Каква глобализация искаме - за корпорациите или за хората?

"Това променя всичко", която ИК "Изток-Запад" издава в превод на Камен Костов и Боян Костов, е може би най-провокативната книга на Нейоми Клайн, станала световноизвестна с ярките си политически анализи и яростната критика на корпоративната глобализация. "Това променя всичко" излиза в края на 2014 г. и веднага оглавява класациите за най-продавани книги, научи ДУМА от Елена Делвинска.
Клайн умно и последователно развенчава популярните митове, свързани с драматичните климатични промени в света. И да, основната причина за глобалното затопляне е алчността на капиталистическия пазар; и засягащи всички нас са последиците от тази алчност.
Къде е спасителният изход според нея? Радикалните промени ще се случат само ако обикновените хора масово се надигнат на протест. И ако са решени на всяка цена да решат кризата с климата - може би най-опасната за човечеството и за планетата досега. Защото мащабите й са всесветски и всеобхватни, и тя променя всичко: и това, което можем да направим, и онова, на което се надяваме, както и всичко, което можем да изискваме от себе си и нашите политици. А те ни казват: нещата са неизбежни и вече нищо не може да се стори.
"Можем ли да се справим?", пита Клайн. И отговоря: "Всичко, което знам, е, че нищо не е неизбежно. Нищо, освен това, че климатичните промени променят всичко. И за много кратко време същността на тази промяна все още зависи от нас."


Фракингът и горящият мост

...Фондът за опазване на околната среда прави много повече от това да помага на фракинг индустрията да представя като сериозни опасенията си по отношение на околната среда. Той ръководи и проучвания, чиято цел е да се противопоставят на твърденията, че големите количества изпуснат метан компрометират природния газ, добит чрез фракинг, като решение за климата. Фондът си сътрудничи с "Шел", "Шеврон" и други могъщи енергийни компании в рамките на едно от поредица проучвания за изтичането на метан, което според служител на фонда има ясната цел да помогне на "природния газ да бъде одобрена част от стратегия за подобряване на енергийната сигурност и преминаване към бъдеще на чистата енергия". Когато през септември 2013 г. резултатите от първото проучване са публикувани в протокол на Националната академия на науките, те стават новина с това, че определят нива на дифузните емисии метан от добива на газ, които са от десет до двайсет пъти по-ниски от посочените в повечето други проучвания до момента.
Но в замисъла на проучването има сериозни ограничения, най-фрапантното от които е позволяването на газовите компании да избират кладенците, които искат да бъдат инспектирани. Робърт Хоуърт, водещ автор на революционното проучване на същата тема на Университета в Корнел през 2011 г., заявява, че резултатите на Фонда за опазване на околната среда се "основават само на оценка на обекти и периоди, избрани от индустрията" и че докладът "трябва да се разглежда като най-добрия сценарий", а не като отражение на това как функционира индустрията като цяло. Хоуърт добавя: "Газовата индустрия е в състояние да произвежда газ със сравнително ниски емисии, но много често не го прави. Справят се по-добре, когато знаят, че ги наблюдават внимателно." Тези опасения обаче са изцяло засенчени от безценните заглавия, вдъхновени от проучването на Фонда за опазване на околната среда: "Проучване показва, че изтичането от кладенци за природен газ е по-малко от очакваното" ("Тайм"); "Проучване показва, че изтичането на метан от сондажи за газ не е в големи размери" ("Асошиейтед прес"); "Страховете за отделяне на метан при фракинг са преувеличени" ("Аустрелиън") и т.н.
Резултатът от всичко това е голяма обществена несигурност. В последна сметка безопасен ли е фракингът? Ще стане ли безопасен? Чист ли е или мръсен? Също като добре разбраната стратегия за посяване на съмнения относно науката за промените в климата това объркване ефективно измества вниманието от изкопаемите горива към възобновяемата енергия. Както казва Джош Фокс, директор на номинирания за награда "Оскар" документален филм за фракинга "Газланд": "Мисля, че това, което става, е пропиляване на най-силната политическа воля, която сме имали за отказ от изкопаемите горива."
Защото докато зелените организации се боричкат за проучванията и доброволните правила, газовите компании продължават да сондират, изпускат и наливат милиарди долари в нова инфраструктура, замислена да издържи десетки години.
(Из книгата)