Как влияят идеологиите върху училището

Иванка Топалова, Жак Асса

За да се придържаме към реалното въздействие на философията върху възприетата като консервативна образователна система, трябва да започнем от близкото минало и после да преминем в съвременността.

ПРЕДИ

"Марксистко-Ленинска идеология" (малко променена в 80-е години на миналия век):
ТОТАЛНОСТ. Всеки член от обществото трябва да действа само в интерес на доктрината, без ВИДИМО да се съмнява в нея. Той трябва да е убеден в подбудата на комунизма. Идеологията трябва да бъде "на преден план" във всяка дейност (включително в училищната, където властваха основните "идеологически" принципи, които според нас, бяха силно повлияни от християнската етика - авторите се запознаваха тогава с нея "въпреки забраната").
ПРЕВЪЗХОДСТВО НА ПОЛИТИКАТА НАД ИКОНОМИКАТА. Смяташе, се, че с политическа дейност могат да се преодолеят всички икономически закони. Следователно, социалистическата икономика изпреварва капиталистическата, тъй като е планова, а не хаотична.
АВАНГАРДНА РОЛЯ НА ПАРТИЯТА. Тя трябва "да управлява" всички сфери на обществената дейност (включително и образователната система).
ВЯРА, ЧЕ ТОВА Е ЕДИНСТВЕНАТА ВЪЗМОЖНА ДЕМОКРАЦИЯ. Всичко друго са "остатъци от  буржоазна демокрация", пренебрегваща ролята на колективните решения.     
ПРОЛЕТАРСКИ ИНТЕРНАЦИОНАЛИЗЪМ. Изразяваше се основно в превъзходството на СССР във всяка област (включително в образованието, науката и културата).
 Имаме лични впечатления от образованието в този период от време (като ученици, студенти и учители). То беше под силното влияние на "принципите на марксизма-ленинизма", които ратуваха за равенство, но на практика винаги имаше "по-равни" от другите (ние бяхме от "другите", т.е. не членовете на Комунистическата партия). Въпреки това "комунистите" не посегнаха на същността на образователната система. В хуманитарните науки "идеологията" имаше силно влияние. В точните науки обаче не беше така. Започна бърза индустриализация, заговори се за "догонване на Запада" и това даде голям тласък на "точните" науки (математика, физика, химия, биология, а в по-късен етап и информатика) и на инженерните науки.
 И още нещо много положително: През 70-те и 80-те години страната ни беше сред световните лидери по качество на образованието, което беше реално достъпно за всеки български гражданин. Неграмотността бе напълно ликвидирана (дори сред малцинствените групи). Според статистическите данни, през 1989 г. в класните стаи влизат около 1 350 000 ученици в около 5000 училища, с 150 000 учители.

ДНЕС

"Неолиберализъм". Постулати  на тази идеология са:
АБСОЛЮТНА СВОБОДА НА ЧОВЕШКАТА ДЕЙНОСТ, ПОДЧИНЯВАЩА СЕ САМО НА "СВОБОДНИЯ ПАЗАР". Естествено, това е свобода на "малцината ИМАЩИ"! По данни на ООН за 1996 г. "собствеността на 358-те най-богати хора в света е равна на собствеността на 2,3 милиарда най-бедни хора". И ножицата продължава да се разтваря.
МИНИМИЗИРАНЕ НА РОЛЯТА НА ДЪРЖАВАТА. Държавата не трябва да участва в икономиката, но е длъжна да осигурява максимални удобства на частния бизнес, без грижа за социална справедливост. Този принцип остава в сила и за обществени дейности като зравеопазване (болници - търговски дружества), образование и донякъде пенсионното осигуряване (частни пенсионни дружества).
ГЛОБАЛИЗАЦИЯ. Свободно движение на стоки, пари и хора през границите на ЕС и САЩ. Провал на този постулат е "Брекзит"-ът на Великобритания и несъгласието на Вишеградската четворка (Полша, Унгария, Чехия и Словакия) с някои решения на администрацията на ЕС.
ОСНОВА НА СОЦИАЛНИТЕ ОТНОШЕНИЯ СА ДОГОВОРИТЕ. Предмет на договаряне са не само стоките, търговията и услугите, но и честта, здравето дори и бракът. Изобщо всяка човешка дейност, дори нормите на етиката се регулират само от условията на пазара.
ЧОВЕК ЖИВЕЕ, САМО КОГАТО КОНСУМИРА. Цялото общество се превърна в потребителско - голямата му част потребява, за да оцелее, а малка част - потребява за лукс. Според Дейвид Харви, "неолиберализмът възстанови класовата структура на обществото", която беше позабравена досега.


Днес стана модерно да се говори за "инвестиции в човешки капитал"! Насаждат се вече тези за  "вроден" и "придобит" човешки капитал.  "Вроденият" капитал се свързва с изказвания от рода на: "Най-големият проблем е, че в страната остана лош човешки материал". "Придобитият" капитал се определя от образованието и социализацията на индивида, т.е. това е придобитият жизнен опит, необходим във всекидневието. По този начин, според неолибералната идеология, образованието е начин за повишаване на конкурентната способност на индивида НА ПАЗАРА. Ако се прибави и принципът ЖИВОТ ЗА КОНСУМАЦИЯ, става очевидна безпомощността за възпитаване на бъдеща хармонична и позитивна личност.
Във формиране на "бъдещата" личност влияят три основни фактора: семейство, общество (улицата, медии и интернет), училище. И трите търпят влиянието на неолибералната идеология.
СЕМЕЙСТВО.
а. Масов вариант. Под непрекъснатата грижа за оцеляване (набавяне на финансови средства) семейството занемари възпитанието на поколенията си.
б. Условно "елитарен" вариант. Поради специфичното начално натрупване на капитал, голяма част от малкото забогатели хора са си въобразили, че са "чудесен генетичен материал" и поради това поколението няма нужда от голям "придобит" капитал - т.е. също се занемарява възпитанието.
 ОБЩЕСТВО, УЛИЦА, МЕДИИ. Тук неолиберализмът влияе много силно. Тютюнопушенето се оказва "невинно" забавление сред подрастващите в сравнение с консумацията на наркотици, агресията, безразборния секс (включително платен) и "стремежа за забогатяване на всяка цена.
УЧИЛИЩЕТО. Непрекъснато се лее пропаганда за "приоритета на образованието, но неолиберализмът е оставил своя "белег" и тук!
 В началото на учебната 2016 г. медиите съобщиха, че ОЩЕ 827 училища са закрити. Икономическата изгода надделява над социалната. Зачестиха случаите на агресия и на училищни конфликти. В момента работят около 80 000 учители на средна възраст над 50 години (много малко млади хора стават учители). През 2013 г. учителите са били 120 000, през 1989 г. - 150 000.
Какъв трябва да бъде учителят днес? Източниците на информация (книжни и електронни) днес са много! Учителят не може да бъде само организатор в учебния процес. Всеки ученик трябва да се "изкачи" на собствения си връх, за да има "поглед отгоре" за собствения си живот. Учителят трябва да го научи как да получи този "поглед отгоре". Изучаването на общите начини на мисловни действия трябва да предхождат поставянето на учебни задачи (решението чрез "проба-грешка", ако няма предварителна програма за решение, НЕ Е УЧЕБНА ДЕЙНОСТ). Учебната дейност трябва да довежда до изменение на психическите нагласи и поведение на всеки обучаем в зависимост от собствените му действия.
 Креативните способности на българина са големи, докато образователната ни система е "блокирала" - точно когато е най-необходима. Нещо повече, винаги сме вярвали, че първата задача на учебния процес е да създава навици  за мислене и да учи и поощрява креативността. Въпросът е КОЙ СТАВА УЧИТЕЛ и е свързано не само със заплащането.
С училището са свързани три основни понятия: мотивация, дисциплина и иновационни методи. Днес мотивацията за учене е намаляла заради идеологията на неолиберализма, довела до бедност големи маси от населението. Страната ни е на последно място в ЕС по доходи на глава от населението. В началото на ХХ материалното положение на българите не е било по-високо, но любознателността и жаждата за просвета е била възхитителна! Днес обаче имаме истинска социална деградация на обществото - от историята е известно, че при "първоначалното натрупване на капитали" (каквото имаме при неолиберализма у нас в последните 26-27 години) социалната градация на обществото не е на базата на образоваността. Нещо повече - не образованите са икономически преуспелите хора. Вероятно затова голяма част от образованите българи заминаха на Запад. България "прежали" около 2 милиона свои граждани, които вече са се натурализирали в други страни, където образованост не означава мизерни доходи.
Да добавим също, че неолиберализмът непрекъснато акцентира върху индивида, ала световната наука и практика постигат големите си успехи само при добре сформирани ЕКИПИ (евфемизъм на "колективи"). Авторите са убедени, че училището задължително трябва да възпитава умението не само да се работи в колектив, но и да се живее в колектив - сред останалите хора. Не в джунглата от себични и робуващи само на собствените си инстинкти и желания индивиди. Тогава и въпросът за дисциплината и самодисциплината в училище ще намери много по-лесно своето решение. Защото мотивацията е "рожба на вдъхновението", докато дисциплината "приучава към постоянен труд". А у нас години наред призивите за дисциплина в училище бяха наричани "социалистическа отживелица"... Така тотално се наруши връзката между свобода и отговорност.
Написахме тези редове, водени от желанието да бъдем полезни на страната си, в която днес се чувстваме като Сизиф - посветихме живота си за създаване на ИНДУСТРИАЛНА България, а днес "огромният камък" се оказва отново в пропастта.