Каква дума само!

Мая Кулишева

Какво видях отново на фона на политическата криза, която тресе държава, икономика, общество? Видях как пропастта между държавния глава и неговия вицепрезидент вече е непрескочима... Маргарита Попова призова да се освестим като народ и да спрем с лесното брюкселско бюрократично говорене, да се обърнем към духовността и родолюбието, ако още е останало у нас такова. Малко по-рано от нея президентът посочи с пръст журналистиката и обяви, че свободата на словото не е свободия.
"Не съм доволна от това, че откакто станахме членове на ЕС, ни се натрапват клишета без измерения, които научаваме лесно, дават ни се съвети, които сме готови веднага да изпълним"... И по-нататък: "Никой не ни пита от просто уважение и не иска да се задълбочи във вкоренените ни национални традиции, да погледне навътре в нас, да помисли географски, исторически и културно, да ни опознае и да ни приеме такива, каквито сме били, и да поиска заедно да бъдем, такива, каквито трябва да бъдем". Думи на Попова. "За мен няма вариант нови избори, а аз съм убеден, че народът много ясно зададе посоката в 43-то Народно събрание да се провеждат реформи и да се избере стабилно правителство". Думи на Плевнелиев и после веднага още: програмно да е стабилното правителство, което да изкара поне две години... Сякаш не е прочел и дума от коментарите и в обществото, и на анализатори, и на наблюдатели. Няма как да се състави стабилно правителство и да има стабилна подкрепа то, след като с най-много депутати в новия парламент е една партия, която не иска да носи отговорност... сама. Същата тази партия, която в предходния парламент не ходеше на работа; същата, която искаше да бъдат касирани едни законни избори; същата, чийто лидер в продължение на седмици обявяваше държавата във фалит, а финансовата система в колапс. Този, същият лидер размахваше пръст на бизнес и на синдикати и им крещеше "дръжте се прилично", когато се стигна дотам в парламента да обясняват същите тези синдикати и бизнес, че финансите са стабилни, а икономиката даже бележи ръст. Същите тези обществени организации и бизнес асоциации трябваше да обясняват, че икономиката стагнира само при политически кризи, особено когато са изкуствено предизвикани.
И днес, президентът обявява, че суверенът много правилно се е произнесъл - искал реформи и решаване на важните теми и приоритети. Кои са те, господин президент? Може би НЕК - една компания, длъжна по закон да изкупува на високи цени ел. енергия, а да я продава на по-ниски на потребители - та къде го има това? Важни теми... Бедността и безработицата - ще се решават, като се увеличава възрастта и стажът за пенсия, но не се пипа данъчната система и финансовата стабилност ли? Та една Италия (сигурно мно-о-ого по-демокрация от българската) след избори първото, което се зае да прави, бе намаляване на данъците и теглене на заем, за да увеличи търсенето и доходите на най-уязвимите си и социалнослаби граждани. А на нас ни се казва, че дефицитът щял да стигне 3-4% от БВП и това щяло да е ужасно, защото не отговаряло на европейските изисквания. Италия, чийто дълг е стотина процента от БВП, и България с 20% такъв дълг?! Президентът с формула за програмно правителство (отминалото нали беше такова) и до него - вицепрезидентът с призив за повече духовност и по-малко меркантилизъм и безропотно изпълнение на брюкселски съвети.
И накрая въпросите - кой ни разединяваше и защо това е равносилно на престъпление? И още - защо политиците ни забравиха за добродетелността? Добро и дете - добро дете - добродетелност... Каква дума само!