Каква партия искам да бъде БСП?

Това може да бъде едно въображаемо изказване на форум на партията. И сигурно бих започнал с това, че искам БСП да бъде партия с ясна идеология, принципи и морал. В своята над стогодишна история БСП винаги се е отличавала с ясни, безкомпромисни идеологически принципи. За нея идеалът е бил над всичко. Тя винаги е била идейна партия. Защото всеки човек, класа, прослойка може да изрази себе си чрез идеи, чрез идеология. Не може да има успешна партия, успешна политика без идеологически принципи, без възглед за развитието както на партията, така и на обществото, на държавата. 

Историята е показала, че индивидът, а и цялото общество не може да живее само с материални неща. Това ясно се вижда от сегашното състояние на България. Защото всичко е идеология. Законите, които се приемат, се базират на идеологията, решенията, които се приемат за разрешаването на даден проблем, също. Не трябва да се поддаваме на лъжата, че няма "ляво", няма "дясно". Това също е идеология на деидеологизацията. Измислено, за да се доведе публичният живот само до материалния интерес, до технологични, административни решения. Неолиберализмът иска да не се водят публични дебати за идеи и ценности и затова обяви край на историята. 

Само че историята не свършва

човечеството, както и отделната личност винаги се развиват, не стоят на едно място. Мечтата за вечния неолиберализъм няма как да се сбъдне. И ми се иска партията да сложи край на социално-либералния модел, който от дълги години доминира в БСП като идеология и политика. Защото той доведе до многобройни загуби както на избори, така и на доверие в нея. Хората се нуждаят от велика цел и идеал, за да вярват, да имат надежда, да се мобилизират, да бъдат оптимисти. Всъщност в програмата на партията е записано ясно: "Днес БСП следва отново да се докаже като партия на социалистическия идеал." На всички е ясно, че в близко бъдеще социализмът няма да бъде претворен на практика. Да, днес ние живеем в капиталистическо общество. Прагматизмът е задължителен. Но идеалът не трябва да бъде загърбван. Не може да се говори само за постигане на непосредствени материални цели, защото след тяхното постигане какво следва? Край на света? БСП може ли да формулира ляв проект, чрез който да се гарантира социална справедливост, върховенство на закона, равнопоставеност, ликвидиране на унизителната бедност и геноцида в българското здравеопазване, реформа в хаотичното и политизирано образование? Ясно трябва да се постави въпросът за екологичните проблеми и много остро най-важният проблем - за демографската катастрофа, за оцеляването на нацията. И този проект да бъде подплатен с идеали и идеологически ценности. Защото, както е казал Хосе Марти: "Бастионите на идеите са по-силни от каменните бастиони." Лявото винаги е било мечта в сърцата на хората, винаги е носело надежда, вяра и оптимизъм.

И в тази връзка искам да поставя още един въпрос, свързан с идеала и ценностите. Не един път съм писал и говорил на тази тема - темата за миналото на БСП. Партията не трябва да се отказва от своето минало, от Съпротивата, от строителството на социализма. 

Антифашизмът не е маргинална тема 

Уви, и днес темата за възраждането на фашизма е на дневен ред в много страни на Европа. Идеите на антифашизма и подвигът на хилядите загинали не трябва да бъдат забравяни. Да, днешният ден и бъдещето са по-важни, но миналото трябва да се помни, да се изучава, защото то ни води към бъдещето и ни предпазва от грешки. Трябва да се признаят грешките, лошите практики, но да не се отрича всичко. Необходимо е да се съхранят ценностите на миналото, за да има ценности на бъдещето.

Говорейки за идеали и ценности, трябва да кажем, че без морал и етика те увисват във въздуха и са бездиханни. Загубата на тези принципи води до разделение не само в партията, но и в обществото. Всички приказки за идеали, ценности, вяра са помпозни и мъртви без морал и етика.

Изключително важен е въпросът за организационното състояние на партията. Този въпрос беше разгледан на пленум на НС на БСП на 18 ноември 2017 г. В доклада на Кирил Добрев ясно бяха очертани слабостите в тази област. За съжаление, почти нищо не се промени след това. Същите слабости, същите проблеми  продължават да тежат и сега. Те пречат на партията да бъде силна, енергична, мобилизирана, да бъде водеща политическа сила по места и в национален мащаб. И тук възниква законният въпрос - защо, след като се знаят проблемите, не се решават. Един от възможните отговори е, че няма достатъчно подготвени хора, способни да вдигнат равнището на организационната дейност, да раздвижат основните и общинските организации. Защото не е тайна, че много организации са кухи, други едва вегетират, няма сериозна организационна дейност. На много места по незнайни причини или по знайни се избират хора, които не са подготвени, но са удобни на местни бизнес кръгове. В много общини се влиза в колаборация с ГЕРБ, за да се решават лични въпроси или за бизнес, или за работа. Всичко това деморализира редовите партийни членове, убива желанието им за работа по време на изборни кампании.

Негативно влияние върху духа и морала на организациите оказват и непрекъснатите вътрешнопартийни борби и разпри. Крайно време е да се спре с 

търсенето на врага с партиен билет 

да спре разграничаването един от друг. Клюките, интригите и недообмислените медийни изяви само влошават атмосферата в партията и водят до разколебаване. Различните мнения, споровете, дискусиите в партията са задължителни, за да се намерят най-верните решения. Различното мнение не означава борба за власт и постове в партията. Критиката, когато е принципна и конструктивна, не трябва да се посреща на нож. Мнителността не води до нищо добро. Необходимо е да се засили диалогичността в ръководните органи на партията, разговорите да бъдат спокойни, съдържателни, принципни, а не личностни, безпринципни, дребнави и заядливи. Особено важно е да се спазва принципът за колективното начало в дейността на партията. То е важно, защото колективният ум може да вземе най-доброто решение, да посочи верния път за решаване на проблемите. Ръководството на партията трябва да умее да обединява, да сплотява, да убеждава, а не да налага силови решения. 

Искам партията да бъде консолидирана, обединена, но не около личности, а около идеи, цели и принципи. Само тогава БСП ще бъде силна, енергична, водеща, убедителна и ще се превърне в лидер на общественото мнение. Можем да добавим и да не се допуска разминаване между думи и дела.

Иска ми се БСП да определя дневния ред на обществото, а не да следва ГЕРБ. Не БСП да коментира и обяснява, а да остави тази роля на ГЕРБ. Партията да отсява дребните от едрите проблеми. Да не отговаря на провокации от страна ГЕРБ, на клюки, на несъстоятелни изказвания. БСП трябва да се заеме активно с решаването на проблемите, които тревожат хората. Да бъде алтернатива на егоизма, на разрухата, на грабежа, на цинизма, на бездуховността, на липсата на солидарност и справедливост, на безверието и безвремието. Да има силни и убедителни послания, да бъде партия на надеждата, на оптимизма, на бъдещето. Много или малко искам. Не знам.