакво подобрение през последните години, темпото му не отговаря на икономическия растеж, с който управляващите се хвалят. Бедните българи продължават да живеят пет пъти по-лошо от бедните европейци. Дори в годините на икономически бум, когато уж доходите растат и се разкриват нови работни места, това не се е отразява на стандарта на живот. Тогава за какви пет евро говорим.