Как заклаха птицата, снасяща златни яйца

Крум Лазаров,
бивш гл. специалист в "КИНТЕКС"


Властимащите се вторачиха в златните халки на работниците от ВМЗ "Сопот". Гладни били, а пък носели злато. Защо не си продадат златото, за да си купят храна. Цинизмът им няма граници. Посягат на най-скъпите спомени на хората, на малкото символи, които  им напомнят за времето, когато не са имали всичките тези проблеми, свързани с оцеляването им. А то никак не е за завиждане. Макар че след дълъг принудителен отпуск предприятието започна работа от понеделник, но стана ясно, че 600 души ще бъдат съкратени.
Следващата стъпка на управляващите сигурно ще бъде да посъветват бедстващите работници

да ипотекират жилищата си,

за да имат пари за храна. Така бавно, но сигурно България се превръща в територия, която безразсъдно се разпродава. Както се разпродаде най-печелившият отрасъл на икономиката ни - военната индустрия. Тя даваше годишно повече от един милиард долара приходи на държавата. Нека финансистите изчислят колко килограма злато губи страната ни от затварянето на този печеливш отрасъл, осигурявал поминък на над 160 000 души. Ако се вземат и семействата им, получава се, че на 600 000 души са имали препитание от военния ни отрасъл.
Неистовият стремеж обезателно да се приватизира и един от последните военни заводи показва пълната некомпетентност и импотентност на нашата външна търговия или каквото е останало от нея. В тази област България имаше стабилни пазари в Индия, Ирак, Либия, Алжир и редица други арабски и африкански страни. Дългосрочни договори за милиони долари осигуряваха производството на специална продукция за години напред.
    Военната промишленост имаше система от научни институти. Те внедряваха изделия с високи световни показатели: страната ни бе най-голям производител на комулативни противотанкови ракетни гранати, изстрелвани от ръчни противотанкови гранатомети, а също така и на много видове други комулативни изстрели. Всеки втори противотанков изстрел в света бе български. Бяхме развили мощности за 8 хил. бройки годишно производство на зенитни ракети тип "Стрела", от вида "стреляй и забрави", с по-добри показатели от американските "Стингер".
    След Русия България произвеждаше най-много боеприпаси. Произвеждахме противотанкови ракети, управлявани по жица, или такива, управлявани по лазерен лъч, система "Бастион", също  така неуправляеми ракети, авиационни ракети и др. видове. Произвеждахме лазерни уреди, лазерни далекомери, уреди за нощно виждане, лазерни технологични установки, ракети за залпов огън, радиовзриватели. Бяхме

най-голям в света производител

на бронетранспортьори и самоходни артилерийски установки. България бе много голям производител на военна електроника и оптикоелектроника. Произвеждахме авиобомби, инженерни съоръжения и боеприпаси.
А на какво падение, равносилно на национална катастрофа, станахме свидетели през последните години? Самата държава започна пагубна ликвидация. Разпродаваше се най-точното и ценно оборудване - хиляди машини. Ликвидираха се изделия от най-висок световен клас, които много малко страни в света могат да произвеждат. Провежданата от държавата приватизация на Военнопромишления комплекс /ВПК/ е дива и варварска. Тя е злонамерена, некадърна и антидържавна. Парчета от военните заводи се продават на безценица, някои просто се подаряват. Сега България остана без военна  промишленост.  Десетки военни заводи са изхвърлени извън ВПК. И тъй като е прието да взимаме пример от нашите нови "приятели" и партньори, могат ли властимащите да дадат отговор на един много прост въпрос. Защо в страни като Белгия, Турция, Израел, Гърция, Индия и Китай военната промишленост изцяло е държавна? Управляващите в тези страни се отнасят далновидно, държавнически и с отговорност към тази промишленост.
Страни като Италия и Франция имат заводи със 100% държавна собственост, а също така и предприятия със смесен капитал, където държавата държи контролния пакет от акции и винаги може да се намесва, когато трябва да се защитят нейните интереси. Логично е да се пита защо по тези въпроси никой от управляващите не се интересува и не дава смислен отговор. Крайният извод е, че някой има интереси да ликвидира този отрасъл и да превърне България от износител на специална продукция за над 1 милиард долара годишно във вносител на такива! За съжаление това явление се допуска и в останалите отрасли на българската икономика.

    Перлата на външната ни търговия

в този период "КИНТЕКС" успешно реализираше сделки за милиони долари. Всичко това се постигаше с усилията на един сплотен колектив, служителите на който не жалеха нерви, здраве, а понякога и живота си, за да реализират експортната продукция.
И за да не бъда голословен, ще дам само два от многобройните примери за самоотверженост. Мой колега и приятел М. Шекеримов, с когото работехме в една кантора, замина като представител на "КИНТЕКС" в една арабска държава. Един ден на един светофар колата му беше взривена и той, съпругата му и дъщеря му загинаха. Такава беше реалността и тя беше понякога жестока. Ако беше останал жив, сега щеше да бъде заклеймяван и оплют за това, че е работил за "номенклатурата".
    В средата на 70-те години между Либия и Египет избухна военен конфликт. Египетската армия навлезе в либийска територия и се насочи към Бенгази. Първата страна, към която Либийската джамахирия се обърна за помощ, беше България. По нареждане на българското правителство само за 48 часа бе организиран въздушен мост София - Бенгази. За броени часове либийската страна получи необходимото окомплектоване, от което се нуждаеше спешно. Като отговарящ за посрещането на стоката от Бенгази, заедно с колегата ми Н.Новаков /вече покойник/ с ръцете си сме събирали специална продукция, след като разтоварващият кран изпусна една каса - тя се счупи и стоката се изсипа на асфалта. По една случайност не се получи взрив, от който от аерогара Бенгази нямаше да остане нищо, а ние просто щяхме да се изпарим.
    За тази наша своевременна помощ високопоставени либийски правителствени среди изказаха специална благодарност на България. Главният директор на ДТП "КИНТЕКС" Й. Колев обаче от нервно напрежение, свързано с изпълнението на тази задача, получи инфаркт и не след дълго почина. Ние, няколкото непосредствени изпълнители, реализирали операцията и рискувайки живота си, оставихме част от своето здраве по аерогарите в Бенгази и Триполи, за да има България финансов ресурс и икономическа мощ. За доброто на страната и народа.

Сега е дошло време на разпада

Нас ни превръщат от нация техническа в нация на картофопроизводители, келнери и обслужващ персонал.    България се превръща в територия, пресичана от магистрали, които да обслужват транснационалните компании. Ние сме кръстопът между три континента. През нашата страна стоките от Западна Европа чрез новите магистрали ще преминават и пристигат в пристанищата на Гърция и Турция и оттам ще продължават към Близкия и Далечен изток, към Африка и Азия. Затова висококвалифицираните ни инженери, компютърни специалисти се пренасочват да произвеждат картофи и да продават зеленчук по сергиите. С помощта на свои и чужди страната ни се превръща в територия, а народът в обслужващ персонал.