25 Юли 2026събота09:33 ч.

Информация:

Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата! Скъпи приятели! Ние пак сме тук! Времето се променя и налага необходимостта от трансформации. И ДУМА се променя и става електронно издание, но ще продължи да работи за вас и за свободата, справедливостта и солидарността. Благодарим ви за подкрепата!

Акцент

Как цветът на нацията отиде да цъфти в чужбина

Грижата за здравето на подрастващите очевидно не е достатъчно загрижена

/ брой: 28

автор:Аида Ованес

visibility 17328

Деца ли? Че има ли ги още в България вече?
Близо 50 години у нас се строи ли, строи национална детска болница (клавиатурата ми отказва тук да пише национална с главно "Н"!). Още не е построена. Години наред работни групи от най-различен характер се чудеха дали става, или не става корпусът от Тодор-Живково време. После дойдоха обичайните за държавата ни отваряния на оферти и водопад от обжалванията им. Не бяха комисии, не бяха комитети прочее, то се назначаваха, то се гонеха членовете им. Ей така се изтърколиха още десетина български годинки...
В онези години, когато е направена първата копка за въпросната детска болница, в България се раждаха около 130 хиляди деца. Тогавашните деца вече са пенсионери и имат поотраснали внуци. През миналата година живородените бебета са 48 952. И първокласник може да сметне с колко е намаляла раждаемостта. Навярно властимащите си мислят: "Че то има ли смисъл да се харчим за болница?". Цинично, нали? А мигар не е цинизъм, че 50 години една детска болница не можем да си построим, а уж сме в ЕС? Но пък сме единствената държава в ЕС без национална детска болница. Някой ще ме опровергае: "Ама сме единствената държава в света с най-дълъг отпуск по майчинство!". И какво от това? Раждаемостта продължава да намалява. Не майчинството, а възможността за сигурност при отглеждането на децата, възможността за опазване на здравето им, възможността за осигуряване на адекватно образование са от значение. Защото едва от месеци-година ваксините срещу варицела и HPV вируса са безплатни за родителите, докато по света, към който се стремим, това е така от дълги години. 
Имаме си най-сетне въздушни линейки, но се оказа, че в тях не можело да се качват кувьози, да се обдишват бебета и такива едни неща.
Спира работа детската хирургия в болница "Света Анна" във Варна от 1 март, която поемаше пациенти от цяла Североизточна България. 
Имат ли поле за развитие шепата български педиатри?
Още по-лошо е, че властите не съумяват да опазят и съществуваща детска болница. Настоящият й директор вчера стана бивш. Не защото не се справя или не иска да ръководи лечебното заведение, а "защото отказвам да бъда част от среда, в която административният натиск и безкрайните проверки подменят смисъла на медицината и превръщат работата в оцеляване". Навярно това е поредният пример как у нас медицината упорито се подменя със счетоводните сметки. Защото лекарят (д-р Благомир Здравков) си го казва без заобикалки: "През изминалата година вместо партньорство видяхме системен институционален натиск, финансови рестрикции и отказ от диалог. В такава среда е невъзможно да се гради, да се модернизира и да се мисли стратегически за бъдещето". И дали е било само през изминалата година, дали не е така години наред? Това ли даваме на децата и внуците си? Онези, които преди повече от 35 години бяха наричани цвета на нацията. Е, да! Този цвят отиде да цъфти в чужбина!
Защо се събират капачки, за да се купуват кувьози и да се обзавеждат детски отделения?
Защо продължават да царуват клиничните пътеки?
Защо профилактиката е натикана в тъмни ъгли?
Защо българите са първенците в Европа по сърдечносъдови заболявания?
Защо ракът по света вече е хронично заболяване, а у нас все още е смъртна присъда, както е било преди повече от век? 
Защо всяка органна трансплантация е в топ-5 на новинарския поток, когато по света това са вече почти рутинни операции? 
Защо? Защо?

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ