Какви "открития", какви "метафори"!

Никола Статков

Известно е, че министър-председателят Бойко Борисов често прави важни открития. Като тези, че сме перфектна държава, че почти всеки ден у нас изникват нови фабрики и заводи, че създаденото от него другите не могат да го боядисат, че... Ето две негови мисли, две открития, които някои биха нарекли "исторически". Първото: "На 3 март българите връщат своята държавност след близо пет века чуждо управление." Ама че това "управление" е поробителската турска власт, премахната от братушките след войната им с османлиите, това, уви, го няма в "откритието" Борисово. Второто негово "откритие": "Векове наред ние сме били ЧАСТ от една велика империя." Забележете -  "ЧАСТ", а не поробена наша територия, не поробени българи, убивани, насилвани и унищожавани през тези векове от турците. Какви невероятни "исторически открития" е направил нявгашният полковник от МВР, отказал да се деполитизира, останал член на БКП, докато...

Чух, Борисов бил казал, че Цветан Цветанов му е като син. Я да видим какво е казало това детенце Бойково преди две години на Околчица, гдето е било на тържествата по случай гибелта на Ботев и мнозина от момчетата му. На въпроса с кого са се били Ботевите четници детето отговорило: "С турски представители, които са били тогава у нас." Знайно е, че представители са лицата, които представляват някого - на тържества ли, на преговори ли. Те правят това кротко и мирно. Как постъпват турските "представители", посочени от Цветанов? Те започват

 "преговори" с Ботевите четници

още край Козлодуй. Това продължава "плодотворно" чак до Околчица. Резултат - половината от четниците са избити. Загива и войводата. "Дейността" на турските "представители" обаче продължава. В продължение на няколко месеца те "преговарят" с оцелели четници. Резултат: почти всички са избити. Разбира се, с въодушевеното участие на българи предатели...

Участие в "преговори" с турски "представители" са вземали преди горните събития Левски и Бенковски, Бачо Киро и Цанко Дюстабанов, както и още хиляди борци за българската свобода. Особено "топли" са били срещите по време на Априлското въстание в Панагюрище и Клисура, в Батак и Перущица. Известен е случаят с батачанина Трендафил Керелов. Снаха му Босилка описва как турските "представители" са го набили на кол, сетне го опекли жив.

Питам Цветанов, детето Бойково, не е ли знаел, че "представителите" не са мирни люде, а башибозуци и редовни аскерлии, истински убийци?

Добре, че е имало достойни мъже като Виктор Юго и Уилям Гладстон, като Тургенев и Достоевски, които разкриват злодеянията на турските "представители" у нас и призовават света да ги осъди и накаже. Добре, че е имало мнозина руснаци, обикновени хора, които са искали да воюват, дори да се жертват за своите братя българи и славяни. Добре, че го е имало и император Александър Втори, за да резолира??? една трогателна българска молба с думите: "Да се освободи България!" И тази резолюция влиза в сила: през пролетта на 1877 г. руската армия минава Дунава. Уведомявам читателите, че в тази армия не е имало нито един войник от Съединените американски щати, от Англия, Франция, Германия и Австро-Унгария. Обратно: тези държави всячески са се опитвали да пречат на Русия. Слава Богу, не са успели докрай. Така се ражда свободна България...

Чудя се и не мога да се начудя как така Борисов и Цветанов не са знаели, че родината ни е била пет века под турско робство. Били са ученици, а тогава още в първо отделение децата са научавали това. То е било 

света Божа истина за всичкото българско

население. Живял съм в него време, та знам. Убеден съм обаче, че и двамата са го знаели, но се е наложило да го "забравят", за да сътворяват нови "исторически открития".

За съжаление, има твърде много българи, "безпаметници" като тях. Един, ужким политик, известен с любовта си към децата с увреждания и майките им, твърди, че Русия е вече враг на България, че тя не ни е освободила, а заробила. Друго едно лице, зашеметяващо злобарче, написа книга "Измамата Сан Стефано". Трети, някакъв социолог ли, друг "лог" ли, нарече турското робство "метафора". Искам да кажа на тогова, метафористина, че ако Кочо Честименски възкръсне, ще му отреже главата, но не с ятаган, а с нож, измайсторен от Рачо Ковачо...

Абе, черни неблагодарници, нека приемем, че Русия, без никакви сантименти, е воювала с Турция, за да излезе на топли морета. Нека! Но питам: стана ли отечеството ни свободно след тая война? Или бе освободено след десетките войни на САЩ за световно господство? Или след грабителските колониални войни на Англия, Франция, Испания и Холандия? Та нали, ако не беше Руско-турската освободителна за нас война, ние сега щяхме да се казваме - един Хасан, друг Мехмед, трети... Така родината ни щеше да остане завинаги в робство. Да, ама не, злобно ръсите вие, плюете Русия и хвалите западните си чорбаджии, едва не ги изкарвате наши освободители. Я да видим какво са казвали те някога в Берлин, когато се е решавала съдбата на Санстефанския договор, съдбата на България...

На Берлинския конгрес, при един спор за границите и правата на българското княжество, Бисмарк се провикнал: "Господа, ние не сме се събрали тук, за да се занимаваме с щастието на българите." При друг спор той кипва: "Стига с тия българи, тия овцекрадци по долното течение на Дунава." По онова време в английския вестник "Дейли телеграф" пише: "Ние считаме, че България не струва костите на един наш войник в Индия." Френският вестник "Матен": "За българите ние искаме да знаем колкото рибата иска да знае за една ябълка."

Нека впрочем прочетем думите на един американец за Априлското въстание, наричано от разни мизерници "комшийска свада". Човекът се казва Юджийн Скайлър, бил е по него време дипломат в американското посолство в Турция. В доклада си до посланика, след четиридесет дни обиколка на пострадалите места, той пише: "Докато в Копривщица царял грабеж, в Панагюрище похот, в Батак турците изглежда са имали само една силна страст - жаждата за кръв. Достатъчна е гледката на Батак, за да бъде потвърдено всичко за турските деяния при потушаването на българското въстание. Аз го видях три месеца след клането. Навсякъде бяха разпилени човешки кости, черепи и ребра, дори цели скелети, момински глави, още украсени с дълги плитки, детски кости, скелети, още покрити с дрехи." С такива "метафори" е пълно-пълновато изложението на този достоен човек.

Мога да пиша още много за онова героично, но и трагично време, за величието на едни и падението на други - 

падение, което продължава

и днес, изригващо от сърцата на омразници и предатели. Мога, но има ли смисъл, като нищо не се оправя към добро. Затуй мисля да следвам заръката на Пушкин - да не споря с глупака. И Ботев го е казал: "Но себе си брате губя, тия глупци като мразя." Уви, скъпи мои учители, Пушкин и Ботев, някои от лицата в тази статия, не са глупци, а подлеци и предатели. Делата им не миришат на глупост, а на пари, на много пари...

Ето че продължавам да пиша. И да въздишам заради бедите и тъгите български. Въздишам, но не така дълбоко и съдбовно като Апостола, когато написва оная дума: "НАРОДЕ????" Пиша и се моля дано никога вече страната ни да не става "ЧАСТ" от някоя империя, хеле пък - като "ОНАЗИ". И никога вече да не дохождат в родината ни "ПРЕДСТАВИТЕЛИ" като "ОНЕЗИ".

Затова не разчитам на управниците, че те, заради власт и пари, може би, са готови на всичко. Затуй с плаха и крехка вяра се обръщам към народа ни, който през последните тридесет години бе опростачван, опиван и обезволяван - нека се събуди, нека вземе в ръцете си своята съдба. Така, както го е правил някога, във времена на тежки национални беди и покруси. И е побеждавал...

Дано!