Как Турция изпрати 2015 г.

Мариян Карагьозов

Турция влезе в 2015 г. с избран с голямо мнозинство президент в лицето на Реджеп Тайип Ердоган и обявените от руския му колега Владимир Путин на 1 декември 2014 г. планове за изграждане на газопровода "Турски поток", който да замени проекта "Южен поток". Същевременно нарастваше кризисният потенциал на увеличаващата се бежанска вълна предимно от Сирия.

Юнските избори

Провелите се през юни 2015-а парламентарни избори бяха възприемани като ключова стъпка към установяване на желаната от Ердоган президентска система. На вота обаче имаше две изненади - първата беше относителният спад в доверието към Партията на справедливостта и развитието (ПСР), водена от премиера Ахмет Давутоглу. Вторият сюрприз беше неочаквано силното представяне на лявата прокюрдска Демократична партия на народите (ДПН). За първи път от години прокюрдска партия се състезава успешно на национални избори, преодолявайки най-високия избирателен праг в Европа - 10%.
За първи път от ноември 2002 г. ПСР загуби своето парламентарно мнозинство и се наложи да се водят преговори за съставяне на коалиционно правителство. Проблем се оказа условието на опозиционните партии за разследване срещу заподозрените в корупционния скандал от декември 2013 г. министри от управляващата ПСР. Освен това опозицията се оказа много разединена. Националистите отказваха да участват в комбинации с външната подкрепа на прокюрдските депутати. Въпреки близките позиции по някои външнополитически въпроси, единодействие не можа да се постигне и между ПСР и ПНД, защото лидерът на националистите Девлет Бахчели начерта своите "червени линии" - прекратяване на процеса на преговори с кюрдите, наричан от него "държавна измяна"; пълно разследване на корупционния скандал, включително участието на Ердоган и сина му Билал, и отказ от амбициите на президента за засилване на правомощията му.
Чрез бавене на топката и процедурни хватки опозиционните партии не получиха възможност дори да опитат да съставят правителство в конституционните срокове и през август президентът Ердоган оповести провеждането на предсрочни избори, а на следващия ден - съставянето на служебното правителство на Ахмет Давутоглу. Депутатите от ДПН се съгласиха, а от НРП и ПНД отказаха да участват в състава му, както предвижда турската конституция. Единственото изключение бе Ертугрул Тюркеш, син на основателя на ПНД полк. Алпарслан Тюркеш, който по-късно беше изключен заради това нарушение на партийната линия.
 
Насилие и нестабилност

Междувременно на 20 юли атентат в град Суруч, намиращ се на турско-сирийската граница и населен предимно с кюрди, буквално разтърси Турция. Взривът отне живота на 32 млади активисти, над сто бяха ранени. Към онзи момент атаката беше кулминацията на вълна от насилие срещу кюрдски активисти или техни офиси. След кървавата баня обаче започнаха и атаки на Кюрдската работническа партия (ПКК) в знак на отмъщение. На 28 юли преговорите между турската държава и кюрдските политици бяха прекъснати. Подписаният на 28 февруари 2015 г. мирен план от десет точки рухна. При въоръжените сблъсъци загинаха стотици служители на турските сили за сигурност, бойци на ПКК и мирни жители.
На 6 и 8 септември в близост до селищата Даглъджа и Ъгдър при засади загинаха първо 16 войници, а след това и 13 полицаи. На 15 септември близо до Муш бяха ранени 12 полицаи. Същевременно между 4-12 септември югоизточният град Джизре беше подложен на обсада от страна на силите за сигурност, при която бяха спрени подаването на електричество и вода и дори стоки от първа необходимост. Липсва официално потвърждение, но броят на загиналите цивилни вероятно е няколко десетки. От 16 септември при военно-полицейска операция с участието на 10 000 войници полицейски час беше наложен над 50 пъти в турския Югоизток. Засегнати бяха над 1,3 млн. души. 200 000 кюрди вече напуснаха домовете си в търсене на сигурност.
На 10 октомври, три седмици преди предсрочния парламентарен вот, в столицата Анкара се разигра кървава драма. Двоен самоубийствен атентат на прокюрдски митинг в подкрепа на мира отне живота на 103 души - най-тежкият терористичен акт в историята на турската република.
2015 г. не беше лесна за турските медии и гражданското общество. Бяха арестувани главният редактор на в. "Джумхюриет" Джан Дюндар и негов колега. Обвиненията срещу тях са в шпионаж заради разкритото от вестника участие на турски специални служби в трафик на оръжие за Сирия. Зад решетките остават и близките до живеещия в САЩ духовник Фетхуллах Гюлен журналисти Хидайет Караджа, директор на канала "Саманйолу", и Бюлент Кенеш, главен редактор на "Тудейс заман". По данни на опозицията и медиите, под стража се намират още около тридесет турски журналисти. Годишният доклад на Комитета за защита на журналистите (Ню Йорк) постави Турция на пето място в света по задържани репортери. На 6 и 8 септември националистически тълпи атакуваха редакцията на вестник "Хюриет", а на през октомври колумнистът на изданието Ахмед Хакан беше пребит пред дома си. В Диарбекир посред бял ден на улицата пък бе застрелян известният правозащитен адвокат Тахир Елчи.

Поправителен вот

Последните два месеца на 2015-а бяха изключително наситени с политически събития. На проведените на 1 ноември избори ПСР получи смазваща победа - почти 50% от валидните гласове (23,7 млн. гласа) и 327 места в Меджлиса, достатъчни за еднопартийно правителство, но не и за конституционни реформи. Кемалистите от НРП почти не повишиха резултата си и останаха втори. ПНД се срина до 6 млн. гласа и 40 места. ДПН отново прескочи 10-процентния праг. Заради особености на избирателната система, макар и с по-нисък резултат от националистите, партията ще има 54 депутати. Наблюдателите се обединяват около мнението, че турците са предпочели стабилността и еднопартийното управление и това обяснява ръста от близо 4 млн. гласа за управляващата партия. Значима мотивация е желанието да се установи стабилност, която да съдейства за икономически растеж, и да се спре изтеглянето на чуждите инвеститори. ПСР си върна едновременно част от националистическия и кюрдския електорат, както и някои гласове от чужбина.

Външнополитически кризи

Навлизането на турски части на сирийска територия в летните месеци непрекъснато подхранваше слуховете за предстояща инвазия с цел създаване на зона в Северна Сирия. След намесата на руската авиация с удари срещу джихадистите в Сирия се промени геополитическата игра в страната.
Излязла с укрепени позиции след спечелените предсрочни избори и успешно проведената среща на Г-20 в Анталия в средата на ноември, позицията на Анкара по отношение на съдбата на тюркмените в Северна Сирия се втвърди. Пресата няколко дни тръбеше за застрашените "братя по кръв". На 24 ноември сутринта турски изтребители свалиха руски бомбардировач Су-24 над Сирия. Инцидентът предизвика най-тежката криза в отношенията между Русия и Турция от края на Студената война. Москва обяви списък със санкции. Под въпрос са поставени и някои от големите енергийни проекти. В търсене на алтернативи на руските енергийни доставки Турция потърси затопляне на отношенията с Израел, някои централноазиатски страни, и обеща подкрепа за кримските татарски батальони, участващи в обсадата на областта.
През декември съпредседателят на ДПН Селяхатин Демирташ направи две знакови посещения във Вашингтон и Москва, които предизвикаха гнева на президента Ердоган и премиера Давутоглу.
В края на годината криза избухна и в отношенията на Турция с друг важен съсед - Ирак. Причината бе разполагането на около 150 турски войници с 25 танка на иракска територия.
 
Европейското направление

Неколкократното увеличаване на бежанските потоци по т.нар. балкански път към Западна Европа принуди Брюксел да постави бежанската криза като ключова точка в дневния ред. Турция се опита да се възползва от създалата се ситуация. Големият пробив дойде с визитата на премиера Давутоглу в края на ноември в Брюксел. Тогава на Турция за справяне с бежанската криза бяха обещани 3 млрд. евро. Беше договорено и откриване на нова преговорна глава, както и безвизов режим след октомври 2016 г. при постигане на определени условия.
Въпреки някои негативни перспективи подемът в отношенията ще бъде затвърден чрез предстоящата среща на 28-29 януари в Турция, част от стартирания през март 2015 г. енергиен диалог на високо ниво и стратегическо енергийно партньорство. През март месец пък в южната ни съседка ще се проведе "своеобразен Давос", по думите на Волкан Бозкър, министър на европейските въпроси. Става дума за посещение на шестима еврокомисари. Без съмнение Турция ще използва бежанската криза и тласъка в отношенията, за да спечели дългосрочни ползи.
Турция премина през една дълга и сложна в политически план година. Очакванията са, че 2016 г. ще бъде не по-малко интересна.

Най-тежкият терористичен акт в историята на турската република беляза 2015-а

Анкара умело използва бежанската криза, която връхлетя Европа, за да си извоюва някои отстъпки от Евросъюза
Снимки БГНЕС